чт. май 23rd, 2019

23 април – Ден на книгата и авторското право 

Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва ежегодно на 23 април. Той се организира от ЮНЕСКО за насърчаване на четенето, публикуването и авторските права.

За първи път се отбелязва през 1995 година.

Връзката между 23 април и книгите е направена за първи път през 1923 г. от търговци на книги в Испания, като начин за почитане на автора Мигел де Сервантес, който е починал на този ден. На тази дата през 1616 г. са починали и Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е датата на раждане или кончина и на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков. Това аргументира избора на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целият свят

да отдаде почит на книгите и авторите им,

насърчавайки всички и по-специално младите хора, да открият удоволствието от четенето и да зачетат приноса на тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.

Идеята за този празник произхожда от Каталуня, където на 23 април, денят на св. Георги Победоносец,

традиционно се подарява книга.

Днес Световният ден на книгата и авторското право се чества в над 100 страни, където училища, частни фирми, доброволчески организации и много хора се събират, за да отдадат почит на авторите и книгите.

Авторското право е правна концепция, приета от повечето правителства, която дава на създателя на оригинално произведение изключителни права върху него, обикновено за ограничен период от време. Това е система от правни норми, уреждащи, регулиращи и защитаващи отношенията, възникнали при или по повод създаването и използването на научни, литературни, художествени и други произведения продукт на интелектуален труд.

Авторското право в тесен смисъл е правото на автора върху произведението му

и се закриля за определен срок от време.

Различните държави предвиждат различен срок на времетраене на авторското право. Обикновено се цели да се защитят интересите на най-близките поколения наследници на автора.

Сроковете се колебаят между 25 и 80 години, като тенденцията е за удължаване периода на закрила.

Според чл. IV на Универсалната конвенция за авторско право „срокът на закрила на произведения, защитени по тази Конвенция, не може да бъде по-кратък от живота на автора и двадесет и пет години след неговата смърт“.

Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения предвижда в чл. 7, ал. 1 минимален срок на закрила 50 години след смъртта на автора – горе-долу, колкото е средната продължителност на живота на 2 поколения наследници на автора. Сроковете започват да текат от 1 януари на годината, следваща смъртта на автора. Ако авторът е неизвестен, срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща публичното разгласяване на произведението.

У нас времетраенето на авторското право е уредено

в Глава шеста на ЗАПСП. То е съобразено с изискванията на Бернската конвенция, по която България е страна, а също и с Европейското споразумение за асоцииране. Времето, през което авторското право се закриля, се различава според това, дали авторът (напр. писател, художник и т.н.) е известен или не. В първия случай

закрилата е до 70 години след смъртта на автора.

Във втория случай – 70 години от първото разгласяване (напр. публикуване) на произведението. Ако обаче в този срок авторът стане известен или пък псевдонимът му не буди съмнение относно личността му – тогава се прилагат правилата според първия случай. При съавторство срокът започва да тече от смъртта на последния преживял съавтор.

При компютърните програми и бази данни, които са създадени в рамките на трудови правоотношения,

носител на авторското право е работодателят, освен ако не е уговорено друго.

При филми – 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма.