144 г. навърши емблематичната Първа Софийска девическа гимназия
Една от емблематичните столични гимназии, започнала пътя си като Първа Софийска девическа гимназия, навършва 144 години.
Първа девическа гимназия е създадена през 1879 г. в София по инициатива на проф. Марин Дринов. Тогава тя се е намирала в къщата на Осман Нури паша. На единия етаж се водят учебните занимания, а на другия се помещават спалните на девическия пансион, открит едновременно с гимназията. Голяма част от девойките са държавни стипендиантки. За пръв директор е определен протойерей Тодор С. Митов, а учителите са само 7. Някои от тях преподават по няколко предмета. Сред преподавателите са Мария Шишеджиева, Георги Прошек, Мария Юрданова, Николай Николаев и др. Особена роля в началното развитие на гимназията изиграва Клотилда Цветишич. Хърватка по народност, тя учителства от 1880 до 1884 г., а от началото на 1881 г. е директор на гимназията. През учебната 1888/1889 г. е открит последният VІ гимназиален клас. От 1883 до 1885 г. е отворено образцово училище с 4 отделения, слага се началото на забавачница (1888), където се готвят учителки бавачки. От Първа девическа гимназия в началото на 20. век се отделят като самостоятелни 2 девически прогимназии, а също и другите две столични девически гимназии.
Гимназията е открита на 18 ноември 1879 г. и първоначално се нарича Софийска девическа учителска семинария.
После се премества в къща на улиците „Алабин“ и „Леге“. Училището се мести няколко пъти, помещава се в частни къщи под наем. В началото на 1888 г. се настанява в държавно здание, намиращо се на ул. „Алабин“, което е строено специално за пансион. Но много скоро и то се оказва тясно за нуждите на училището и учебните занимания се водят в няколко сгради едновременно. Проблемът е решен радикално едва с построяването на нова училищна сграда на ул. „Иван Шишман“. Основният камък на строежа е поставен на 24 април 1924 г., а през 1932–1933 г. зданието е напълно завършено и обзаведено и приютява възпитаничките на гимназията.
Сегашната сграда е от 1932 година. Проектирана е от Мара Захариева, също възпитаничка на гимназията. Тя е и една от първите жени архитекти в България.
Спокойно може да се каже, че елитът на България е учил в тази гимназия. Преподаватели са едни от най-изявените педагози, специалисти в съответните научни области, много интелектуалки. Сред тях са Михалаки Георгиев, Спас Вацов, Иван Гошев, Екатерина Каравелова, Рада Киркович, Иван Урумов, Станимир Станимиров, Елисавета Консулова-Вазова, Елисавета Багряна и др. Възпитанички на гимназията са поетесите Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева и др. Част от девойките, завършили курса на обучение, впоследствие учителстват в гимназията. Към нея е уредена богата библиотека, която се ползва от учителите и от ученичките. Специален фонд от учебници е предназначен да се дава на бедните възпитанички на гимназията. Формират се и ученически дружества, а през 20–30-те години на 20. век е уредена безплатна ученическа трапезария. През годините училището е предлагало най-доброто класическо образование у нас.
