Бъчфест във Врачеш на 14 октомври
Превърналият се в традиционен Празник на бъчвата във Врачеш ще се проведе за поредна година навръх Петковден, когато е и събора на селото – 14 октомври. Богатата програма и в двата дни на тазгодишното издание предвижда много забавления, музика и добро настроение за жителите на селото и всички гости. Поканени са много самодейци от общината и от страната.
Според поверията и традициите на Петковден в понеделника преди Петковден правят господня църква – колят за курбан стария селски бик, а също и овни. В първата събота преди Петковден е кокоша църква, божи дух – тогава се принасят в жертва кокошки на общоселски курбан, който ознаменува прибирането на цялата реколта. Задължително до празника трябва да е приключила есенната сеитба – „ На Петковден ралото ти да е под стрехата”. За курбана жените носят хлябове, вино и ракия. Прави се обща трапеза, която се прекадява и благославя от свещеника. Преди да започнат да се хранят, жените си подават една на друга по парче хляб. На Петковден овчарите се разплащат със стопаните и на последното си излизане със стадата се събират на обща трапеза и курбан, наречен коч курбан. Овчарят коли и вари месото на коча, а жените носят хляб и баници – „за да се точат агънцата и овцете”.
На Петковден в някои райони овчарите пускат кочовете при овцете за заплождане – мърляне – така както това се прави другаде на Кръстовден.
В Пловдивско всяка махала провежда извежда овцете за мърляне на определено място край селото. На поляната наетите овчари закърмят – т.е. нахранват овцете с кърма и сол и хвърлят над тях събрани от стопаните орехи, вълна и ябълки. След това карат децата да влязат между стадото и да ги съберат, за да се плодят овцете. След този момент пускат кочовете за заплождане.
В Добруджанско докато кочовете и овцете се мърлят жените хвърлят по тях сушени ябълки, сливи, орехи „за да се плодят стадата“. През това време мъжете стрелят с пушки във въздуха и по този начин наподобяват характерни обичаи от традиционната сватба.
В Странджа в ранното утро на празника жените замазват пода на дома и около огнището и стените, та агнетата да са мазни – т.е. тлъсти.
В Ловешко докато трае заплождането на овцете жените лепят, т.е. замазват къщите, „за да се лепят женските към празовете” – да има добър разплод. Те месят и изпичат краваи и питки с квас, които раздават из махалата. Докато продължава оплождането на женските животни овчарите не се обличат в чисти дрехи, „за да не се повтори мърленето”. Затова те се къпят преди Петковден.
В Асеноградско Петковден е част от т.нар. есенни женски жертвоприношения, които се наричат „черкуване за Господа”. Те се правят през пролетта и есента винаги в понеделник. Всяка жена коли в дома си като курбан женско животно, най-често кокошка, готви я с ориз и раздава част от нея в махалата, за да се плодят домашните животни. В черковния двор се коли крава за курбан, която купуват с общи пари.
В Пиринско след общия курбан през целия ден играят хора. С Петковденското хоро започват есенните хора – на него започва оглеждането на момите и сватосването. По първия гост, пристъпил прага на къщата на този ден, гадаят каква ще е годината и какви животни ще се раждат – мъжки или женски.
Периодът от Петковден до Димитровден са т.нар. щури дни, когато не се работи с вълна, не се снове платно, не се шият и кроят мъжки дрехи, за да не пакостят вълците на овчарите и стадата. Който носи такава дреха, се разболява, умира или полудява, а добитъкът в този дом остава ялов. Това време прилича на Мръсните, Поганите дни между Коледа и Богоявление.
Превръщащият се в традиция Бъчфест, допринася за популяризирането на древния занаят и за изграждането на уникален и разпознаваем облик на ботевградското село.
Община Ботевград, Кметство Врачеш и Народно читалище „Събуждане 1895“ – с. Врачеш организират Фестивал на бъчвата се провежда през октомври на площада пред кметството.
По време на фестивала се прави демонстрация на автентично изработване на бъчва и основните етапи в процеса – разбичване на дървения материал, редене и сушене на материала, обработване на дъгите, събиране, свиване, препичане и задънване на бъчвата. Гостите на празника имат възможността да се запознаят с най-възрастния и най-младия майстор, практикуващ бъчварския занаят. Провеждат се атрактивни игри с бъчви, по време на които състезателите ще покажат силата и сръчността на бъчварските ръце.
Селото е известно още като „Столицата на бъчвите”, тъй като занаятът има 160-годишна традиция.
70 фамилии се прехранват с бъчварство, а изделията на врачешките бъчвари са известни в цяла Европа – Гърция, Испания, Франция, Италия и др.
През XIV в. Чешковица е преименувана във Врачеш – може би заради големия брой врачки и врачове, които лекували хората чрез баене и билки. За лечителските легенди на врачежани се носели легенди не само сред местното население, но и в цялата страна. Името на Врачеш е известно извън България с работата на местните бъчвари.
