История на Световния ден на скачането
Произходът на паркур може да се проследи първоначално преди години в Западна Европа, когато френският военноморски офицер Джордж Хеберт забелязал докато бил в Африка, че без никакво специално обучение туземците имали изключително красиви тела – грациозни, пъргави, сръчни, и всичко това в резултат само от начина, по който живеели, нищо повече. Той преразглежда тези преживявания по време на спасителна операция в планината Пели, като опитът му там потвърждава в съзнанието му, че смелостта и алтруизмът са присъщи части на атлетическото умение.
Дейвид Бел ще се роди 37 години след достигането до тези заключения, но ще намери тези проучвания в резултат на изследване на успехите на собствения му баща в атлетиката и гимнастиката. Той ще открие метод на обучение, който баща му използвал – „Parcours“, и който започнал да практикува сам. Не след дълго Бел разширява тази философия и споделя изкуството, което ще стане известно като паркур.
Сред основните понятия, свързани с теорията на паркур, са бягството и достигането. Те обуславят съчетанието на бързо мислене и ловкост, с които човек се измъква от сложни ситуации, и е способен да отиде навсякъде, където пожелае.
Как да отпразнуваме Световния ден на скачането?
Паркур може да е форма на изкуство, която е фокусирана върху разширяване на способностите на телата, но е изградена върху философията, че пречките в живота могат да ни подхранват чрез нашите усилия да ги завладеем. Освен това, най-добрият начин за преодоляване на препятствието е използването на възможно най-естествените и енергийноефективни методи.
Ако нямате интерес сами да пробвате изкуството на паркур, може да гледате видеоклипове на хората, които го практикуват и да прекарате известно време в намиране на информация, за да разберете какво точно движи тези забележителни спортисти.
Ако решите да приложите наученото на практика, снимайте опита си и го споделете в социалните мрежи с хаштага #WeJumpTheDay.
Приятно скачане!