Половин век колебание и отричане – времева линия на климатичната криза
Повече от 50 години петролната индустрия и политиците са предупреждавани за климатичните рискове от изгарянето на изкопаеми горива. И все пак най-големите компании продължават да се разширяват и произвеждат една трета от всички въглеродни емисии от 1965 г. насам, въпреки че са наясно с тяхното влияние върху планетата.
От The Guardian показват тази времева линия и кой какво знае и кога и как са съобщавали или спестявали заплахата на обществото:
1959 г.
Физикът Едуард Телър казва на Американския петролен институт (API), че 10% увеличение на CO2 ще бъде достатъчно за стопяване на ледовете и потопяването на Ню Йорк.
„Мисля, че това химическо замърсяване е по-сериозно, отколкото повечето хора са склонни да вярват“, предупреждава той.
1965 г.
Президентът на Научния консултативен комитет Линдън Джонсън заявява, че „замърсителите са променили в глобален мащаб съдържанието на въглероден диоксид във въздуха“ с ефекти, които „биха могли да бъдат вредни от гледна точка на хората“. Обобщавайки констатациите, той предупреждава индустрията: „Времето изтича!“.
1970 г.
Shell и BP започват да финансират научни изследвания във Великобритания, за да изследват влиянието на парниковите газове върху климата.
1977 г.
След подадени искове за съдебни дела, учени от Exxon казват на ръководството през 1977 г. за „преобладаващ“ консенсус, че изкопаемите горива са отговорни за повишаването на атмосферния въглероден двуокис.
1981 г.
Вътрешна фирмена записка на Exxon предупреждава, че „е възможно“ емисиите на CO2 от 50-годишния план на компанията „по-късно да доведат до ефекти, които наистина ще бъдат катастрофални (поне за значителна част от населението на Земята)“.
1988 г.
Ученият от NASA Джеймс Хансен свидетелства пред Сената на САЩ, че „парниковият ефект е открит и променя климата ни“.
В президентската си кампания в САЩ Джордж Буш казва: „Онези, които смятат, че сме безсилни да направим нещо за парниковия ефект, забравят за ефекта от Белия дом… Като президент смятам да направя нещо по въпроса.“
1988 г.
Подготвен е поверителен доклад за опазване на околната среда. Според комисия на Shell, CO2 може да повиши температурите с 1°C до 2°С през следващите 40 години и да предизвика промени, които могат да бъдат „най-големи в писаната ни история“. В него се настоява за бързи действия от енергийната индустрия.
„Когато глобалното затопляне стане осезаемо, може да бъде твърде късно да се предприемат ефективни мерки за намаляване на ефекта или дори да се стабилизира ситуацията“, се посочва в доклада.
1989 г.
Американските индустриални групи създават Global Climate Coalition (GCC) – лобистка група, която оспорва науката за глобалното затопляне и забавя действията за намаляване на емисиите. Exxon, Shell и BP се присъединяват в периода между 1993 г. – 94 г.
1990 г.
Exxon финансира двама изследователи – д-р Фред Сийц и д-р Фред Сингър, които оспорват основния консенсус за науката за климата. Преди това двамата учени са били финансирани от тютюневата индустрия и поставят под въпрос и опасностите от тютюнопушенето. Сингър, който отрича да е получавал заплащане от тютюневата или енергийната индустрия, заявява, че финансовите му отношения не влияят на неговите изследвания.
1991 г.
Общественият документален филм на Shell „Загриженост за климата“ признава, че „има възможност за по-бърза промяна, отколкото по всяко време след края на ледниковия период – може би твърде бърза промяна, за да може животът да се адаптира без сериозно объркване“.
1992 г.
На срещата на върха в Рио за земята, страните подписват първото в света международно споразумение за стабилизиране на парниковите газове и предотвратяване на опасна човешка намеса в климатичната система. Това установява рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
Буш Старши казва: „САЩ изцяло възнамеряват да бъдат водещият световен лидер в опазването на глобалната околна среда.“
1997 г.
Два месеца преди конференцията за климата в Киото, Mobil (по-късно обединен с Exxon) пуска реклама в The New York Times, озаглавена Reset the Alarm, която гласи: „Нека да обърнем внимание: науката за изменението на климата е твърде несигурна, за да наложи план за действие, което може да потопи икономиките в смут.“
1998 г.
САЩ отказват да ратифицират протокола от Киото след интензивно противопоставяне на петролните компании и GCC.
2009 г.
Американският сенатор Джим Инхоф, чиито основни спонсори са от нефтената и газовата индустрия, е начело на атаката за дезинформация на „Климатгейт“ срещу учените в деня на откриването на решаващата конференция на ООН за климата в Копенхаген, която завършва в пълен безпорядък.
2013 г.
Изследване на Ричард Хийд, публикувано в списанието Climatic Change разкрива, че 90 компании са отговорни за производството на две трети от въглерода, който е навлязъл в атмосферата от началото на индустриалната епоха в средата на 18 век.
2016 г.
API премахва твърдението на своя уеб сайт, че човешкият принос към изменението на климата „не е сигурно“.
2017 г.
Exxon, Chevron и BP даряват около 500 000 долара за президентската кампания на Доналд Тръмп.
2019 г.
Мохамед Баркиндо, генерален секретар на OПЕК /Организация на страните износителки на петрол/, който представлява Саудитска Арабия, Кувейт, Алжир, Иран и няколко други петролни държави, казва, че кампаниите за климата са най-голямата заплаха за индустрията и твърди, че подвеждат обществото с ненаучни предупреждения за глобалното затопляне.
