Десет спорни олимпийски резултати
Наближаването на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. предизвиква спомени и за някои спорни резултати в олимпийската история. Има много, от които да избираме, но тук са класирани по пет от тях от Летните и Зимните игри, с помощта на NBC Olympic Research и OlyMADMen.
1912 г. – Стокхолм
Американският спортист Джим Торп (Jacobus Franciscus „Jim“ Thorpe) има златни олимпийски медали в дисциплините петобой и десетобой. Олимпийските му медали са отнети, след като става ясно, че се е състезавал два сезона като професионален играч в американски бейзболен отбор. Това нарушава валидното по това време правило, позволяващо участие на олимпийски игри само на аматьори. След отпадането на забраната, отличията му са върнати посмъртно.
1924 г. – Шамони
САЩ притежава един олимпийски медал за ски скокове, а историята зад него е доста дълга. Андерс Хаугън първоначално завършва на четвърто място в първото състезание по ски скокове на първите зимни игри в Шамони, Франция. Петдесет години по-късно норвежкият спортен историк Джейкъб Ваадж забелязва грешка при изчисляването на резултатите, която дава на бронзовия медалист Торлеиф Хауг твърде много точки. Корекцията коригира класирането и дава на Хаугън третото място. На 12 септември 1974 г. 85-годишният Хаугън получава бронзовия медал от дъщерята на Хауг на специална церемония.
1968 г. – Гренобъл
Жан-Клод Кили постига триумф на Зимните олимпийски игри в Гренобъл, Франция, където спечелва първи места във всичките три старта в алпийските дисциплини (спускане, гигантски слалом и слалом). Победата в слалома обаче му е присъдена след като след състезанието далият най-добро време Карл Шранц е дисквалифициран. Австриецът Шранц спира по време на втория си слалом, като казва, че е видял човек в мъглата. Шранц се спуска отново и побеждава общото време на Кили. Той обаче е златен медалист само за два часа, докато е дисквалифициран, след като е открито, че е пропуснал две врати във втори манш. Французите твърдят, че Шранц е съставил историята за мистериозния човек, след като е пропуснал вратата.
1972 г. – Мюнхен
Американският мъжки баскетболен отбор отива в Германия с победи в повече от 50 срещи, спечелвайки всичките 7 златни медала в олимпийската история. Във финала срещу Съветския съюз отборът е на път да спечели медал номер 8. Но САЩ за първи път губи златото в мъжкия баскетбол, а СССР печели с 51:50 след драматичен край, в който най-дискусионни са последните секунди. Един от съдиите на финала е българинът Артеник Арабаджиян. При резултат 49:48 за СССР Дъг Колинс открадва топката и е фаулиран от Зураб Саканделидзе. До края на мача остават 3 секунди, а американците имат право да изпълнят два фаула. Колинс вкарва първия и резултатът става 49:49.
Когато се готви да изпълни втория фаул, от съдийската маса се чува сигнал. Американецът обаче не спира и вкарва за 50:49 в полза на САЩ. По всичко личи, че “янките” взимат олимпийското злато, след като Съветският съюз не успява да вкара в последната си атака. Бурна радост на американците, но…от лагера на СССР твърдят, че треньорът Владимир Кондрашин е поискал прекъсване още след като Колинс е бил фаулиран. Съдията връща двата отбора на терена.
СССР пак не успява да вкара и САЩ отново ликува. Ново объркване настава, след като се оказва, че часовникът все още не е бил стартиран, когато топката е била пусната в игра. С намесата на генералния секретар на ФИБА са назначени нови 3 секунди. Този път “Сборная” успява да вземе победата, след като Сергей Белов овладява дългия пас и вкарва през двама американски играчи.
Победата на СССР слага край на победната серия от 63 мача на американците на олимпийски игри. Управителното тяло на световния баскетбол отхвърля протеста на САЩ, които пък отказват да вземат сребърните си медали, оставяйки втората стълбичка на подиума празна по време на церемонията по награждаване.
1984 г. – Лос Анджелис
В Лос Анжелис състезанието на 3000 м за жени са едно от най-очакваните събития в програмата за лека атлетика. Това до голяма степен се дължи на американката Мери Декер. Истински трилър обаче се разиграва между двете най-големи фаворитки в бягането на 3000 м, когато бягащата винаги боса англичанка Зола Бъд настъпва американската лекоатлетка, която пада и губи най-големия си шанс за олимпийска титла. Родената в Южна Африка Бъд получава английско поданство едва една седмица преди игрите и то не без намесата на официалните британски власти. Бъд е освиркана през останалата част от състезанието и финишира едва седма. Тя се опитва да се извини, но разстроената Декер не приема извинението тогава. Двете спортистки по-късно се събраха отново за документален филм през 2016 година.
1988 г. – Сеул
Американският боксьор Рой Джоунс-Младши доминира над опонентите си по пътя към финала на Олимпиадата в Сеул. Но финалът е изпълнен с противоречия и завършва с победа на Си–Хун Парк от Южна Корея (домакин на игрите) с 3-2 точки. „Младши“ пласира много повече чисти удари, но съдиите не виждат това. След мача Парк отива при Джоунс и му се извинява, като му казва, че той е реалния победител и е жестоко ощетен от тримата съдии. Един съдия по-късно казва, че Джоунс е трябвало да вземе златния медал и то с убедително предимство и загубата му е абсолютна грешка. Така правата на тримата съдии в мача, които са гласували срещу Рой са били спрени.
Официалното разследване на МОК приключва през 1997 година и установява, че тези трима съдии са пили вино и са вечеряли с представители на южнокорейската делегация в нощта преди мача. Пресата веднага започва призиви златният медал да бъде връчен на Джоунс, но МОК все още не е сторил това въпреки доказателствата. Рой Джоунс печели трофеят „Вал Баркър“, който се дава на най-техничният и добър боксьор на Игрите. Този прецедент е едва третият и до днес, тъй като обикновено винаги златните медалисти печелят трофея. Инцидентът доведе до създаване на нова точкова система за олимпийския бокс.
1998 г. – Нагано
Канадецът Рос Ребаглиати е първият, който спечели олимпийски златен медал за сноуборд за мъже на зимните олимпийски игри през 1998 година. Три дни по-късно той е дисквалифициран след положителен кръвен тест за марихуана. Това решение обаче е отменено, до голяма степен поради факта, че марихуаната не е включена в списъка на забранените вещества. Оттогава THC е вписана от Световната антидопингова агенция (WADA) като забранено вещество.
През 2013 г. WADA измени правилата си относно канабиса, като повиши прага за положителен тест от 15 нанограма на милилитър на 150 ng / ml. На Игрите в Нагано Ребаглиати е с ниво от 17.8 ng / ml. Той твърди, че положителният тест е резултат от вторично пушене. Бен Никълс, говорител на WADA, заяви, че повишаването на прага е предназначено да улови само спортисти, които пушат по време на състезанието. Лекарството не е забранено.
2002 г. – Солт Лейк Сити
Аполо Оно е първата мейнстрийм звезда на спорта, когато в продължение на четири дни спечели сребърни и златни медали в шортрека. На финала на 1500 м Оно първоначално завършва втори след южнокорейския състезател Ким Донг-Сунг, но Ким е дисквалифициран по-късно, за удар спрямо Оно по време на състезанието. Последствията след това продължават. Според различни сведения, Оно е наречен „най-мразеният спортист в Южна Корея“ от вестник Сеул. Когато през 2005 г. отива за състезание от Световната купа в Сеул, неговата безопасност се осигурява от 100 полицейски служители на летището.
2002 г. – Солт Лейк Сити
Безпрецедентен втори комплект златни медали беше присъден на канадските състезатели по фигурно пързаляне Джейми Сейл и Давид Пелетие, след като френски съдия заяви, че е била подложена на натиск да ги класира след руснаците Елена Бережная и Антон Сихарулидзе. По-късно същата година системата за оценяване на фигурното пързаляне беше променена. Скалата 6.0 беше отменена и е въведен код на точките, които, макар и подложени на промени, все още са валидни и днес.
2004 г. – Атина
Грешките в спортната гимнастика, допуснати в Гърция, в крайна сметка спомогнаха за ускоряване на промяната в системата за съдийство на този спорт. Във финала при мъжете резултатите на южнокорейския състезател Ян Тае-Йънг бяха протестирани от неговата федерация 2 дни след събитието, защото стартовата стойност беше една десета по-ниска. Ако беше по-висока, Йънг би спечелил злато, а не бронз след американския шампион Пол Хам. Международната федерация по гимнастика постановява, че началната стойност на Янг би трябвало да е с една десета по-висока, но не променя резултатите. Въпреки това, президентът на FIG Бруно Гранди след това изпраща на Хам писмо, в което го призовава да даде златния медал на Йънг. Окончателният южнокорейски апел към Арбитражния спортен съд е отказан, отчасти защото първоначалният протест е подаден твърде късно. Хам остава златен медалист.
