пт. юли 19th, 2019

16 април – Ден на яйцата по бенедиктински

Денят на яйцата по бенедиктински е една интригуваща история за монаси, брокери, капитани, шеф-готвачи и яйца. Етимологичното звучене на едно ястие често от само себе си поражда в съзнанието история за произхода му, без непременно да сме чували или чели за нея. Така например Бьоф Строганов събужда асоциации за руска благородническа фамилия от Царска Русия в епохата, в която руската аристокрация е увлечена от всичко френско, тоест от края на управлението на Екатерина Велика до средата на ХІХ век. В подобни асоциации ни хвърля и етимологията на така известните яйца по бенедиктински.

Това любимо и питателно ястие представлява

разрязан на две английски мъфин, покрит със слой запечена шунка, следвано от поширано яйце и залято със сос холандрез –

някак интуитивно поражда мисли за ястие, възникнало в магерниците на бенедиктинските монаси. Но дали тази асоциация има връзка с истинската история на това любимо ястие?

Пренасяме се в средновековието и си представяме че „яйца по бенедиктински“ е ястието, което ядат монаси в черни одежди в някой от манастирите в Северна Италия, послужили за мизансцен на „Името на Розата“. А може би по-скоро това са монасите живеещи в някоя от френските обители на ордена. Защо френски!? Може би защото само французите са способни да превърнат нещо приготвено от яйце, шунка и парче препечен хляб в елегантно попълнение в менюто и на най-изисканите ресторанти по света.

Всъщност история за ястие на бенедиктинските монаси съществува,

но за съжаление при нея не става въпрос за съвсем същата рецепта, която се разпространява в наши дни. В книга от 1902 г. се описва oeufs benedictinе като ястие от осолена треска със сметанов сос. Има спекулации, че това са яли монасите по време на пости, но рецептата звучи твърде чревоугоднически-разточителна, за да е подходяща за това.

Сред други хипотези за произхода на блюдото се споменава и тази за Папа Бенедикт ХІІІ, управлявал католическата църква между 1724 г. и 1730 г., който по здравословни причини бил подложен на стриктна яйчена диета с препречен хляб.

Но това са твърде неубедителни хипотези.

Сведенията, подкрепящи връзка между блюдото и бенедиктинците, се оказват силно заглушени от мощната PR кампания на „Яйца Бенедикт“, провеждана от американската кулинарна преса, описваща блюдото като изобретение на зараждащата се нюйоркската кухня от златната епоха.

В Ню Йорк от края на ХІХ век вече се е оформила истинска ресторантска сцена, а богатите жители на града преместват техните разточителни тържества извън домовете си в изисканите обществени заведения. Като последствие от шумните вечеринки, в Ню Йорк също навлиза концепцията за брънч. Продължителна и лежерна уикенд закуската, символ на богата класа, започваща задължително след 10 ч. сутринта и сочена за вълшебен лек срещу махмурлука, в която въпросното яйчено блюдо, поради живителния ефект на яйцата при състояние на пост-алкохолна интоксикация, се оформя като едно от водещите предложение.

Два ресторанта и техните шеф-готвачи си оспорват истинския повод за възникването на рецептата,

но тъй като и двете места и хората зад тях имат значителен принос към изисканата кухня на Америка, при това далеч отвъд ястието на раздора, и двете версии заслужават сериозно внимание.

Първата разказва за Мистър и Мисис Льо Гранд Бенедикт (мъжът е брокер на борсата), редовни клиенти на първия и най-авторитетен ресторант в Ню Йорк – Delmonico’s, които отегчени от менюто, което познават наизуст, молят да им бъде приготвено нещо ново. Главният готвач Чарлс Ранхофер, се захваща да сътвори „Яйца Бенедикт“, като ги кръщава в чест на клиентите си. Според едни сведения това се случва през 60-те години на ХІХ век, а според други – годината е конкретно посочена като 1893.

Другата история е далеч по-пикантна и забавна. Тя определя патрона на кулинарната класика с яйца като Люмиел Бенедикт. Отново брокер на борсата от богат произход, бонвиван и женкар, който скандализира нюйоркското общество, женейки се за оперна певица. Историята този път е свързана с ресторанта на „Уолдорф Астория“, основният конкурент на Delmonico’s, който постепенно се превръща в най-емблематичният хотел на своето време, символ на лукса и високата класа.

Любопитно е да се знае, че на неговия основополагащ управител – Джордж Чарлс Болдт, се приписва крилата фраза „клиентът е винаги прав“, която налага като основна философия за управление на хотела.

Разказва се, че една късна събота сутрин, Люмиел нахълтал в ресторанта на хотела с тежък махмурлук от предната нощ и поръчва да му бъдат донесени две препечени филийки тост, две поширани яйца, порция хрупкав бекон и отделно малка сосйера с любимия му сос холандрез. Тази поръчка вдъхновява легендарния шеф-готвач Оскар Тчирки да създаде блюдо на база на 4-те съставки и по-късно го включва и в основното меню на ресторанта, като заменя препечените филийки с разрязан английски мъфин, а бекона със запечена шунка.

Четвърт век по-късно в редакцията на New Yorker постъпва опровержение от Едуард Монтгомери, който твърди, че идеята зад тази рецепта е на Комодор Е.С. Бенедикт, капитан на яхта и бивш брокер. В писмото си Монтгомери прилага „оригиналната рецепта“, която той твърди че има от чичо си, близък приятел на комодора.

И след тези няколко, толкова различни версии, идва важният въпрос как всъщност е правилно да се каже:

„Яйца по бенедиктински“ или „Яйца Бенедикт“?

Google ни предлага и двете опции още след като напишем думите „яйца по бене“. Първоначално си казваме, че е грешка при транскрибирането, но всъщност не е. Ястията съществуват и в двата варианта – френския и американския, макар света изцяло да е приел нюйоркската версия – комбинацията с препечената шунка и мъфин – за господстваща като рецепта, но не и като наименование.

 

Оставяме на вас да определите към кой отговор повече ви тегли кулинарната ви интуиция и коя от многото рецепти за приготвяне на специалните яйца ще изберете за лична употреба.

Приятен апетит!

Вижте какво още се празнува през април тук.

Please follow and like us: