23 април e Ден на книгата и авторското право
Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва ежегодно на 23 април. Той се организира от ЮНЕСКО за насърчаване на четенето, публикуването и авторските права.
За първи път се отбелязва през 1995 година.
Връзката между 23 април и книгите е направена през 1923 г. от търговци на книги в Испания като начин за почитане на автора Мигел де Сервантес, който е починал на този ден. На тази дата през 1616 г. са починали и Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е датата на раждане или кончина и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков. Това аргументира избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целият свят да отдаде почит на книгите и авторите им, насърчавайки всички, и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето.
Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април – денят на св. Георги Победоносец, традиционно се подарява книга.
Днес Световният ден на книгата и авторското право се чества в над 100 страни, където училища, частни фирми, доброволчески организации и много хора отдадат почит на авторите и книгите.
Авторското право е правна концепция, приета от повечето правителства, която дава на създателя на оригинално произведение изключителни права върху него, обикновено за ограничен период от време. Това е система от правни норми, които уреждат, регулират и защитават отношенията, възникнали при или по повод създаването и използването на научни, литературни, художествени и други продукти на интелектуален труд.
Авторското право в тесен смисъл е правото на автора върху произведението му и се закриля за определен срок от време.
Различните държави предвиждат различен срок на времетраене на авторското право. Обикновено се цели да се защитят интересите на най-близките поколения наследници на автора.
Сроковете се колебаят между 25 и 80 години, като тенденцията е за удължаване периода на закрила.
Според чл. IV на Универсалната конвенция за авторско право „срокът на закрила на произведения, защитени по тази Конвенция, не може да бъде по-кратък от живота на автора и двадесет и пет години след неговата смърт“.
Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения предвижда в чл. 7, ал. 1 минимален срок на закрила 50 години след смъртта на автора – горе-долу колкото е средната продължителност на живота на 2 поколения наследници на автора. Сроковете започват да текат от 1 януари на годината, следваща смъртта на автора. Ако авторът е неизвестен, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща публичното разгласяване на произведението.
У нас времетраенето на авторското право е уредено в Глава шеста на ЗАПСП.
То е съобразено с изискванията на Бернската конвенция, по която България е страна, а също и с Европейското споразумение за асоцииране. Времето, през което авторското право се закриля, се различава според това дали авторът (напр. писател, художник и т.н.) е известен или не.
В първия случай закрилата е до 70 години след смъртта на автора.
Във втория случай – 70 години от първото разгласяване (напр. публикуване) на произведението.
Ако обаче в този срок авторът стане известен или пък псевдонимът му не буди съмнение относно личността му – тогава се прилагат правилата според първия случай. При съавторство срокът започва да тече от смъртта на последния преживял съавтор.
При компютърните програми и бази данни, които са създадени в рамките на трудови правоотношения,
носител на авторското право е работодателят, освен ако не е уговорено друго.
При филмите – 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.
ЮНЕСКО присъжда за първи път през 2001 г. титлата „Световна столица на книгата” на Мадрид. От тогава ежегодно един голям град по света получава това звание.
За 2020 г. носител на титлата е Куала Лумпур – столицата на Малайзия.
Малайзийската столица беше избрана заради усилията, които полага за развиване на приобщаващото образование, изграждането на общество, основано на познанието, и предоставянето на достъп до книги на всички прослойки от населението.
