СБОРНИКЪ с бележки на Ангелина Воевода с премиера на 23 февруари

СБОРНИКЪ с бележки за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве от 1868 година до днес  има над 300-годишна история, която се предава от поколения жени в семейството ми и е променян и допълван многократно, като е преживявал въстания, завери, легии, пожари, войни, сватби и погребения.  Историята ни е шарена, пъстра, ароматна, тъжна и весела. Ангелина Воевода казвала винаги с усмивка: „Животът е като питката – богат, наситен, понякога твърд, а Времето се търкаля като питка и винаги има с какво да те изненада.“ 

И тук идва големият въпрос – защо нищо не знаем за нея?! А тя е била силна, уверена, образована, непримирима и запомняща се. Изграждала училища, болници, библиотеки, домове за сираци, социални центрове и задруги, обучавала учители и изучила хиляди деца, лекувала и бабувала, а през войните била и милосърдна сестра на фронта… Пра-прабаба ми Ангелина Бонева (Ангелина Воевода) е забравена и от хората, и от историята ни, и се превръща в странна митологична фигура. И днес можем да чуем за скитащия дух на зла бабичка, която преследва замръкналите пътници през Балкана – та до морето, за знахарката, дето лекува без пари, но краде душите на младите… И с търкалянето на годините не остава нищо за онази будна учителка и национално богатство, просветител и воевода, милосърдната сестра, акушерката, училищната директорка, сърцатата, вдъхновяващата, непримиримата… Аз съм пра-правнучката на Ангелина Бонева Воеводата. Кръстена съм на нея, нося името ѝ с гордост, защото „така е речено, наречено е, случило се е и ще остави диря след него си…“

– Така започна Ангелина Бонева, журналист и издател. Ани, разкажи повече за тази голяма, тежка и цветна книга Сборникъ.

– Представям ви Сборникъ – национално богатство и гордост на Балканите! Сборникъ наистина е голяма книга – 544 страници, тежка е почти 2 кг, с твърди корици, шита, ръчна изработка, формат 240/218 мм. Забавна, за дома и семейството, за всички възрасти. Сборникъ има 10 раздела, свързани помежду си. Историята, която е причина Сборникъ да бъде съставен, върви до самият край на книгата, което я прави ежедневен помощник и същевременно полезен и необходим съветник. Подобни книги са издавани в България до 20-те години на ХХ век и след това са забранени от новата власт, защото са аристократични, с висок стандарт и синхронизират с гурме-културата във винтидж и нео-барок, имат стил и естетика, включват рецепти за поддръжка на дома, тънкости в пазаруването на различни продукти, приготвяне на домашни лекарства и мехлеми, рецепти за био обагряне на тъкани и текстил, рецепти за хранене по всякакви поводи, за оздравяване, хигиена и приятни емоции и спомени. Интересът към подобна печатна литература е бутиков – от ценители и колекционери към хора, които търсят корените си, експериментират и трансформират вкусовете си и са в постоянна еуфория от новото, забравеното, забраненото и по-различното. Все пак говорим за аристократична балканска кухня и помагало, изключително полезно за всички възрасти – за малки и големи, за заети, за работещи и дори за работохолици! Сборникъ е палитра от аромати и вкусове за всеки ден и по всякакъв повод!

– Коя е Ангелина Воевода? Защо чак сега ще се разбере и чуе за нея?

– В Сборникъ разказвам историята на Ангелина Воевода – четник във въстанията за освобождението на България и обединението на разпокъсаните земи. Учила в Цариград сестринство и акушерство, завършила педагогика в Солунската гимназия и специализирала в Пирот, Ниш, Загоричане и Солун. Тя е първата зам. директорка по извънкласни дейности в Девическата гимназия в София и е доброволец в изграждането на училища и читалища от Цариград до Ниш. С нейната ученичка Маслина Грънчарова ушиват знамето на Илинденско-Преображенското въстание и на кон връчват знамето на воеводите. По време на гоненията на българите от гръцките територии е активен каналджия, като превежда цели семейства дълбоко в българските земи, помага им да се регистрират и да започнат работа. Ангелина е милосърдна сестра в Балканските войни и Първата световна война, поддържа лазарети и хосписи по времето на войните и след това. Тя е сред учредителите на редица организации и дружества, които съществуват и до днес: Лекарски съюз, Учителски съюз, Червен кръст и Червен полумесец, Българско женско дружество, Сестринско дружество, Съюз на инвалидите и пострадалите от войните, член е на Всемирния алианс на международните пощи и съставя първия календар за получаване на пратки по време на Османската империя, Балканския съюз и Царство България. Тя е един от инициаторите да се развият успешно задругите и здравните служби по райони в страната, да се изготви храноден в училищата и болниците, да се съставят здравословни менюта за лежащо болни, и наблюдение в ендемични райони с туберкулоза, полиомиелит, малария, дизентерия, тиф и т.н. Воеводата създава билкова лаборатория и успешно провежда лечението на много деца, страдащи от полиомиелит (детски паралич), като сред тях е и баща ми, който е излекуван напълно.

– Сборникъ е книга с рецепти и съвети, нали?

– Да. Сборникъ е колекция от бележки, рецепти, съвети, трикове за дома. Над 2021! Ангелина Воевода създава Сборникъ с бележки за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве от 1868 година до днес на хвърчащи листа и изписва множество тетрадки. Надграждала, писала, прилагала…, и обучила баба ми Спаса. Рецептите се дописвали многократно и се пазели под дюшемето, в долапи в стените и в лятната кухня в бутилки и буркани. Годините минавали и дошла новата народна власт, която забранила всичко. Затваряли училищата с укази, превръщали ги в ТКЗС, сметища и разтоварища. Давам пример: последното училище, създадено и изградено от семейството ни и със заплатите на Ангелина Воевода, е изграждано 20 години и се отваря през 1899 година върху земя, дарена от семейството ни. Училище „Христо Ботев“ е с театрална сцена. Денем учат децата, а вечер – възрастните. Училището е забранено за ползване през 1947 и е затворено е с указ 1951 г. Сградата е продадена през 2003 година за СПА център от общината, която не е платила 1 лев за изграждането му!

– Защо нищо не се знае и се споменава оскъдно за Ангелина Байрактарката, Комитата и Воеводата?

– Защото през 1947 година в Министерство на пропагандата на Народната република, оглавявано от министър Казасов, се взима решение за Ангелина Бонева, която е виден общественик: забранено е да се споменава името ѝ, а където го има в архивите – да се заличи, а заслугите ѝ – да бъдат изтрити от документите. Когато умира Ангелина Воевода никой не разбира. Забранено е да се обяви погребение и дори да се отдаде чест към жената, спасила и изучила хиляди деца. На гробът ѝ няма дата на раждане и на смъртта ѝ, а само периода, в които е отдала живота си за обществото. Тайно, нейни ученици, назначени в администрацията, скриват снимки, документи и част от дневниците ѝ и така безследно изчезват данните за нея… До скоро. Съвсем наскоро се отвори архивът на ОФ, откъдето се появиха снимки, дневници и документи.

– Колко време ти отне Сборникъ, за да бъде съставен и реализиран по този начин?

– За да събера пъзела и да започна Сборникъ ми отне повече от 17 години. Започнах с малък празник на малка общност с годишнина от рождението ѝ, организирано от баща ми: 150 години от рождението на Ангелина Бонева Комитата (22.09.2002). Обещах да му помогна и ме впечатли усърдието, с което искаше да напомни на хората за жената, която ги е спасявала, лекувала и изучила. Обещах на баба ми Спаса да напиша книга и започнах проучванията с една снимка, една дата и купища листа, рецепти и съвети… Но има нещо, което е доста любопитно! А то е, че ние, българите, си нямаме понятие какво нежно и гъвкаво същество е българката, колко е важна и силна, колко е значима и смислена нейната роля извън семейното огнище. Нищо не знаем за общественичките и жените-воеводи! Знаем за потни и мустакати мъже, но нищо не знаем за жените-воини, които не са имали право да гласуват, нямали са право да ръководят институции, не са били приети от своите, ако знаят повече, ако са грамотни, еле пък, ако ходят на война! Нашето собствено общество ги е отритвало, отказвало им е подслон, дом, закрила…, присмивало им се е, наричало ги е как ли не…, и бързо ги забравяло. Не знаем и как са изглеждали, какво са харесвали, какво не са… 

В Сборникъ отваряме точно тази порта широко и показваме балканската жена с огнена кръв, с мисъл, с отговорности, с цели, безстрашна и толкова необходима! Баба Спаса живя до 98-годишна и беше рекла да дочака книгата, защото бе обещала да опази и да предаде семейното богатство. Когато баба ми ме извика преди 18 години да ми даде всички записки, изрезки, снимки и съвети, и поиска да обиколим с кола всяко кътче – я записвах с диктофон. Щраках я с апарата и се смеех с глас на някои разкази, а на други – оставах без думи. Оказа се, че дори не познавам собствената си баба и се запознахме отново. Всеки има баба. И спомени за нея. И има защо, има за кога и винаги има начин! Наредих пъзела. Написах историята. Завърших цикъла. И представям Миналото такова, каквото е било наистина – бурно, цветно, сладко, горчиво, солено. Гарнирам го с надежда за Бъдеще, защото има място за всеки по всяко време на Балканите. Получих завещаното с обещание да го превърна в красива книга, да дам на хората кураж и щом се усетят изгубени – да намерят пътя, и да не се забравят – нито хората, нито идеите, нито доброто…

– Кога е премиерата на Сборникъ?

– На 23 февруари, в Sofia Live Club, НДК, в 19:00 ч. Сборникъ ще може да бъде закупен на място.

Моля, последвайте ни: