вт. юни 18th, 2019

15 април – Ден на жестомимичния език

Има много начини за общуване и хиляди езици, всеки със свои собствени диалекти. Въпреки това, когато се разглеждат езиците на света, много хора забравят тези, които изобщо не използват гласа си. Навсякъде по света има хора, които не са родени с дарбата на словесната реч, и трябва да намерят друг начин да общуват. Писменият текст е един такъв метод, но далеч от компютъра това е тромав начин за случаен разговор. Така се раждат езици, които включват използването на ръчни знаци за изразяване на смисъл и споделяне на идеи. Те са известни като знакови езици, а американският жестомимичен език (ASL) е една от най-известните форми в света.

История

ASL има невероятно дълга история, като се има предвид възрастта на страната, в която се е родил. През 1815 г. се създава училище за глухите с намерението да се създаде и език за онези, които не могат да използват вербална реч. Това е забележителен скок напред за времето си и чрез комбинация от няколко съществуващи жестомимични езика и дори сигнали от американските индианци се създава американският жестомимичен език.

Американски жестомимичен език (ASL) се използва от над 500 000 души. Британски жестомимичен език (BSL) е ползван за първи език от 30 – 70 000 души. Към 2014 г. броя на ползващите български жестомимичен език е 37 000 по данни на International Mission Board и 50 000 според Европейския съюз на глухите.

Брой ползващи жестомимични езици

Липсва официална статистика, но около 1 на 1000 души имат за свой първи език жестомимичния език (около 7000 в България). Има около 70 милиона глухи хора по света, които използват жестомимичен език като свой първи език.

В България около 120 000 души са с различна степен на слухова загуба. Официално членовете на Съюза на глухите в България са 6500, но според организацията в страната има над 10 – 12 000 души с по-висока степен на увреждане на слуха и близо 250 000 души с някаква степен на увреждане на слуха.

История на българския жестомимичен език

Българският жестомимичен език възниква спонтанно в глухата общност в България и служи като основно средство за осъществяване на общуването между членовете на тази общност.

Фердинанд Урбих създава първото частно училище за глухи в София през април 1898 г., където жестомимичният език се ползва в основното образование.

БЖЕ произлиза от руския жестомимичен език, той пък – от австро-унгарския, който от своя страна – от френския. Българският формира една група с чешкия, словашкия, полския, унгарския и румънския, което на практика позволява безпроблемно взаимно общуване. В по-общ план това важи за централноевропейските държави.

Азбука

Дактилната жестова реч (дактилология) представлява азбука, буквите на която се изобразяват с пръстите само на едната ръка. Азбуката е внедрена в българската практика от руската школа и се използва предимно от „младите“ глухи, които са я овладявали в специализираните училища.

Училища за деца с увреден слух

Науката, която се занимава с обучението на глухонеми деца и на деца със слухови дефекти, се нарича сурдопедагогика. Тя е дял от дефектологията – педагогическа наука за развитието, възпитанието и обучението на деца с различни недостатъци.

Днес има три училища в България, специализирани в обучението на деца с увреден слух:

  • Средно специално училище „Проф. д-р Дечо Денев“, София
  • Средно специално училище „Проф. д-р Стоян Белинов“, Пловдив
  • СОУ за деца с увреден слух „Свети Иван Рилски“, Търговище

В България има 200 преводачи на жестомимичен език.

Как да празнуваме деня на жестомимичния език

Много от нас знаят хора, които поради една или друга причина не могат да използват или чуят изговорената дума. Не е ли време да потърсите приятели сред тях, като научите жестомимичен език? Това може да отвори нови възможности за работа и начини за подпомагане на тази общност. Този ден е вашият шанс да научите втори език, който никога не сте обмисляли!

Please follow and like us: