„Заветът“ на Васил Априлов може да се види в Националната библиотека по повод 230 г. от рождението му

На 19 юли Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ ще покаже книга от Васил Априлов.

„Заветът“ на видния български просветител може да се сравни с личните тефтерчета на Левски, Ботев и Раковски,

които са от колекцията „Български исторически архив“, съобщават от библиотеката. Официалното представяне на ръкописа и на фототипното издание на „Заветът“ ще започне в 11 ч. в Централното фоайе, а гости на церемонията ще бъдат представители на местната управа и на културни институции в Габрово – родният град на Васил Априлов.

Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител и писател от времето на Българското възраждане.
Той е роден на 21 юли 1789 г. в Габрово. На единадесетгодишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва. Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена.

По-късно двамата братя се преместват от Москва в Одеса, където откриват фабрика за спиртни напитки. През 1821 г. те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние се

посвещава на просветното и културно издигане на българския народ.

През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия.

Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни.

Негови дописници стават Захарий Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др.

Когато здравето му се влошава, Априлов пише и своето завещание, наречено от него самия “завет”.

Всичките си спестявания, вложени в руски банки, той оставя на Габровското училище и за стипендии на български младежи

в руски и европейски средни и висши училища. Мечтата му е училището в Габрово да прерасне в университет, а неговите преподаватели да специализират в Русия и Европа.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която

да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище.

Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

Моля, последвайте ни: