100 години баскетбол в България: Високите токчета в дамския баскетбол са забранени през 1926 г.
През 2019 г. изпращаме едно лято с един от най-големите успехи на последните години в женския ни баскетбол – титлата на националния отбор до 20 години от Европейското първенство в Дивизия В в Прищина (Косово). По стъпките на каките тръгнаха и момичетата от набор 2003, които влязоха в осмицата на Европейското първенство до 16 години, Дивизия В в София.
Не забравяме обаче, че 2019 е специална година за баскетбола ни и тези успехи могат само допълнително да подбудят интереса към любимия ни спорт, който вече век ни радва. През цялата година БФБаскетбол чества 100 години баскетбол в България и от www.basketball.bg и екипа на федерацията припомнят миналото и началото. Връщаме се 100 години назад и…
Началото
Знаете ли, че баскетболът идва в България в началото на XX век като игра само за жени.
„Те (участничките- б. ред.) излизат на състезания с широки плисирани шорти или с дълги поли, с шапки и обути със сандали. В отборите се включват главно жени от интелигенцията. Например в дамския баскетболен отбор на „Левски“, създаден през 1918 г. играят балерина, пианистка, лекарка и т.н.“ Така описва началото на играта Борислава Георгиева в книгата си „Градските развлечения в миналото“.
В началните години проблемите и трудностите са много – от липсата на настройка за спорт у населението до отсъствието на правила, съдии, терени и организация.
„За нашия женски спорт обикновено се говори малко или никак и поради това може би за него е позволен само разкоша: да се хроникират резултатите от известни мачове и нищо повече.“ С тези думи започва един материал във вестник „Спортен прегледа“ от декември 1922 г. Журналистът от изданието рисува повече от черна картинка, като допълва, че „женски спорт у нас няма“, „в провинцията жената не живее абсолютно никакъв спортен живот“, а „в София няколко клуба се мъчат да дадат илюзия за това, но тук с големи мъки се упражнява само баскетбол“.
Правила и екипировка
Официално се смята, че играта се появява в България през 1919 г., когато „Атлетик“ регистрира своя баскетболен клуб, но отбори вече имат и други спортни дружества като „Левски“, „Славия“, „Слава“ и т.н. През 1921 г. се поставя началото на т.нар. „Женско движение“. Поради нуждата от тренировки и методика, през 1923 г. се публикуват и първите баскетболни книги – „Женски баскетбол“ и „Официални правила на женския баскетбол“.
Всъщност за първи път общите баскетболни правила са публикувани на 1 май 1921 г. във вестник „Спортенъ листъ“, но копия на различни езици се внасят по-рано от Турция.
Баскетболът набира постепенно фенове и последователи. Мачовете се включват в програмата на софийските спортни състезания. Организационно също започва да се обръща все по-голямо внимание. Така вестник „Спорть“ от 4 април 1926 г. свидетелства, че от този момент нататък, жените ще играят баскетбол по правилата на мъжете, а момичетата до 14 години ще се състезават по старите женски правила. Определя се и официалната спортно състезателна униформа –
„блуза от плат по цветовете на клуба, къса плисирана тъмна рокличка 10 см. от над коляното и кюлоти. Обуща меки, без високи токове.“
Интересно е, че баскетболните мачове поне до 1934 г. се организират от секция Специални спортове. Предимно се играе под юрисдикцията на СОСО – Софийската спортна общност. Преди това заедно с наричания хазена хандбал е обект на организация предимно на секциите за дамски спортове.
Друг интересен факт е, че в тези начални години на играта у нас, един от най-изявените рефери, или поне най-често практикуващи е дама – г-жа Досева. По-късно, през 1942 г., тя е и член на комисията, която обучава и предава опита си на следващите поколения рефери.
Първи състезания
Първите организирани състезания за жени (а и за мъже) са от 1924 г., когато се правят надпревари за девойки. Две години по-късно се организира турнирът за Купата на баскетболистката и баскетболиста. Подобна надпревара се провежда и в Русе. Първият междуградски мач е от 1928 г., когато „Славия“ гостува за мачове в Самоков.
Макар първият мъжки международен мач да е през 1934 г. („Атлетик – Слава 23“ (АС23) побеждава букурещкия „Студентски спортен клуб“ с 22:16), жените трябва да почакат още девет години, за да запишат участие срещу чуждестранен отбор. През 1943 г., на 4 юли, отборът на Висшето училище по физическо възпитание побеждава колежките си от Будапеща с 22:11.
Две лета по-късно е време да стартират и държавните първенства при дамите. В рамките на 10 дни Раковски ФК София, Славия 45 София, Левски София и Левски Провадия играят всеки срещу всеки. Раковски ФК печели и трите си двубоя. Тимът, воден от Христо Хайтов, побеждава последователно Славия с 18:5, Левски София с 11:9 и Левски Провадия с 36:9. В състава са: Калинка Симанова, Александра Кръстева, Катя Сариева, Иванка Топлийска, Мария Пенкова, Милена Масленкова, Цанка Тотева, Венета Герасимова и Лиляна Попова.
Национален отбор
Чак през 1940 г., когато започва да се сформират наченките на мъжкия национален отбор, се правят и сборни такива за най-добрите при жените.
Събира се дамски сборен тим на София за обща тренировка преди „планирани междуградски състезания“. Той включва: Н. Михайлова, В. Спирова, Лили Николова, З. Недялкова от Спортклуб, В. Петрунова, В. Димитрова, Беба Димитрова от Левски, Димка Иванова, Лиляна Серафимова и Олга Еленкова от АС 23, В. Маркова и Донка Киркова от Славия и Н. Караиванова от Ботев.
