Бъчфест във Врачеш на 14 октомври

Превърналият се в традиционен Празник на бъчвата във Врачеш ще се проведе за трета поредна година навръх Петковден, когато е и събора на селото – 14 октомври. Богатата програма и в двата дни на тазгодишното издание предвижда много забавления, музика и добро настроение за жителите на селото и всички гости. Поканени са много самодейци от общината и от страната.

Според поверията и традициите на Петковден в понеделника преди Петковден правят господня църква – колят за курбан стария селски бик, а също и овни. В първата събота преди Петковден е кокоша църква, божи дух- тогава се принасят в жертва кокошки на общоселски курбан, който ознаменува прибирането на цялата реколта. Задължително до празника трябва да е приключила есенната сеитба – „ На Петковден ралото ти да е под стрехата”. За курбана жените носят хлябове, вино и ракия. Прави се обща трапеза, която се прекадява и благославя от свещеника. Преди да започнат да се хранят, жените си подават една на друга по парче хляб. На Петковден овчарите се разплащат със стопаните и на последното си излизане със стадата се събират на обща трапеза и курбан, наречен коч курбан. Овчарят коли и вари месото на коча, а жените носят хляб и баници – „за да се точат агънцата и овцете”. На Петковден в някои райони овчарите пускат кочовете при овцете за заплождане – мърляне – така както това се прави другаде на Кръстовден. В Пловдивско всяка махала провежда извежда овцете за мърляне на определено място край селото. На поляната наетите овчари закърмят – т.е. нахранват овцете с кърма и сол и хвърлят над тях събрани от стопаните орехи, вълна и ябълки. След това карат децата да влязат между стадото и да ги съберат, за да се плодят овцете. След този момент пускат кочовете за заплождане. В Добруджанско докато кочовете и овцете се мърлят жените хвърлят по тях сушени ябълки, сливи, орехи „за да се плодят стадата“. През това време мъжете стрелят с пушки във въздуха и по този начин наподобяват характерни обичаи от традиционната сватба. В Странджа в ранното утро на празника жените замазват пода на дома и около огнището и стените, та агнетата да са мазни – т.е. тлъсти. В Ловешко докато трае заплождането на овцете жените лепят, т.е. замазват къщите, „за да се лепят женските към празовете” – да има добър разплод. Те месят и изпичат краваи и питки с квас, които раздават из махалата. Докато продължава оплождането на женските животни овчарите не се обличат в чисти дрехи, „за да не се повтори мърленето”. Затова те се къпят преди Петковден. В Асеноградско Петковден е част от т.нар. есенни женски жертвоприношения, които се наричат „черкуване за Господа”. Те се правят през пролетта и есента винаги в понеделник. Всяка жена коли в дома си като курбан женско животно, най-често кокошка, готви я с ориз и раздава част от нея в махалата, за да се плодят домашните животни. В черковния двор се коли крава за курбан, която купуват с общи пари. В Пиринско след общия курбан през целия ден играят хора. С Петковденското хоро започват есенните хора – на него започва оглеждането на момите и сватосването. По първия гост, пристъпил прага на къщата на този ден, гадаят каква ще е годината и какви животни ще се раждат – мъжки или женски. Периодът от Петковден до Димитровден са т.нар. щури дни, когато не се работи с вълна, не се снове платно, не се шият и кроят мъжки дрехи, за да не пакостят вълците на овчарите и стадата. Който носи такава дреха, се разболява, умира или полудява, а добитъкът в този дом остава ялов. Това време прилича на Мръсните, Поганите дни между Коледа и Богоявление.

Превръщащият се в традиция Бъчфест, допринася за популяризирането на древния занаят и за изграждането на уникален и разпознаваем облик на ботевградското село.

Община Ботевград, Кметство Врачеш и Народно читалище „Събуждане 1895“ – с. Врачеш организират Фестивал на бъчвата. Четвъртото поредно издание на празника ще се състои през октомври на площада пред кметството.

По време на фестивала се прави демонстрация на автентично изработване на бъчва и основните етапи в процеса – разбичване на дървения материал, редене и сушене на материала, обработване на дъгите, събиране, свиване, препичане и задънване на бъчвата. Гостите на празника имат възможността да се запознаят с най-възрастния и най-младия майстор, практикуващ бъчварския занаят. Ще се проведат атрактивни игри с бъчви, по време на които състезателите ще покажат силата и сръчността на бъчварските ръце.

Селото е известно още като „Столицата на бъчвите”, тъй като занаятът има 160-годишна традиция.

70 фамилии се прехранват с бъчварство, а изделията на врачешките бъчвари са известни в цяла Европа – Гърция, Испания, Франция, Италия и др.

През XIV в. Чешковица е преименувана във Врачеш – може би заради големия брой врачки и врачове, които лекували хората чрез баене и билки. За лечителските легенди на врачежани се носели легенди не само сред местното население, но и в цялата страна. Името на Врачеш е известно извън България с работата на местните бъчвари.

Моля, последвайте ни: