вт. юли 16th, 2019

15 април – Да си спомним за трагедията на Титаник

Ден за възпоменание за трагедията на Титаник се отбелязва всяка година на деня, когато корабът потъва и загиват над 1500 души. Титаник е британски пътнически лайнер, който потъва в Северния Атлантически океан на 15 април 1912 г. след сблъсък с айсберг.

Потъването на Титаник причинява смъртта на 1502 души

в едно от най-смъртоносните морски бедствия в съвременната история. За своето първо пътуване корабът е превозвал 2224 пътници и екипаж. Бедствието е посрещнато в целия свят с шок и възмущение от огромните загуби на човешки живот и регулаторните и оперативни неуспехи, довели до него.

Титаникът е влязъл в историята като кораб, наречен непотопяем.

Той се превърна в един от най-известните кораби в историята, чиято памет се запазва жива от множество книги, народни песни, филми, експонати и паметници.

Титаник (RMS Titanic) е един от трите британски лайнера от типа „Олимпик“ (заедно с „Олимпик“ и „Британик“). Построен в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, с водоизместимост приблизително 66 000 тона, Титаник е най-големият пътнически параход в света по онова време. Проектната му скорост достига 24 възела (приблизително 45 км/ч) и е близо до тази на рекордьорите Мавритания и Лузитания на конкурентната компания Кунард Лайн. Съкращението RMS в наименованието му означава Royal Mail Ship („Кралски пощенски кораб“) и се е поставяло пред имената на кораби, упълномощени да пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail.

По време на първия си трансатлантически рейс от Саутхемптън (Англия), Шербур (Франция), Коб (Ирландия), известен до 1920 като Куинстаун, и Ню Йорк, той се сблъсква с айсберг в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части.

Агонията на най-луксозния за своето време пътнически кораб, обявен предварително за „непотопим“, продължава два часа и четиридесет минути.

В нощта на фаталната среща на „Титаник“ с гренландски айсберг, в същото направление (за Бостън) пътува и 6000-тонния кораб Californian (Калифорниън) с капитан Стенли Лорд. Вечерта на 14 април Калифорниън е заобиколен от ледове и е принуден да спре до сутринта. В 23:00 часа капитан Лорд нарежда по радиото да се излъчи съобщение, предупреждаващо плаващите в района кораби за опасни ледени блокове.

На борда на Титаник съобщението е игнорирано

и радистите Филипс и Брайд не съобщават за него на вахтения офицер на мостика (трябва обаче да се отбележи, че към 1912 г. радиото е все още техническа новост и не е станало неотменима част от навигацията на кораба). След излъчването на съобщението радистът на „Калифорниън“ изключва радиостанцията и ляга да спи, защото дежурството му е изтекло.

Малко по-късно същата вечер двамата наблюдатели на марса на Титаник алармират за наличие на айсберг по курса на кораба. В този момент разстоянието до него е приблизително 200 – 250 метра, а температурата на въздуха около -10 °C. Първият помощник-капитан Уйлям Мърдок, който се намира на мостика дава стандартната при подобна ситуация команда: „Ляво на борд, машини пълен назад!“.

Относително лошата маневреност на кораба при скоростта му в този момент – около 24 възела обаче правят сблъсъка неизбежен – ледената скала разпаря корпуса от носа по протежение на десния борд на дължина около 90 – 100 метра.

Интересен факт е, че при разследването на катастрофата много анализатори са на мнение, че ако корабът е бил посрещнал айсберга с носа си са щели да бъдат смачкани най-много двете носови отделения и той е щял да остане на вода. При така получената пробойна водата започва да изпълва предните шест водонепроницаеми отделения на кораба, при положение, че Титаник е в състояние да запази плавателност с не повече от четири наводнени такива.

Главният конструктор на „Титаник“ Томас Андрюс уведомява капитан Дж. Смит,

че потъването на кораба е само въпрос на време.

Когато спускането на спасителните лодки вече е започнало, капитанът все още е относително спокоен – близо до тях се виждат светлините на кораб. Никой не се съмнява, че това е „Калифорниън“. Но този кораб не отговаря на радиосигналите, нито на ракетите за бедствие, подавани от „Титаник“. В един момент светлините му изгасват и той изчезва в нощта като мираж.

Разследване

Всички са уверени, че корабът, намиращ се в близост до „Титаник“ по време на инцидента, е бил командван от капитан Стенли Лорд. Той не успява да се оправдае нито пред сенатската комисия в Ню Йорк, нито пред следствието. Според дадените от него показания членове на екипажа на кораба в действителност са видели бели сигнални ракети и са го уведомили за това. Капитан Лорд доживява с този позор до 1962 г. Вече на смъртно легло, той повиква нотариус и за последен път заявява, че е невинен.

Три месеца след смъртта на Стенли Лорд норвежкото радио и телевизия съобщават за сензационната изповед на капитан Хендрик Нес, починал на 85 години. Към тази изповед го принуждава негов племенник, попаднал на дневника му от 1912 г., когато Нес е бил капитан на промишления кораб „Самсун“. Според дневника именно „Самсун“ бил корабът, наблюдаван на 4 – 5 мили от Титаник, който след първите ракети загасил светлините си и изчезнал.

Причината е, че „Самсун“ ловувал контрабандно тюлени край Нюфаундленд и имал в трюмовете си няколкостотин убити животни.

Ракетите на „Титаник“ капитанът помислил за сигнали на патрулиращ кораб на бреговата охрана на САЩ. „Самсун“ бил голям съд, но нямал радиостанция. Чак когато доплавали до Исландия, научили за корабокрушението на „Титаник“. Капитан Нес събрал екипажа и му обяснил какво е станало. От никого не е искал клетва, те просто си мълчали.

Изследване и откриване

Десетилетия наред се смята, че айсбергът като нож е разрязъл обшивката на „Титаник“. Приема се, че пробойната е била дълга около 90 и широка около 2 метра. Но тази пробойна вероятно е била видяна от само двама души – капитан Едуард Джон Смит и конструкторът Томас Андрюс. И двамата загиват с кораба.

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 м. За целта те използват мини подводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“. Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват типични пробойни, а само побитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки.

Изводът е, че бордът на кораба не е бил разрязан, а се е разпорил по протежение на нитовите шевове от налягането при контакта с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и експерименти стигат до заключението, че ако при строителството на „Титаник“ са били използвани нитове „best, best“ (по тогавашния британски стандарт) – от стомана с въглеродно съдържание 0,4% вместо използваните в действителност нитове „best“ – от стомана с въглеродно съдържание 0,3%, Титаник вероятно би запазил плавателност. По-високовъглероден нит би издържал на натиск над 1000 kN, но са направени икономии за сметка на здравината на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.

Българите на Титаник

Според официални данни на застрахователната компания „Лойд“, от пътуващите на борда на кораба „Титаник“,

38 души са българи.

Съществуват обаче предположения, че броят на българските граждани надхвърля 50.

Близо до град Троян има паметник на загиналите 8 жители на село Гумощник, чиито имена вероятно не са били в списъка на компанията-застраховател. Предполагаемият брой на спасилите се българи е 15, като голяма част от тях остават в Съединените щати.

Изплатените обезщетения от компанията “Лойд” са за 38 жители на селата Гумощник и Сенник в Троянския Балкан. През есента на 1911 г. из Троянско и Севлиевско драгоманин ги увещава, че в Америка има много пари и работа за всички. За да стигнат обаче дотам, жителите на двете села трябва да платят по 30 златни наполеона. Осем човека от Гумощник продават ниви и добитък, вземат назаем и тръгват. От Сенник се записват деветима, но зарът на съдбата определя с “Титаник” да пътуват 4-ма – Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков.

На кораба сенничани и гумощничани ще се качат с още 20 свои събратя по неволя от Кюстендилско, Тетевенско, Луковитско и Берковско. Единственото изключение между тях е евреинът Ешкенази, родственик на прочутата банкерска и предприемаческа софийска фамилия от
началото на миналия век. Той обаче е в първа класа. Останалите са в трюмовете, сгушени между денковете и вързопите. Тръгнали на “лесна” печалба в Америка, те ще чуят режещия звук и ще видят нахлуващата вода, но за тях няма да се сети никой. Корабът има едва 20 спасителни лодки, а от пътуващите в трета класа 708 души се спасяват само 178.

Със сигурност се знае, че от българите само двамата жители на Сенник –

Пенко Стайков и Златьо Христов остават живи.

Подгонени от нахлуващата вода, те се качват на горните палуби, спускат се по спасителните въжета и скачат в ледовития океан – по време на катастрофата температурата на въздуха е едва 10 градуса, а на водата около 4. Пенко Стайков настига една лодка, иска да се качи, но го удрят няколко пъти с греблата. Той отчаяно се моли и накрая го прибират в лодката.

Кораб откарва спасените в САЩ. Там Пенко скита по пристанището безпаричен и работи като хамалин за единия хляб. Със следващ рейс
пристигат негови съселяни, един от които го отвежда в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия.

По това време там работи и съселянинът им Дан Колов.

Скоро след това той става професионален състезател и Пенко Стайков пътува заедно с него от турнир на турнир. Големият борец плаща, за да продължи образованието си. По-късно славата ги разделя – Пенко се връща на строителството на жп линията, а през 1922 г. – и в Сенник, където става каменар. При взрив го затиска канара и умира на място.

Златьо Христов също плува след лодка, в която не искат да го вземат, но упорства и се държи за борда ѝ. Накрая дама се примолила: “Дайте да спасим това момче, после Господ ще спаси нас.”

Не Господ, а английски параход, връщащ се от курс в Южна Америка, прибира корабокрушенците и ги откарва обратно в Англия. Въпреки преживения ужас Златьо се качил на следващия кораб и пристигнал в САЩ. В Кливланд открива своите съселяни и работи заедно с тях. Връща се в България.

И двамата оцелели българи след катастрофата с “Титаник” категорично отказвали да разкажат преживяното с думите: “Има майки и жени, които ще плачат!”

Няколко месеца след трагедията представител на плавателната компания “Уайт стар лейн” идва в Гумощник, за да изрази съболезнования на семействата им. Изпратени са пари и по два чувала брашно за всяка от жертвите.

Садовец изпраща 11 гурбетчии, 10 загиват. 22-годишният Тодор Съйков Пальовски е сред 10-те мъже от Садовец, потънали с кораба
“Титаник” през април 1912 г. Вдовицата Пена не успяла да сбъдне мечтата на съпруга си и да купи ниви. Вместо да ѝ изплатят в пари кръвнината, от английското посолство ѝ пратили златна пендара.

В селото открили, че един от 11-те заминали се губи. По-късно се разчуло, че преди заминаването за Америка Рашо Първанов седнал да се черпи в ресторант и изпуснал кораба. Големият син на Рашо опитал да разгадае мистерията: “Като изтървал “Титаник”, баща ми се е качил на друг кораб и пристигнал в Америка. Там сигурно се е оженил повторно, защото никога повече не се обадил на близките си в Садовец.“

Please follow and like us: