Светът на гимнастиката
Всеки е гледал поне случайно състезание по гимнастика. Но колко наистина знаете за този спорт?
Да започнем с това, че гимнастиката е спорт, а той се определя като нещо, в което спортистите тренират и се състезават един срещу друг, а гимнастиката е силно конкурентна. След интензивен период на усъвършенстване на сложни процедури, гимнастиците се оценяват по набор от строги критерии за определяне на победител.
Но има много повече в този спорт, не е само превъртане и скачане – това е високо дисциплинирана форма на изкуство, която изисква умът да бъде остър, а тялото силно. Става дума за изграждане на рутина в движенията и за развиване на око за съвършенство, а също така изисква невероятна сила, издръжливост и контрол.
История на гимнастиката
Понятието за гимнастика е изкуство за укрепване на тялото, за да се изпълняват точни и сложни движения, което може да бъде проследено до древна Гърция, някъде между 800 и 500 г. пр. Хр.
Думата “гимнастика” идва от гръцкия “gymnos”, което означава “гол”. Това е така, защото древните атлети са тренирали и са се състезавали без дрехи. Това може да звучи глупаво сега, но тогава сериозните воини са използвали тези упражнения, за да тренират за битки или да се състезават един срещу друг в древните олимпийски игри, които са продължили до 393 г. сл. Хр.
Гимнастиката, каквато я познаваме днес, започна да се оформя към края на 18-ти век.
Двама немски физически възпитатели – Йохан Фридрих Гутс Мут и Фридрих Лудвиг Ян, създават и преподават първите „модерни” гимнастически упражнения с уреди като висилки и паралелни пръти. Често наричани бащи на гимнастиката, те са помогнали за развитието на спорта през следващите няколко десетилетия. Столетие по-късно – през 1896 г., гимнастиката става достатъчно популярна, за да бъде включена в първите модерни Олимпийски игри. На жените не е било позволено да се състезават в олимпийски състезания по гимнастика до 1928 г., а ритмичната гимнастика не се въвежда до 1984 година. От 2016 г. на Олимпийските игри има 18 различни гимнастически събития.
Правила за оценяване
Гимнастическото оценяване често изглежда просто на пръв поглед. Един спортист изпълнява рутинна процедура и съдиите избират число между нула и десет на базата на това колко добре се е справил, нали? Но това е много по-сложно. И поради промени в правилата, „перфектната оценка 10“ е нещо от миналото – в момента най-високата оценка, която олимпийски спортист може да получи, всъщност е 16.
Всяка голяма организация има свои собствени правила, които определят как ще бъдат оценявани атлетите. Това е още по-объркващо от факта, че те постоянно се променят и ревизират. Но без значение как се променят, всички съдии по същество търсят едни и същи четири елемента в изпълнението – изпълнение, артистичност, техника и композиция.
Оценяване
За да се осигури точност, се вземат две различни точки и след това се комбинират в края на всяко изпълнение (това важи и за мъжката, и за женската гимнастика). Първият резултат е D-резултатът или резултатът за трудност. За да го изчислят, съдиите започват от нула и добавят точки по време на изпълнението за всяка успешна фигура.
Класацията за трудност на движенията варира от А до I, като движенията на А-ранг са най-лесните за изпълнение, а движенията на I-ранга са най-трудни. Допълнителни точки се дават за бързо и гладко превключване между отделните елементи от гимнастика. Другият тип оценка, която се прави по време на всяко гимнастическо състезание, е E-score или резултатът от изпълнението. За разлика от D-score, който започва от нула и добавя точки, E-score започва от десет и след това се намалява за всяка грешка. Малките грешки получават намаляване с десетици, докато много по-големите грешки, като падане от гредата, могат да намалят резултата на спортиста с цяла точка. Други често срещани причини за приспадане на точки са:
- Стъпки след скок
- Сваляне на ръцете след скок
- Свити ръце или крака
- Загуба на равновесие.
След като D-score и E-score бъдат дадени, те се събират, за да се получи окончателна оценка. Дисквалификациите са рядкост, но могат да се случат, ако спортист получи помощ от треньор по време на своето изпълнение или по-късно е установено, че е нарушил правилото за състезанието (ако е под възрастовата граница или използва лекарства за повишаване на ефективността).
Видове гимнастика
Олимпийската гимнастика може да бъде разделена на три основни категории – спортна, художествена и батут, акробатика, акробатична гимнастика и естетическа гимнастика.
Спортна гимнастика
Спортната гимнастика като цяло е по-добре позната и е това, за което обикновено мислите, когато чуете думата “гимнастика”. С изключение на упражненията на земя, другите състезания включват използването на уреди, като кон с гривни, халки, прескок, успоредка, висилка, греда. Спортните гимнастически изяви подчертават техническата, прецизна страна на спорта и обикновено са кратки.
На Олимпийските игри има 10 различни спортни гимнастически състезания – четири за жени и шест за мъже. За жени включва дисциплините прескок, успоредка, греда, упражнение на земя. За мъже включва дисциплините упражнение на земя, кон с гривни, халки, прескок, успоредка, висилка.
Художествена гимнастика
Художествената гимнастика съчетава силата и прецизността на спорта с красотата и уравновесеност на танца. Гимнастичките изпълняват хореографски музикални постановки, които включват използването на ленти, обръчи или бухалки. Съдиите поставят по-голям акцент върху артистичните елементи на представянето, отколкото върху техническите елементи. Олимпийското състезание по художествена гимнастика е ограничено само за жени, но това не означава, че мъжете не се състезават в този спорт в някои части на света, например в Япония.
Скокове на батут
Този спорт беше добавен скоро на Олимпийските игри – през 2000 година. Спортистите изпълняват високи акробатични каскади, скачайки на батут. Има състезания за мъже и жени.
Спортна акробатика
Спортната акробатика се изпълнява в групи от двама, трима или четирима акробати. Подобно на художествената гимнастика, акцентът се поставя върху естетиката, хореографията и стила, но тъй като акробатичната гимнастика се изпълнява по двойки или групи, чувството за синхрон също е много важно. За разлика от художествената гимнастика, не се използват никакви уреди – топки, ленти или други.
Естетическа гимнастика
Тя съчетава части от акробатичния и художествения стил. Подобно на акробатичната гимнастика, естетичната се изпълнява в групи. Много е подобно на синхронизираното плуване, където съдиите искат да видят дали групата се движи плавно и едновременно.
Детска гимнастика
Ако изобщо следите Олимпиадата, вероятно сте забелязали, че повечето гимнастички са изключително млади – някои от тях са на 16 години. Но младите конкуренти не са нищо необичайно. Повечето деца няма да станат олимпийски гимнастици, но това не означава, че изучаването на спорта в ранна възраст е пълна загуба на време. Всъщност това е изключително полезно – гимнастическите упражнения могат да подобрят двигателните умения на детето, да стимулират мозъка и да подобрят способността им да се фокусират.
Доброто гимнастическо оборудване за деца е всичко, което е безопасно. Това означава уреди, които са сравнително ниски и килимчета за борба, които са по-дебели. Дори и за професионалистите гимнастиката може да бъде опасен спорт, така че е важно да се вземат всички необходими предпазни мерки при обучението на малки деца.
Гимнастическо облекло
Гимнастиката е на второ място след фигурното пързаляне, когато става въпрос за блестящи дрехи, но тези искрящи трика не са само за показване – плътно прилепващата тъкан позволява максимална гъвкавост. Мъжките гимнастици носят и трико с дълги или къси панталони над тях.
Триката на спортните гимнастици обикновено са по-обикновени от триката на художествените гимнастички, които често са украсени с кристали, украшения и сложни мотиви.
Гимнастическите обувки са много подобни на балетните обувки, тъй като са направени от мека, гъвкава кожа, но повечето спортисти избират просто да ходят боси.
Състезателите с дълга коса трябва да бъдат с опашка или кок, за да пазят лицето си докато изпълняват упражненията. Сериозните спортисти използват и креда, за да покрият ръцете си и да предотвратят подхлъзване на уредите. Кредата поглъща масло и пот, което им позволява да поддържат здраво захващане по време на цялото упражнение.
Нарастващата популярност на гимнастиката
Гимнастиката има нарастваща популярност по целия свят. Само в Съединените щати над 3 милиона души са активни участници в спорта, а на всеки четири години милиони повече наблюдават мъжете и жените, които се борят за златото на Олимпийските игри. Гимнастиката иска много жертви и много от спортистите трябва да се откажат от други мечти само за да стигнат до върха. Но не е лесно да се стигне до върха… И само в случай, че се чудите къде е върхът – това е Олимпиадата!
Най-добрите гимнастици на всички времена са били олимпийци и са спечелили златни, сребърни и бронзови медали. Ето списък на най-добрите мъжки и женски гимнастици на всички времена.
При мъжете:
1.Николай Андрианов – Русия. Николай Андрианов беше рекордьор, който спечели 15 олимпийски медала в спортната гимнастика. Това е повече от всеки друг мъж олимпиец до 2008 г., когато е настигнат от Майкъл Фелпс с 16 медала.
2. Борис Шахлин – Русия. Той има наистина успешна кариера с 10 индивидуални титли в световни първенства по спортна гимнастика. Печели и златни медали на три различни Олимпийски игри. След като спечели 7 златни, 4 сребърни и 2 бронзови олимпийски медала, той се счита за един от най-успешните спортисти на Олимпийските игри.
3. Такаши Оно – Япония. Той се състезава в Олимпийските игри между 1952-1964 г. и печели 5 златни, 4 сребърни и 4 бронзови медала. Оно е звезден спортист на Япония и печели първото олимпийско злато за страната по гимнастика.
4. Йордан Йовчев – България. Той е най-дълго састезавалия се гимнастик на Олимпийски игри. Участва на шест поредни олимпиади от 1992 до 2012 г. От декември 2008 г. е председател на Българската федерация по спортна гимнастика. В кариерата си има четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003 г., и двоен световен вицешампион в Дебрецен през 2002 г. С участието си на XXX летни Олимпийски игри в Лондон, 39-годишният тогава Йовчев отбеляза и друг рекорд – остава в историята като единствения български спортист взел участие в шест олимпиади по време на спортната си кариера.
При жените:
1. Лариса Латинина е напомняне за това как изглеждат спортистите в историята на Олимпиадата. Тя печели 18 олимпийски медала от 1956 до 1964 г. и никой не успя да подобри рекорда. Тя е от най-успешните гимнастици на всички времена. Това, което много хора ще помнят за нея, е нейната грациозност и елегантност.
2. Вера Чаславска е национален герой за чехите. Доминира в спорта през 60-те години и става единственият олимпийски гимнастик, който печели златни медали във всяко отделно събитие. Като цяло тя печели 22 международни титли от 1962 до 1968 г. Четири от тези титли са от световни първенства, а единадесет са европейски титли. Тя печели и 7 златни и 3 сребърни медала.
3. Анес Келети. Оцелявайки от нацистите и комунистите, тя е най-успешната еврейска олимпийка в историята. С 10 олимпийски медала от 3 различни Игри, Келети е класирана на трето място за всички времена при жените за най-много спечелени медали и 4-то за всички времена като златен медалист на Олимпиадата. Нейната история е завладяла сърцата на феновете по целия свят. Келети е родена в Унгария и започва да тренира гимнастика на 4-годишна възраст. Не може да участва в Олимпийските игри през 1940-1944 г. поради Втората световна война. През това време тя се крие и въпреки че много от членовете на семейството ѝ загиват в Аушвиц, тя оцелява.
4. Полина Aстахова започва кариерата си на 13-годишна възраст. За много хора това се приема за късен старт. По-късно в кариерата си я наричат „Руската бреза“ заради изключителната ѝ грациозност. На Олимпийските игри през 1960 г. Астахова дори е наричана „Мадона“ само заради елегантността и изключителното си представяне. На Олимпийските игри през 1964 г. тя допринася за златния медал на отбора си, като печели първо, второ и трето място.
5. Надя Команечи е родена в Румъния гимнастичка, която печели 5 златни медала на Олимпийски игри. Тя е първата гимнастичка, получила награда за перфектен резултат от 10.00 на Олимпийските игри в Монреал през 1976 година. На Олимпийските игри през 1980 г. тя печели два златни медала. Като цяло тя спечели 9 олимпийски медала и 4 медала от Световни първенства по гимнастика. Надя Команечи е призната от мнозина спортистка за популяризирането на гимнастиката по целия свят.
6. Диана Дудева започва да тренира спортна гиманстика на 9-годишна възраст в ДФС „Спартак“, Плевен. Тя е една от най-успелите български гимнастички. На Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. печели бронзов медал на земя, който е първият в историята на българската женска спортна гимнастика. Има още два медала от европейски първенства сребърен и бронзов. Оттегля се от гимнастиката след Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. Диана Дудева е патентовала гимнастически елемент на свое име.
7. Мария Гигова e българска гимнастичка, първата в света трикратна световна шампионка. Нейните съчетания се характеризират с голяма трудност, висока скорост и оргиналност. Дълги години конкуренцията ѝ с Нешка Робева вдига летвата в българската гимнастика до такава степен, че България се превръща в една от големите сили в световната гимнастика. Гигова е трикратен световен шампион по художествена гимнастика за 1969, 1971 и 1973 година. От 1978 до днес е член на техническия комитет по художествена гимнастика на ФИГ.
8. Мария Петрова е българска гимнастичка, трикратен (1993, 1994, 1995) световен шампион и трикратен (1992, 1993, 1994) европейски шампион. В световното жури художествените гимнастички Мария Гигова и Мария Петрова са рекордьори и важни за световната гимнастика експерти. Големите имена в гимнастиката са уважавани треньори и експерти в областта навсякъде по света.
