54 години с Apollo 12
Преди 54 години двама астронавти станаха първите космически археолози в света, след като взеха за изследване части от роботизираната сонда, работила на повърхността на Луната.
Къде са тези артефакти от Surveyor 3 половин век по-късно?
Членовете на екипажа на Аполо 12 Чарлз „Пит“ Конрад и Алън Бийн кацат на лунната повърхност на 19 ноември 1969 г. близо до космическия кораб „Surveyor 3“, припомнят от collectspace.com. Те отиват до роботизираната сонда, която дотогава е била на Луната вече две години и половина.
Астронавтите събират проби за измерване от повърхността на сондата и взимат част от небоядисана алуминиева тръба от подпората, поддържаща радарния висотомер, доплеров сензор за скоростта на Surveyor, друга секция от алуминиева тръба, покрита с неорганична бяла боя, и сегмент от телевизионен кабел, обвит в алуминизиран пластмасов филм.
Те успяват да демонтират и приберат и камерата на Сървайвър 3.
31 часа след пристигането си, Конрад и Бийн се оттеглят от Луната и се връщат при третия член на екипажа Ричард „Дик“ Гордън, който остава в командния модул в орбита около Луната, за да се върнат обратно на Земята. Придружават ги 75 фунта (34 килограма) лунни скали и 20 фунта (9 килограма) хардуер от сондата.
Лунните скали и частите на Surveyor 3 са върнати на Земята за изследване.
За първи път учените и инженерите имат възможност да анализират оборудването, след като то е подложено на дългосрочна експлоатация на лунната повърхност.
„Върнатият материал и снимки са проучени и оценени от 40 екипа инженерни и научни изследователи за период от повече от една година“, пише ръководителят на програмата Surveyor Бенджамин Милвицки в доклада от 1971 г. за резултатите от проучванията.
Повече от 80 изследователи внимателно разглеждат върнатите части от Сървайвър за въздействието на радиацията и излагането на лунния прах.
Инженерните проучвания установяват, че телевизионната камера и другият хардуер не показват признаци на повреда,
което кара Милвицки да заключи, „че състоянието на технологията, дори и тогава (преди пускането на Surveyor 3 през 1966 г.), е в състояние да произведе надеждни хардуер, който прави изпълними лунни и планетарни инсталации с дълъг живот.“
Други проучвания разглеждат оборудването на сондата за ефектите от въздействието на слънчевия вятър и микрометеоритите. Относно последното, изследването стига до заключението, че нито една от видимите характеристики на повърхността не е от метеоритен произход.
След като проучванията приключват, НАСА оставя някои от частите на Surveyor 3 на съхранение, заедно с пробите от лунната скала и почвата, в космическия център на Джонсън в Хюстън. Други се отправят към различни музеи.
„НАСА ги третира като лунни проби, а не като артефакти“,
казва Майкъл Нойфелд, старши уредник в отдела за космическа история в Националния музей на космоса във Вашингтон.
В момента телевизионната камера от лунната сонда не е изложена, тъй като галерията се реновира. Очаква се да се върне за показване с откриването на новото изложение Exploring the Planets през 2022 година.
Капакът на моторната скоростна кутия е подарен с американския флаг в прозрачна тръба на главния учен на НАСА Джон Нугъл за неговия „много голям принос към научните усилия на нацията в космоса.“ След смъртта му през 2013 г. семейството връща дисплея в централата на НАСА във Вашингтон, окръг Колумбия, където е днес.
„Когато дъщерята на Джон Нугъл ни върна тази част от Surveyor 3, на дъното имаше стикер, на който пишеше „ Да се върне в НАСА“, спомня си Бил Бари, главен историк на НАСА.
Цветното филтърно колело от телевизионната камера остава в частни ръце.
НАСА предостави артефакта от Surveyor 3 на Едгар Кортрайт, директор на изследователския център Langley от 1968 до 1975 г. След като той почина през 2014 г., синът му заяви, че НАСА смята филтърното колело за собственост на семейството му, но има планове в крайна сметка го сподели с обществеността.
„Възнамерявам да го даря в някакъв момент, тъй като мисля, че принадлежи на музея, но реших да го задържа за известно време като спомен за баща ми“, каза Дейв Кортрайт.
„Много може да се научи от Surveyor 3. Изучаването отново на артефактите от Surveyor, които в момента са на Земята, с новите техники, може да донесе нова информация“, мисли главният историк Бари.
„(Те са) нещо, което е било на Луната и което можете да разгледате, нещо, което е било взето от Луната и е в грандиозните снимки на астронавтите от Аполо 12. Можете да кажете: „Това нещо на тази снимка е предмета, който стои точно пред нас“, отбелязва развълнувано старши уредника от Националния музей на космоса във Вашингтон.
