НАСА се готви да закрие една от своите „велики обсерватории“

НАСА ще се сбогува с космическия телескоп „Шпицър“ след повече от 16 години наблюдения на най-отдалечените галактики, откривани някога, планети в орбита на други звезди и звездообразуващи облаци от прах и газ. Шпицър, една от четирите големи обсерватории на НАСА, даде през годините нов поглед върху екзопланети и галактики, като работи заедно с космическия телескоп Хъбъл и рентгеновата обсерватория Чанда.

В орбитата на слънцето на около 160 милиона мили (260 милиона километра) от Земята, Шпицър е в последните дни на мисия, започнала на 25 август 2003 г. с изстрелване от нос Канаверал в САЩ, пише Spaceflight Now.

След като надживя минималния си живот от две години и половина, Шпицър ще бъде поставен в хибернация, след като телескопът изпрати окончателните си научни данни.

„През 2016 г. планирахме предстоящото изстрелване на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ – следващата велика обсерватория на НАСА, която също е инфрачервена обсерватория, и беше взето решението мисията на Шпицър да приключи“, каза Пол Херц, директор на отдела за астрофизика на НАСА.

НАСА обяви още миналата година, че възнамерява да прекрати мисията на Шпицър в началото на 2020 г., след като търсенето на частни източници на финансиране за продължаване на операциите на обсерваторията се оказаха напразни.

Проектът, който се превърна в космически телескоп „Шпицър“, започва развитието си през 80-те години.

НАСА възлага на учените през 1983 г. да предложат инструменти за инфрачервен телескоп, който да лети върху космическа совалка – проект, известен тогава като Инфрачервено космическо съоръжение на совалка.

След пускането му през 2003 г. НАСА нарече телескопа на Лиман Шпицър – астрофизик от 20 век, който според американската космическа агенция е първият човек, предложил да се изпрати голяма обсерватория в космоса.

Телескопът се движи в орбита около слънцето малко по-бавно от Земята, което означава, че космическият апарат се отдалечава всяка година.

„Тъй като ъгълът между Земята, Слънцето и телескопа се променя, се затруднява едновременното поддържане на слънчевите панели, насочени към слънцето, поддържане на комуникационната антена, насочена към Земята, и поддържане на телескопа, насочен към звездите и планетите, които искаме да разгледаме. Можем да продължим да го експлоатираме, но в много близко бъдеще ще стане много трудно да продължим да управляваме този космически телескоп“, обясни Херц.

Построен от Lockheed Martin, телескопът е тежал близо един тон при изстрелването си през 2003 г. Космическият апарат е с дължина 14,6 фута (4,45 метра) и диаметър 6,9 фута (2,1 метра).

Шпицър и Хъбъл наблюдават най-отдалечената галактика, виждана някога във Вселената –

колекция от древни звезди, разположени на около 13,4 милиарда светлинни години.

Други забележителни находки от Шпицър включват откриването на невиждан досега пръстен около Сатурн и анализ на облак прах, издухан от кометата Темпел 1 през 2005 г. Телескопът откри пет от седемте известни планети с размер на Земята в планетарната система TRAPPIST-1 около звезда на 40 светлинни години или около 235 трилиона мили (378 трилиона километра) от Земята.

Мисията на Шпицър струва около 1,36 милиарда долара

от началото на цялостното развитие на проекта до края на оперативната фаза на обсерваторията по данни на директора на отдела за астрофизика на НАСА.

Астрономите ще продължат да използват архива на данните от телескопа дълго след приключване на работата му.

„Наземните екипи ще предадат команди на Шпицър да премине в безопасен режим“, заяви Джоузеф Хънт, мениджър на проекти на SpPL.

След като приключи с мисията си, телескопът ще остане в сегашната си орбита около слънцето.

Следващият космическият телескоп Джеймс Уеб трябва да бъде пуснат през 2021 г.

„Огледалото на Джеймс Уеб е 50 пъти по-голямо от огледалото на Шпицър, така че ще можем да наблюдаваме още по-дълбоко във Вселената. Всъщност Джеймс Уеб е проектиран да открие първата светлина след Големия взрив, първите звезди и първите галактики“, информира още Херц.

Моля, последвайте ни: