На 28 май 1900 г. БДЧК учредява „Св. Троицко общество сестри милосърдни”

На 28 май дружеството „Червен кръст“ основава „Свето Троицко общество сестри милосърдни“ с цел подготовката на милосърдни сестри на БЧК. През ноември 1900 г. отваря врати и лечебницата „Червения кръст“ в София, по-късно преименувана на Институт за спешна медицинска помощ „Н.И. Пирогов“.
В историята на българското здравеопазване и особено на болничното дело у нас, болница „Червен кръст” заема особено място и играе важна роля. Съществуването ѝ в един период от половин век (1900-1950 г.) доказва за кой ли път, че Българското дружество „Червен кръст” (БДЧК) стои като крайъгълен камък в основата на повечето дейности, свързани с изграждането на националното ни здравеопазване от първите дни на освобождението на страната.
Идеята за такова начинание се ражда постепенно, през опита на стотици български медици, доброволни санитари и помощници на представителите на Руския Червен кръст по време на Освободителната руско-турска война. Тя узрява с изпитанията през Сръбско-българската война, когато без никакви собствени средства БДЧК организира впечатляваща дейност за подпомагане на ранените и болните във войната.
Освен помощна работа вътре в страната, БДЧК успява да привлече чрез Международния комитет на Червения кръст в Женева редица чуждестранни мисии,
които помагат да се спаси българската войска от санитарна катастрофа. Ръководството разбира, че трябва да се подготви предварително като обучи милосърдни сестри, санитари и други служители, да попълни складовете си с всички необходими материали, да има своя, макар и малка болница, в която да квалифицира своите служители.
Носители, вдъхновители и реализатори на тази идея са десетки български медици, завършили медицина и специализирали в Русия, Франция, Австрия, Германия, САЩ.
Важно обстоятелство е, че основателите и първите строители на българското здравеопазване са и хората, които създават и изграждат националното червенокръстко дружество. В периода 1878-1900 г., в ръководствата и различните дейности на БДЧК в София и страната се включват десетки лекари, убедени в необходимостта и ползата от неговото съществуване.
Началото е на 28 май 1900 г.
Тогава Българското дружество Червен кръст учредява „Свето Троицко общество сестри милосърдни”, към което се открива първото в страната Училище за милосърдни сестри. Заедно с това Главното събрание на БДЧК взема решение
да се открие и една малка болница (лечебница) за практическото обучение на ученичките.
През първото десетилетие на ХХ век (1900-1910 г.) Дружествената болница се утвърждава като обещаващо звено в системата на медицинската помощ в София. През тези години тя е наистина малка база (лечебница) към училището, която служи за практическа подготовка на милосърдните сестри. Съгласно съществуващите длъжности в системата на БДЧК, един човек ръководи двете институции. Първият управител е д-р Петър Ораховац (1900-1901), който същевременно е и лекуващ лекар. През следващите години той е заместен от д-р Димитър Моллов (1902-1908 г.).
Болницата се помещава в сграда, построена още през 1893 г. за склад на Дружеството „Червен кръст“. Тя започва да работи на 20 ноември 1900 г. Легловата база нараства постепенно- от 6 и 9 до 12 легла до 1903 г. и от 20 и 30 до 40 легла от 1905 до 1909 г.
Работата в училището, както и в болницата, е уредена със специален правилник, изработен от директора на Обществото и утвърден от Управителния съвет на дружеството и от Върховния медицински съвет.
На 25 април 1906 г. Годишното общо събрание на БДЧК взема решение да се построи нова, модерна сграда на болницата на оформения с дареното от Софийската градска община място Дружествен квартал. Специално избраната комисия одобрява съвместния проект на архитектите Г. Фингов и К. Маричков.
Новият корпус на болница „Червен кръст” започва работа на 15 септември 1909 г. –
тя има 60 легла, едно вътрешно и едно хирургично отделение. Тази сграда съществува и днес – в нея са сегашните клиники по вътрешни болести, по токсикология и по гинекология на „Пирогов”.
В болницата са разкрити 5 легла за бедни, на които пациентите се лекуват безплатно.
Тарифите за останалите пациенти са 10, 6, 3 лева, в зависимост от броя на леглата в стаята. Таксата за един амбулаторен преглед е 1 лв. Бедните не плащат такса.