Джак Коул, който накара Мерилин да блести
Той е наречен баща на американските джаз танци. Но Джак Коул беше и човекът, който даде на Мерилин Монро нейните танцови движения. Друг ученик на Коул, Чита Ривера – звезда от оригиналната история на Бродуей Уест Сайд – го помни като взискателен хореограф, но след повече от 60 години казва, че никога не е имала причина за оплакване. Ривера е бродуейска звезда и е от малкото хора, които все още имат спомени за танците с Коул в неговия разцвет.
„Джак беше изключителен. Стилът, който той създаде, беше нещо, което не бяхме виждали. Той можеше да бъде вълнуващ и страшен и може би не винаги исках да се мотая с него, но аз съм доволна, че можехме да танцуваме заедно в началото на кариерата ми“, казва Ривера.
Коул е роден през 1911 г. в Ню Джърси. Повратният момент в кариерата му е като тийнейджър, когато започва да танцува в училището по танци и сродни изкуства на Денишоун. Неговите основатели Рут Сен Дени и Тед Шон изоставили европейската балетна традиция, за да изследват други култури – особено индийските танци. Индийското влияние се вижда и две десетилетия по-късно, когато Коул измисля най-известния танц на Мерилин Монро – „Диамантите са най-добрите приятели на жените“.
Ривера си спомня как е танцувал Коул. „Джак танцуваше на пода, а не над пода. Не беше толкова велик с балетен скок. Имаше смесица от женственост, но и танцуваше силно, наистина силно – като голяма котка. Това е нещо, което се виждаше и в Рудолф Нуреев: и двамата бяха много, много силни мъже.“
Танцовият критик Дебра Левин пише книга за Коул.
„Джак започва почти като уличен хлапак. Когато започва да танцува, той се влюбва в азиатските форми и те никога не го оставят, каквото и да прави по-късно. За да си представите типичния стил на Джак Коул, мислете за индийски танцьор. Не забравяйте, че Джак е излязъл по улиците на Ню Йорк през 1931-32, когато икономиката е била тежка. Той отчаяно се е нуждаел от пари и мисля, че това, което го е спасило, е отмяната на забраната за алкохол в Америка през 1933 г. Изведнъж хората отново могат да пият алкохол и е имало бум в нощните клубове. Тогава Джак създава съчетания, които забавляват, но използва и елементи на съвременния танц и етнически форми, които очароват.“
Скоро Холивуд забелязва таланта му.
Неговата филмова кариера не започва добре, но затова пък кариерата му процъфтява като хореограф. 
Танците, изпълнявани от Мерилин Монро, са от най-известните хореографии на Коул. От тях заимстват и съвременни изпълнители, включително Мадона и Кайли Миноуг. В плътна сатенена рокля, Монро флиртува с около 20 мъже танцьори, облечени с фракове, с бели папийонки и с ленти. Ривера казва, че това е класически Коул. „Мерилин всъщност не е танцьорка. И все пак той я кара да се движи превъзходно. Знаеше, че Мерилин напълно разбира сексуалността и чувствеността си. Мерилин беше толкова женствена и той я остави да плува върху това“, споделя още тя. „Облеклото, което Мелилин носеше, беше нещо, което Джак Коул предложи и тя го носи по начин, който не бихте очаквали през 1953 г. Това е почти порно. След „Джентълмените предпочитат блондинки“ Монро настоявала Коул да работи с нея всеки път, когато се изисква да танцува на екрана, като например в „Някои го предпочитат горещо“ (1959). Коул умира през 1974 г. и Дебра Левин смята, че тогава хората се пробуждат за неговия талант. „Частично това е ефектът на Мерилин Монро“, споделя тя.
