Игрите в Токио – трамплин към бъдещето
Преди 55 години Олимпийските игри в Токио послужиха като трамплин към бъдещето, а olympic.org припомня любопитни факти от Игрите в Япония и с какво са допринесли за развитието на спорта.
През 1957 г. СССР провежда първата си космическа мисия, като изпраща в орбита около Земята изкуствен спътник – известният „Спутник“. Много бързо след това се проучват възможностите за използване на спътниците за комуникация. Първият геосинхронен спътник, използван за тази цел, е американският Syncom II, стартиран през юли 1963 г.
Организаторите на Игрите в Токио през 1964 г. имат много идеи как да направят „Технологични игри“. След като виждат този спътник, чиято цел е да осигури телефонни комуникации по целия свят, те се свързват с властите в САЩ и ги питат дали този орбитален спътник може да бъде адаптиран да препредава телевизионни сигнали, така че за първи път Игрите да се излъчват едновременно на повече от един континент.
„Те получиха одобрение“, припомня Джон Слейтър, професор от Университета в Западна Каролина, в периодичното издание на Северноамериканското общество за история на спорта през 2000 г.
„С пълната подкрепа на двете правителства, Японската радиоразпръскваща корпорация изгради предавателно съоръжение северно от Токио, а американският флот модифицира комуникационното си съоръжение в Калифорния, за да приема сигналите. НАСА премества Syncom II от местоположението му над Атлантическия океан над Тихия океан, за да тества концепцията, а след това стартира и позиционира нов спътник – Syncom III, през август 1964 г., за да извърши излъчването. Държавният департамент на САЩ координира използването на необходимите радиочестоти. Системата заработи…”, спомня си проф. Слейтър.
И така от САЩ и Канада до Европа, през Азия, за първи път феновете на Олимпиадата могат да гледат събитията на живо на своите телевизионни екрани. Това, което изглежда нормално в 21-ви век – в ерата на комуникациите, е огромно събитие преди 55 години!
Голям скок за овчарския скок
Скокът с прът (овчарски скок) се практикува от незапомнени времена, но става състезателен спорт през втората половина на 19 -ти век в Европа и САЩ, като в началото са използвани дървени или бамбукови пръти. Пиер дьо Кубертен включва дисциплината в олимпийската програма на първите Игри в Атина през 1896 г.
По-късно, през 40-те години, прътовете за овчарски скок са направени от метал. Така американецът Дон Браг триумфира на Игрите в Рим през 1960 г. със скок от 4,70 м.
Но малко след това, благодарение на космическа технология, разработена от НАСА, се появяват прътове от фибростъкло. Те са много по-гъвкави и отделят повече кинетична енергия от използваните дотогава материали. Докато металният прът на Браг може да се огъне до 45°, сега спортистите се опитват да достигнат огъване до 90°!
На 17 октомври 1964 г. на олимпийския стадион в Токио Фред Хансън е първият олимпийски шампион, спечелил с този материал, постигайки скок от 5,10 м при третия си опит.
Игрите, проведени в японската столица, отбелязват важен технологичен напредък за дисциплина овчарски скок, чийто настоящ олимпийски рекорд е 6,03 м, поставен от бразилеца Тиаго Браз Да Силва в Рио през 2016 г.
Сензори за време при плуването
За първи път на Игрите в Токио през 1964 г. олимпийският басейн е модифициран, за да може да бъдат монтирани импулсни сензори на стената. Принципът е тестван тогава за първи път в такъв мащаб, но е одобрен едва през 1967 г. Така Игрите на XVIII Олимпиада отбелязват важно технологично развитие и за състезанията по плуване.
Писта от пепел за бяганията в леката атлетика...
за последен път
И накрая, в противоречие с всички тези технологични постижения, но вече с поглед към бъдещето, състезанията по лека атлетика в Токио 1964 г. са последните, проведени на писта, покрита с пепел.
Коридорите в началото са били разделени с въжета, но на Олимпийския стадион в Токио са използвани линии от винил.
По-късно синтетичните писти за лека атлетика придобиват широко разпространение и свойствата им са много различни. Новият материал налага да се направят и специални обувки с много по-къси шипове, за да се сведат до минимум щетите по пистата. Така може да се получи и по-добър ритъм на тичане с по-малко съпротивление.
Новите „Технологични игри“!
Токио е домакин на Игрите отново през 2020 г. и точно както преди 56 години, Организационният комитет се възползват максимално от постиженията на 21-ви век, за да организира нови „Технологични игри“, като се:
- използва на 100 процента възобновяема енергия – слънчева и вятърна енергия за олимпийското село и местата за състезания;
- рециклира злато, сребро и бронз от мобилни телефони, за да се направят 5000 медала;
- рециклира 99% от материалите, използвани по време на Игрите;
- предоставят таксита за самостоятелно шофиране, при които се използват телефони за отключване на вратите и заплащане на пътуването;
- използва широко присъствието на роботи, служещи за преводачи, товароносители и т.н.
1964 и 2020: две важни години в историята и развитието на Япония!
