В Деня на народните будители – за 5 българки

Денят на народните будители днес често свързваме с учителската професия. Учителите са тези, чиято задача е да преподават не само знание, но и ключови умения и нагласи за успех в живота на учениците. Подобна роля са имали и книжовниците и просветителите, чиято памет честваме на 1 ноември.

На Деня на будителите обикновено се сещаме основно за мъже. Този факт и днешният празник провокират zaednovchas.bg да припомнят

историите на 5 вдъхновяващи жени – будителки.

Каузата им е споделена, съдбите и животите им са преплетени, а примерът им цели да покаже, че революцията, обединеният националния дух и стремежът към образование не са дело на шепа избраници, а плод на целенасочените усилия и устрем на хора от всички обществени прослойки. И не е нужно портретът им да виси на показ в слънчеви кабинети и мрачни коридори, ликът им може и да не се вее на знамена или да се татуира на нечии гърди, може дори да няма място за тях в задължителната учебна програма. Делото им остава и може да е вдъхновение за всички.

Мара Белчева (1868 - 1937) - Учител, милосърдна сестра, придворна дама, поетеса, преводач, редактор

Родена е в Севлиево в семейството на богат търговец и общественик. Завършва средното си образование в Търново, следва в девически колеж във Виена. Омъжва се за Христо Белчев през 1886 г., но семейното им щастие е кратко – Белчев е убит в опит за покушение срещу Стефан Стамболов през 1891 година. След това Мара Белчева заминава за Женева, където учи модерна литература. Поканена е и за придворна дама в двореца в свитата на майката на княз Фердинанд.

В една майска вечер през 1903 г. роднина води Пенчо Славейков в дома на Мара Белчева. Двамата стават неразделни, което скандализира тогавашното общество. Пенчо Славейков я приобщава към кръга “Мисъл”, насърчава я да пише стихове и да се занимава с художествен превод. Мара Белчева е и редактор на поета. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. е милосърдна сестра и учителка в Първа девическа гимназия в София.

Доктор Тота Венкова (1855-1921) - Учител, милосърдна сестра, лекар, филантроп

Родена е в Габрово. Осиротява рано, но благодарение на Благотворителното женско дружество „Майчина грижа“ учи в първия випуск на Габровското петокласно девическо училище. Завършва го с отличие и остава на работа като преподавател. По време на Руско-турската война всички училища са превърнати в болници. Тота Венкова служи като самарянка и решава да посвети живота си в грижа за болните. С помощта на руски военен лекар подава молба за стипендия и заминава да учи медицина в Петербург. Прекъсва образованието си по здравословни причини, но успява да замине отново със стипендия от Министерството на народната просвета.

Работи като лекар в Русе, Велико Търново, Варна и София. Специализира вътрешни и детски болести в Санкт Петербург и акушерство и гинекология във Виена. Основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в столицата. Работи като училищен лекар в Софийската девическа гимназия. След като се оттегля от държавна практика превръща дома си в безплатна акушеро-гинекологична консултация. Завещава цялото си имущество на санаториум за гръдно болни в Искрец, Габровското девическо училище, Софийския университет.

Екатерина Каравелова (1860-1947) - Учител, общественик, писател, преводач, медицинска сестра

Родена е в Русе в семейството на кожухар. На 10 години е изпратена да учи в Москва. Завършва ІV Московска женска гимназия със златен медал. Завръща се в Русе и създава училище в дома си. Учениците ѝ показват добри резултати и Екатерина е поканена да бъде главен учител на девическите класове в Мъжката гимназия.

Жени се за Петко Каравелов през 1880 г. Местят се в София, където Екатерина преподава в Първа софийска девическа гимназия и отказва да получава заплата, защото съпругът ѝ е министър-председател. Като политик Каравелов е най-известен със Съединението на България. Бурният политически живот в този период от българската история обаче има драматичен отпечатък върху живота на Екатерина и Петко – арести, обвинения, съдебни процеси. 

След Илинденското въстание Екатерина застава начело на женски комитет за освобождаването на девойки-боркини от турските зандани. Служи като медицинска сестра по време на Балканските войни и през Първата световна война. 

Председател е на Българския женски съюз, на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода и на Съюза на българските писатели. Представлява България на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и свобода във Вашингтон. Изнася беседи, посветени на борбата за мир из цяла България. Участва активно в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия. Пише политически фейлетони, литературна критика и преводи.

Йорданка Филаретова (1834-1915) - Общественик, фалантроп, милосърдна сестра, посветила се на каузата за образование

Родена е в София в семейството на известен търговец. Учи в новооткритото софийско девическо училище. Влюбва се в учителя си Сава Филаретов и двамата се женят през 1860 година. Филаретов е основател не само на софийското девическо училище, където среща съпругата си, но и на редица други светски училища в българските земи. Така си навлича гнева на турските власти и младото семейство е принудено да търси убежище в Русия. Сава е тежко болен и умира от туберкулоза през 1863 година. Няколко години по-късно Йорданка се връща в София и основава женското благотворително дружество „Майка“. Дружеството има няколко цели – да помага на бедните, да служи като общностен център и да подкрепя образованието.

През 1870 година Йорданка Филаретова съдейства на Васил Левски за основаването на софийски революционен комитет. Продължава благотворителната си и обществена дейност и след Освобождението. По време на Сръбско-българската война служи като милосърдна сестра. Наградена е с почетния знак на Българския червен кръст. 

Дарява средствата за строежа на първото средно стопанско девическо училище “Княгиня Мария-Луиза”, където учат не само момичета от цялата страна, но и деца на бежанци. Бедните момичета не плащат такса за обучение и получават безплатни учебници, храна и лекарства. Скоро след това Йорданка Филаретова се оттегля от обществения живот, завещава имотите си на църквата “Света Неделя” и заживява в Кремиковския манастир. Основава благотворителното дружество “Всех скорбящих радость”, чиято цел е да открие приют за възрастни. Оставя цялото си имущество за благотворителност.

Екатерина Златоустова (1881-1952) - Учител, историк, публицист, преводач

Родена е във Варна в семейството на офицер и учителка. Прекарва първите си години в Петербург заради службата на баща си. След като семейството се връща в България, баща ѝ е убит в дуел и Екатерина е отгледана от семейството на майка си. Завършва Първа софийска девическа гимназия, където ѝ преподава Екатерина Каравелова. Получава стипендия от Славянското общество за Висшите Бестужевски женски курсове в Петербург, където следва история. Преподава история, география, български и руски в Шуменската девическа гимназия, в Девическото педагогическо училище и в Първа софийска девическа гимназия. 

Участва в създаването на Дружеството на българките с висше образование и се включва в редица международни форуми. ДБВО е част от Международната федерация на университетските жени – културна, феминистка и пацифистка организация от мрежата на Обществото на народите. Работи в Министерство на народното просвещение, където се издига до завеждаща Отделението за културни фондове. Заминава на специализация в Париж, за да изследва френското гимназиално образование. Поканена е за асистент по български език в Националното училище за живи източни езици и редактира “Българска граматика” на френски език, написана от френския славист и българист Леон Болио. Публикува спомени и исторически проучвания. Превежда от френски, руски и полски.

Моля, последвайте ни: