1 ноември е Ден на народните будители
На 1 ноември почитаме народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците и просветителите, съхранили през вековете духовните ценности на нацията – Паисий Хилендарски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българското самосъзнание.
От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. е забранен.
Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
В Деня на народните будители – 1 ноември, администрацията на президента за поредна година ще отвори врати за гражданите. Посетителите ще имат възможност да разгледат Гербовата зала на „Дондуков“ 2, кабинетите на Радев и Йотова, Огледалната зала и президентската библиотека.
Специален акцент в празничния ден ще бъде експонираният в Гербовата зала първи препис на „История славянобългарска“,
направен от Софроний Врачански само три години след завършването на оригинала от Паисий Хилендарски през 1762 г.
Вижте церемония по издигане на националния флаг за Деня на будителите:
