На Богоявление църквата в музей „Етър” отбелязва своя храмов празник

На 6 януари църквата в музей „Етър” отбелязва своя храмов празник. От 9.45 ч. в храма по традиция ще се отслужи Света литургия, след която ще бъде извършен Водосвет в работилниците по Чаршията и ще се раздаде курбан за здраве.

Историята на църквата с училище „Свето Богоявление“ в музей „Етър” е свързана с миналото на българите от средата на ХІХ век и борбите за църковна независимост на народа ни.

По време на теренно проучване, проведено през 80-те години на ХХ век, музейни специалисти от музей „Етър“ попадат на църквата „Свето Богоявление“ в дряновското село Радовци, която малко преди това – през 1975 година, е обявена за паметник на културата с местно значение.

Тогава се ражда идеята в музея да бъде изграден храм, който да е точно копие на вече рушащия се радовски.

Както за много добри идеи, така и за реализирането на тази е необходимо време. След повече от 10 години – през 1998-ма, на заседание на Музейния съвет идеята отново е върната към живот.

„Църквата в Радовци е построена през 1868 година. Освещава я делегация от свещеници, а не митрополит“,

разказа Величка Илиева, уредник в музей „Етър”.

Тя припомня, че по това време в Търново служи гръцки владика, а жителите на Радовци, които са преселници, не желаят той да направи освещаването.

„Един от най-богатите хора в селото, чието име не е известно днес, дарява собствена къща за сграда на църквата.

Той иска да измоли от Бог помощ в решаването на проблеми от лично естество. Изгражда една абсида на източната страна, а част от втория етаж приспособява за училище от светски характер“, разказа още Величка Илиева.

Църквата „Свето Богоявление“ е изградена в музей „Етър“ през периода 1998-2004 г. със средства от габровската общност – фирми, институции, майстори. Великотърновският епархийски съвет и самият музей също участват във финансирането на проекта.

Музеят осигурява реставрацията и консервацията на всички предмети от оригиналната църква,

закупува каквото е необходимото за богослуженията и работи с дарители. Новите икони са платени със средства на Етъра. Много от старите икони са дело на тревненски майстори. Те се намирали в радовската църква. Става въпрос за един късен примитив от втората половина на ХІХ век, иконостас и две от иконите. Други са рисувани от съвременни зографи – Стефан Аенски и Павлин Пенев.

На 24 юни 2006 година Великотърновският митрополит Григорий осветява храма, а по-рано същия ден е подписано споразумение между Богомил Белчев – кмет на Габрово, Пенка Колева – директор на музей „Етър“ и Негово Високопреосвещенство Григорий – митрополит Търновски, за извършване на богослужения в него по време на големи християнски празници.

Моля, последвайте ни: