Жените, които си организираха олимпийски игри
Олимпийското движение от края на 19-ти век, което довежда до възраждането на древногръцката традиция за Олимпийски игри, беше успешно благодарение на усилията на двама мъже – Пиер дьо Кубертен и Димитриос Викелас. През 1896 г. в Атина се провеждат първите модерни летни олимпийски игри, които започват това, което днес е известно като най-важното спортно събитие в света.
Олимпийската комисия прави своя мисия съживяването на традиционните игри в духа на древна Гърция. Наред с другите неща, това означава силно обезкуражаване на жените да участват в състезанията, тъй като в древни времена на жените дори не е било позволено да присъстват в публиката, да не говорим да участват в спортните състезания. Аргументите отразяват общоприетото мнение на епохата – за да запазят женските си очарования, жените трябва да бъдат изключени от такива мъжки дейности. Също така съществува убеждението, че жените са просто неспособни да се представят добре и че всичките им опити да правят спорт са твърде аматьорски.
Шарлот Купър Стърри (1870-1966), английски тенисист, Уимбълдън шампион 1895, 1896, 1898, 1901, 1908; Олимпийски шампион в единични и смесени двойки 1900.
Следващият век обаче довежда до големи промени по отношение на правата на жените и статута им в обществото като цяло. Вследствие на движението за изборите в Европа и Съединените щати, както и Руската революция от 1917 г., жените бързо стават политически субекти, които изискват гласът им да бъде чут. В този политически климат спортистите се чувстват окуражени да действат и да се борят с предразсъдъка, че спортът е дейност, запазена само за мъже. 16 години обаче са необходими от първите модерни олимпийски игри в Атина, за да получат жените силно ограничен достъп до тях.
В Стокхолм през 1912 г. на жените е разрешено да се състезават в плуването и гмуркането, като участват 22 жени атлети. Въпреки това, тази първа стъпка не е била приветствана от всички.
Пиер дьо Кубертен коментира, че: … „олимпиада с жени би била непрактична, безинтересна, неестетична и неправилна.“
Алис Милиат през 1913 г. Снимка от inconnu CC BY-SA 3.0
Виждайки, че не са взети насериозно от мъжете, група жени, водени от Алис Милиат – пионер на женските спортове в Европа – организират първото по рода си международно спортно събитие за дами, което се състояло в Монте Карло през 1921 година. Олимпиадата за жени от 1921 г. е предшественик на Световните игри за жени, проведени за първи път през следващата година. Милиат и нейните сподвижници от Международната федерация за жени обаче са изправени пред МОК, чиито членове искат от тях да премахнат „Олимпийски игри“ от името на тяхното събитие и думата „Олимпиада“ трябва да бъде променена. Въпреки това те продължават с плановете си за провеждане на четиригодишно спортно събитие, организирано от и за жени, въпреки силната вълна от мъжки критики.
Първото такова събитие, което се провело в Париж, привлича от 15 000 до 20 000 зрители, предоставяйки на жените спортисти 11 различни събития.
Световните игри на жените се провеждат на всеки четири години – в Гьотеборг (1926), Прага (1930) и Лондон (1934). Повечето от участниците са от Северна Америка, Западна и Централна Европа и Япония.
Междувременно Пиер дьо Кубертен губи председателството си в Международния олимпийски комитет.
През 1928 г. Летните олимпийски игри в Амстердам посрещат 300 жени спортисти в няколко категории, които преди това са запазени само за мъже. Това представлява около 10% от общия брой спортисти на игрите.
По време на олимпийските игри през 1928 г. на жените е било позволено да проведат своя 800-метров пробег, но скоро след това МОК счита тази дисциплина за „твърде опасна” за жените участници, и я изключва от следващите състезания.
Едва през 1960 г. по време на Летните олимпийски игри в Рим жените отново получават възможност да участват в това състезание.
Световни игри за жени, Лондон, август 1934 г.
Що се отнася до събитията, организирани от Алис Милиат и Международната федерация за жени, те представят много възможности, като броят на участниците нараства постоянно и има представители от 19 страни към момента на провеждане на Игрите в Лондон през 1934 година.
Жените активисти, които се борят да докажат на света, че са способни да се състезават в различни категории, включително и тези, които се смятат за твърде мъжествени за тях, все още обаче трябва да се сблъскват с институции като Международния олимпийски комитет, които активно саботират опитите им.
Ерика Махрингер, първа жена, използваща ски базата на Cellulix, Световното първенство по ски Ст Мориц 1948 г. Снимка: Kunstpiste CC BY 3.0
Стъпка по стъпка жените постигат уважението, което заслужават на олимпиадата, като се противопоставят на остарялата традиция, която няма място в съвременната цивилизация.
