29 май е Ден на бисквитите

История на Деня на бисквитата

Много от вас ще бъдат изненадани да разберат, че бисквитите не са модерно изобретение. Всъщност те са измислени от необходимост в древния свят. Търговците и военният персонал в Римската, Гръцката и Египетската империи често прекарват много седмици в морето, пренасяйки товари и пътувайки до чужди брегове. Следователно те са се нуждаели от лека закуска, която да им осигури източник на калории за цялото пътуване. Прясната храна не е била опция, защото просто е нямало как да се съхрани. Така капитаните се обърнали за осигуряване на запаси с храна към производителите на сушени храни, които биха издържали без да се развалят.

Техниките за съхранение са били доста напреднали в древни времена. Хората знаели, че ако нещо се изсуши, то ще издържи по-дълго.

Така изсушените бисквитени хлябове се превръщат в основен хранителен продукт в морето. Древните египтяни например приготвяли плоски чупливи хлябове, направени от старо зърно. По-късно римляните създали първия пример за това, което днес бихме разпознали като бисквита. Те разстилали паста от пшенично брашно върху чиния и след това я оставяли да изсъхне и втвърди.

Бисквитите са изиграли важна роля и в ранната история на медицината. Много лекари вярвали, че в червата се развиват проблемите с тялото. Медиците тогава разглеждали бисквитите като здравна помощ – много различно от гледната точка на техните колеги днес – и ги предписвали ежедневно за хора с храносмилателни проблеми.

Интересното е, че този подход вероятно е работил. Готвачите са правили древните бисквити от пълнозърнести храни и без захар. Те са били обикновена храна с високо съдържание на фибри, идеална за решаване на храносмилателните проблеми.

Яденето на бисквити в морето остава популярно през средните векове. През шестнадесети век Кралският флот предоставя на своите моряци ежедневна надбавка от килограм бисквитки и галон бира, за да им помогне да се преборят с испанската армада.

Съвременното схващане за бисквитите като сладки лакомства започва едва през седми век. Древните ги виждали само като храна за пътуване – нещо, което бихте взели със себе си за дълги пътувания и което няма да се развали. Но персите започнали да експериментират. Вместо просто да превърнат брашното с вода в паста, те започнали да включват и други съставки като яйца, масло и сметана, за да подобрят текстурата. И така забелязали, че когато се добавят тези елементи към сместа, се получават по-пухкави и по-луксозни деликатеси. След известно време те добавят плодове и мед, създавайки първите бисквитки в историята.

Бисквитите пристигат в Европа около края на десети век. Легендата гласи, че арменски монах пътувал от централна Азия до Франция и предавал рецепта, която научил в Кавказ. Основният аромат по това време бил джинджифила.

Въпреки това, тези бисквити все още не са модерните сладкиши, на които се радваме днес. Те били по-пухкави и по-вкусни от древните си предшественици, но масовото производство на захар все още е липсвало. През по-голямата част от средните векове бисквитите са екзотичен деликатес, на който хората в някои части на света се наслаждават при специални случаи.

След като производството на захар нараства през осемнадесети век, играта се променя. Изведнъж мелниците и производителите на хляб могат да добавят сладост към смесите си и да създават изцяло нови продукти на ниска цена.

До 19-ти век потреблението на захар постоянно се разраства, а бисквитените фирми като McVitie’s, Crawfords и Carr създават фабрики за масово производство на сладкарски изделия.

Историята на бисквитите обаче се раздвоява между Новия и Стария свят. В Новия свят терминът означава мек, заквасен бърз хляб. В Стария свят означава безквасен, твърд и плосък продукт на основата на брашно.

Денят на бисквитите е празник на тези сладкиши във всичките им форми.