20 юни e Световен ден на бежанците

Надежда далеч от дома

Световният ден на бежанците е международен ден, определен от ООН в чест на бежанците по целия свят. Той се пада всяка година на 20 юни и празнува силата и смелостта на хората, които са били принудени да напуснат родината си, за да избягат от конфликт или преследване. Световният ден на бежанците е повод да се изгради съпричастност и разбиране за тяхното положение и да се признае тяхната устойчивост при възстановяването на живота им.

Заден план

Всяка минута 20 души оставят всичко, за да избягат от война, преследване или терор. Има няколко вида принудително разселени лица:

Бежанци

Бежанец е човек, който е избягал от дома и страната си поради „основателен страх от преследване поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически възгледи“, според Организацията на обединените нации Конвенция за бежанците от 1951 г. Много бежанци са в изгнание, за да избягат от последиците от природни или причинени от човека бедствия.

Лицата, търсещи убежище

Търсещите убежище казват, че са бежанци и са напуснали домовете си, както правят бежанците, но молбата им за статут на бежанец все още не е окончателно оценена в страната, в която са избягали.

Вътрешно разселени лица

Вътрешно разселените лица (ВРЛ) са хора, които не са прекосили международна граница, но са се преместили в регион, различен от този, който наричат ​​дом в собствената си страна.

Лица без гражданство

Лицата без гражданство нямат признато гражданство и не принадлежат към никоя държава.

Ситуациите на липса на гражданство обикновено са причинени от дискриминация срещу определени групи. Липсата им на идентификация – удостоверение за гражданство – може да ги изключи от достъп до важни държавни услуги, включително здравеопазване, образование или работа.

Завърнали се

Завърналите се са бивши бежанци, които се завръщат в собствените си страни или региони на произход след време в изгнание. Завърналите се се нуждаят от непрекъсната подкрепа и помощ за реинтеграция, за да се гарантира, че могат да изградят отново живота си у дома.

Действие на ООН

Конвенция за бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г

Бежанците са сред най-уязвимите хора в света. Конвенцията за бежанците от 1951 г. и нейният протокол от 1967 г. помагат за тяхната защита. Те са единствените глобални правни инструменти, които изрично обхващат най-важните аспекти от живота на бежанците. Съгласно техните разпоредби бежанците заслужават като минимум същите стандарти на третиране, на които се ползват другите чужди граждани в дадена страна и в много случаи същото третиране като гражданите.

Конвенцията от 1951 г. съдържа редица права и също така подчертава задълженията на бежанците към приемащата ги страна. Крайъгълният камък на Конвенцията от 1951 г. е принципът на забрана за връщане. Съгласно този принцип бежанецът не трябва да бъде връщан в страна, където той или тя е изправен пред сериозни заплахи за своя живот или свобода. Тази закрила не може да бъде поискана от бежанци, които основателно се считат за заплаха за сигурността на страната или, които са осъдени за особено тежко престъпление, се считат за опасност за общността.

Правата, съдържащи се в Конвенцията от 1951 г., включват:

• Право да не бъдеш експулсиран, освен при определени, строго определени условия;
• Правото да не бъдете наказвани за незаконно влизане на територията на договаряща държава;
• Право на труд;
• Право на жилище;
• Право на образование;
• Право на обществена помощ и помощ;
• Правото на свобода на религията;
• Право на достъп до съдилищата;
• Право на свободно движение на територията;
• Право на издаване на документи за самоличност и пътуване.

Някои основни права, включително правото на защита от връщане, се прилагат за всички бежанци. Бежанецът придобива право на други права, колкото по-дълго остава в приемащата страна, което се основава на признанието, че колкото по-дълго остава като бежанец, толкова повече права са му необходими.