Държавата трябва да се справи с липсата на лекарства

Алманахът на иновациите в здравния сектор през 2019 г. представя 52 иновативни практики от различни области на здравната система. Инициативата е организирана от в. „Капитал“ с генералното партньорство на фармацевтичната компания „Пфайзер“ и в сътрудничество с Health PR.

Вторият конкурс “Иновации и добри практики в здравния сектор” събра проекти от лекари, болници, неправителствени инициативи.

Представяме един изключителен пример за иновации, който бихме искали да популяризираме.

Това е най-новият сайт за търсене на липсващи лекарства – www.moeto-lekarstvo.com.

Сдружението за развитие в българското здравеопазване (СРБЗ) е автор на поредната система, чрез която българските пациенти докладват за липса на определени лекарства в аптеките. След това сигналите се препращат за проверка към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и пациентите се уведомяват за отговорите от проверките.

ИАЛ извършва проверка по подадените сигнали и излиза с доклад в законния срок, с който информира за причините за липсите и какви мерки се предприемат. СРБЗ публикува отговорите по направените проверки, селектира сигналите и изпраща към ИАЛ постъпилата информация.

Честата липса на лекарства (животоподдържащи и животоспасяващи) поставя в риск живота и здравето на българските граждани. Липсата на лекарства се отразява не само върху болния, но обхваща и цялото семейство, приятелския кръг и месторабота на страдащия, отбелязват в проекта от сдружението. Те допълват, че търсенето на лекарство излиза извън границите на България и разходите за него се увеличават. Липсата на информация и често тиражирането на невярна информация поставя в риск всички, независимо дали са болни или близки на болни.

Според създателите на www.moetolekarstvo.com той спестява време и лутане в системата, „когато се сблъскаме с липсата на важен медикамент за нашето лечение“.

„Стресът, на който се подлагаме в такъв момент, е изключително голям, което не е в полза нито на лечението, нито на оздравяването или стабилизирането ни. Тежката бюрокрация и липса на отговори от страна на институциите ни поставят и в унизителна ситуация. Обикалянето на страната, на Балканите и на Европа с цел намиране на лекарство е абсурдна ситуация, която ние наричаме „хапче-турист“ от години и която все още работи. Честите съобщения в новините за липсващо лекарство смазват хората, обезверяват болния за шанс в лечението, поставят в подчинение близките му. Като организация, като идея, като съмишленици, болни и борещи се предложихме модела и идеята си на контролиращия орган ИАЛ в качеството му на партньор по проекта. Последва подписването на споразумение и стартирахме с надеждата проблемите да стигат по-бързо до контролиращия орган, проверките да се осъществяват за по-кратък период и ако са необходими санкции, да се случат. Да бъдем наясно защо липсва лекарството ни, кога и дали ще бъде върнато на пазара, има ли алтернатива и най-важните въпроси защо и кога да са на дневен ред“, обясняват от организацията.

Системата открито стартира през миналия септември и за първия месец в нея са постъпили 100 сигнала за 30 липсващи лекарства. ИАЛ е отговорила за 12 от липсващите лекарства, а 34 пациенти са информирани за резултатите.

Ангелина Бонева – журналист и издател, член на управителния съвет на Центъра за защита на правата в здравеопазването, и онкоболна, осъдила държавата за липса на лекарства, коментира този проблем пред в. Капитал.

Каква промяна е нужна в лекарствената политика?

Не трябва да липсват лекарства и не трябва да се ограничават нуждите на пациентите. Не трябва да се задръстваме със стари медикаменти, защото, видите ли, населението е свикнало със стари лекарства, не е запознато с новите и т.н. Ресурсите на МЗ и НЗОК са огромни и все недостатъчни. Стига с това да няма електронно здравеопазване и електронна рецепта. Не можели властите да решат нещо си, защото данните били други?! Откъде свалихте тези данни, след като има болни хора, които имат нужда сега, уведомени сте, преди да се влошат.

Доверието към управляващите сектора е нулево, откакто се помня. Напълно се доказа, че на тези постове се назначават хора, които не разбират от здравен мениджмънт, нямат подход за сключване на смислени сделки и не разбират от международни пазари. Не трябва да се заплащат от пациентите животоподдържащите и животоспасяващите лекарства и категорично с тази държавна политика трябва да се приключи. Дарителските кампании с капачки, бутилки, кутии в магазините, дарителски номера и коледи би трябвало да подкрепят работеща система, а не да я издържат.

Ясно е, че никой не иска да е тежко болен, но какво значение има, ако институциите не са взели под внимание нуждите въпреки информацията… Но пък е пълно с безумни лимити, ограничения, забрани и актове. Давам пример: има нужда от лекарство за лечение на онкологично заболяване. Нуждаещите са пет, но държавата не е планирала доза за нито един, да не говорим, че не са предвидени нуждите за нови болни. Оправданието – фирмата вносител била напуснала. Е, вие сега ли го разбрахте?

Управляващите здравния сектор са длъжни на гражданите и трябва да следят за всякакви нововъведения и действащи практики за диагностика и лечение и да вървят адекватно, навреме и с отговорно поведение. Необходимите ваксини, лекарства, медицински консумативи и изделия трябва да бъдат прилагани навреме за нуждаещите се, както и да се предлага качествено обучение. Управлението в сектора на здравеопазването и здравните грижи не трябва да поставя в риск живота и здравето на гражданите и да не носи отговорност.

Имаме здравни колежи и университети, частни и общински болници, медицински центрове и лаборатории. Имаме достатъчно капацитет в България да се развива освен качествено и научно здравеопазване и успоредно да се развива медицински туризъм, специализации, международни обучения и какво ли не. Ако една болница не се управлява добре, не се изплащат възнагражденията на служителите навреме, трупат се дългове, но директорът на болницата е яхнал последен модел джип, означава ли, че друг е виновен? Който е виновен – има достатъчно механизми порочните практики да бъдат прекратени и лошите примери не да се мултиплицират, за да не се повтарят.

Какво представлява проектът ви?

Проектът е пряко свързан с липсата на лекарства за тежки хронични заболявания, в повечето случаи – нелечими. Животоподдържащите и животоспасяващите лекарства са важни за нас и се приемат всеки ден. Оказва се, че именно поради липсата на лекарства се налага да се превръщаме в т.нар хапче-туристи, за да се снабдим със спасяващи блистери, ампули, концентрати и хормони, и това излиза много по-скъпо, по-изнервящо, по-рисковано понякога. Липсата на адекватни отговори от страна на управляващите сектора изостря напрежението и принуждава болните да сменят програмата си на лечение, дозите и дори да спрат приема си на лекарства, което е реален риск, който наблюдаващият специалист никога не би препоръчал.

Идеята за проекта дойде от Ваня Добрева, която страда от аденом на хипофизата и необходимият медикамент липсва. След това тя получава допълнителни сигнали и за други липсващи лекарства, включително инсулин. Ваня разработи идеята, събрахме се екип и си разделихме длъжностите кой и с какво може да помогне да се изгради сайт за подаване на сигнали, който да търси отговорност чрез контролиращата институция ИАЛ, като създадем успешно и модерно партньорство.

Знаем от горчив опит какво означава да липсват лекарства на пазара, защото и ние продължаваме да се снабдяваме с ценни
медикаменти и изделия от други държави. Моделът отне време. Обяви се в медийното пространство на 9.9.2019 г. и сигналите започнаха да пристигат.

www.moeto-lekarstvo.com е модерна и бърза платформа, която има тенденциите да се развива. Пациентът може да входира сигнал за по-малко от минута. Той посочва както липсващото лекарство, бенефициента на лекарството, така и аптеката, в която не го е намерил. Пациентът оставя контакти – мейл и телефон. На мейла се изпраща съобщение за потвърждение на сигнала. Сигналът се счита за валиден, ако пациентът даде потвърждение на получения мейл.

Как виждате бъдещото разрешаване на проблема?

Проблеми в здравните системи не само в ЕС са факт. Появяват се нови играчи, други напускат полето, трети отпадат… Но по-важното е, че здравните политики целят да се предотвратява рискът от липсата на лекарства, увеличава се изборът, изисква се от специалистите да са запознати подробно с предписаните от тях терапии. В общи линии – усеща се полагането на труд в областта и търсене на все по-нови решения. Обсъждат се повече ранни диагностики и профилактики в рискови групи и зони, които поставят в риск населението, залага се на техника и иновации.

Моля, последвайте ни: