Легендата за забранената любов на Зографа Захарий оживява в Софийската опера
Софийската опера и балет открива сезон 2019/2020 на 11 и 13 октомври с българско произведение – камерната опера „Зографът Захарий“ от Марин Големинов. Тя е по либрето на Павел Спасов и неговата монодрама „Греховната любов на Зографа Захарий”, съобщават от операта.
Сюжетът на „Зографът Захарий“ е изграден върху свободната трактовка на живота и делото на бележития български художник и възрожденски деец Захарий Зограф (1810–1853) — един от най-видните представители на Самоковската живописна школа. Обаятелната му личност е много привлекателна за герой на оперно произведение.
„Този сюжет ме вълнува много отдавна – с неподправената си поетичност, с драматичната си наситеност и психологическа задълбоченост, с ярка характеристика на героите и техните сложни взаимоотношения“, споделя Марин Големинов, който очевидно е имал предвид легендата на Павел Спасов, а не действителната биография на художника.
Павел Спасов написва своята „Легенда за греховната любов на зографа Захарий“ през 1957 г. и специално изтъква, че легендата е волна, не биографична, а негова творба за великия наш възрожденски зограф.
За първи път на софийска сцена операта е представена през 1972 година с диригент синът на композитора Камен Големинов. В главната роля се изявява по забележителен начин Никола Гюзелев, който освен голям артист и певец е и прекрасен живописец. Операта се радва на голям успех.
Премиерния спектакъл „Зографът Захарий“ тази година е с режисьор Зорница София. Тя е кинорежисьор, сценарист, продуцент и магистър на изящни изкуства със специалност живопис. Автор е на три игрални и два документални филма с 19 награди, над 150 фестивални участия и 40 конкурса. Първият ѝ игрален филм е „Мила от Марс“, следва „Прогноза“, а последен засега е „Воевода“. Режисьор е в шест телевизионни сериала, сред които „Дървото на живота“ и „Откраднат живот“. Зорница София е член на Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, член на жури на международни кинофестивали във Варшава, Валенсия и Пилзен и на Художествената комисия на Националния филмов център.
В постановката „Зографът Захарий“ на режисьора Зорница София не само тя, но и целият актьорски състав в операта е изключително млад.
Валентин Ватев и Николай Войнов ще влязат в ролята на интересния образ на Захарий Зограф.
Веселин Михайлов изпълнява ролята на Димитър, брат на Захарий, утвърден зограф, който се придържа в иконопистта и в живота към каноните. Димитър е трагичен образ – той трябва да запази братската си обич към Захарий в сянката на настъпващата смърт на жена си Християния.
Силвия Тенева и Стефани Кръстева изпълняват ролята на Християния.
В ролята на майката ще се изяви Румяна Петрова. Тя благославя Бог, че я е дарил с двама талантливи синове.
Ангел Антонов е Клисар и Четец.
Николай Павлов, Илия Илиев и Стефан Владимиров са трима ктитори, църковни дарители, които служат на богоугодни дела.
В постановъчният екип на „Зографа Захарий“ влизат още диригентът Велизар Генчев, сценографът Чавдар Гюзелев, авторът на костюмите Марта Миронска, хореографът Теодора Друмева и Цвета Балийска, която провежда актьорския тренинг.
Софийската опера вярва, че публиката ще бъде очарована от всеотдайното изпълнение на екипа от млади вдъхновени артисти.
Опера в две части (шест картини)
Действащи лица:
Захарий — бас
Димитър — баритон
Християния — сопран
Майката — мецосопран
Клисар — тенор
Първи ктитор — тенор
Втори ктитор — баритон
Трети ктитор — бас
Четец
Действието се развива в средата на XIX в.
СЪДЪРЖАНИЕ
Захарий се прощава с любимата си Християния. Предстои му дълъг път. Докато са разделени, той ще зографисва черкви. Захарий й говори пламенно за любовта си и я кара да му обещае че ще го чака.
Захарий работи върху стенописите на една черква. Той рисува Дева Мария. Рисува я, но… като Християния. Измъчват го съмнения — може ли така да се зографисва в черква. Пристигат тримата чорбаджии — ктитори от черквата, и с възхищение говорят за майсторството на Захарий. Те обаче искат от него да изпише и техните имена на стените на черквата. Суетността им го развеселява. Като не престава да мисли за своята любима, Захарий решава да не се подчинява на каноните на тогавашната зография, а да създава правдиви, човешки образи. Той не може да се освободи от чувството, че Християния го моли да отиде веднага при нея.
Зографът Захарий е станал прочут майстор. Най-после той отново е в дома. Ала дългоочакваната среща с Християния го изпълва с отчаяние. Изгората му се е омъжила за брат му. Срещата с майка му и Димитър не може да заглуши неговата болка. Думите на майка му, че е време и той да се ожени, го карат да избухне. Захарий споделя, че е обичал една девойка, но тя е мъртва за него. Зографът забелязва мъката, която причинява разказът му на Християния, но започва навред да говори за своето богатство и успехи. Той моли Димитър да му разреши да нарисува Християния. Когато остава насаме с нея, настойчиво я кара да му каже защо е станала жена на брат му. Сполетялото го нещастие е убило у него всякакво желание за работа и той не успява да нарисува Християния.
Захарий отново е тръгнал да зографисва. Сега работи в една голяма черква. Клисарят е във възторг от неговата работа. Захарий обаче не е доволен от себе си, защото вее още не може да рисува така както му се иска. Идва Димитър и когато вижда стенописите, упреква брат си за „своеволията му“. Захарий не е съгласен с него — не сухите мощи на светците, а хора трябва да се рисуват. Димитър е неприятно изненадан, че нарисуваните образи напомнят на Християния. Той сърдито мъмри брат си — откакто е рисувал Християния, все нейното лице е в главата му. Засегнат, Захарий решава да му каже истината: брат му го е ограбил, отнел му е любимата. Разгневеният Димитър посяга да го удари, но се овладява и си отива.
Захарий се е върнал, за да се види с Християния. Той я кара да остави всичко и да тръгне с него. Но Християния не е съгласна. Тя не може да постъпи така с мъжа си. Отчаян, Захарий си тръгва. Въпреки всичко зографът не може да повярва, че Християния е престанала да го обича.
Захарий е пак на път. Той среща хора от Самоков, които бягат от появилата се чума. Сред тях са и неговите близки и роднини. Християния обаче не е тръгнала с тях. Разболяла се е и ги е накарала да я оставят, за да се спасят. Захарий веднага тръгва към къщи. Християния е щастлива. Двамата се унасят в спомени. В предсмъртния си час Християния му открива, че винаги го е обичала. Развълнуван, Захарий решава да я нарисува. Християния умира щастливо усмихната…
