Изложба на фотографии на загадъчната гувернантка Вивиан Майер от Чикаго, талантливо документирала живота в Америка

Случайно уловени моменти от делничния живот в Америка, деца, портрети на бедни и маргинали, на пътниците в градския транспорт, но и на известни актьори, политици и художници, сред които Салвадор Дали и Ричард Никсън – това са кадри, заснети от Вивиан Майер от 50-те до 80-те години на XX в., предимно по улиците на Чикаго и Ню Йорк. Висока жена със странна шапка, мъжки обувки, няколко размера по-голямо палто, професионален апарат Rolleiflex в едната ръка и дете в другата – това е гувернантката Вивиан Майер (1926 – 2009), за чийто фотографски талант светът научи случайно след смъртта ѝ.

В края на 2009 г. млад агент на недвижими имоти от Чикаго обяви находката си във Flickr –

стотици фотографии на Майер, открити на непроявени филми в кашоните, купени от заложна къща срещу 400 долара.

Въпреки ежедневните грижи за децата, които гледа като бавачка в продължение на десетилетия, Вивиан Майер успява да направи над 150 000 черно-бели и цветни снимки, които не показва на никого. Диапозитивите остават заключени, докато няколко месеца след смъртта ѝ съдържанието на сейфовете е разпродадено на търг. Агентът на недвижими имоти от Чикаго Джон Малууф ги купува от заложната къща RPN Sales, търсейки нещо съвсем друго.

Разглеждайки материала, Малууф открива уникални кадри – същински образци на уличната фотография, въздействащи портрети и дори репортажни снимки от филмови фестивали и протести. Сред тези снимки, документирали живота в Америка през втората половина на ХХ век, има и множество автопортрети на непознатата фотографка. След търсене по снимка в Google Джон Малууф открива неин некролог отпреди няколко дни. Успява да издири децата, за които се е грижила.

Оказва се, че нито те, нито бившите ѝ работодатели са знаели за страстта ѝ към фотографията.

Вивиан Майер е била много потайна, не е споделяла нищо за личния си живот, но с охота е изразявала мнение за кино, фотография, политика. Била е феминистка. Родена е в Ню Йорк през 1926 г., майка ѝ е французойка, а баща ѝ от Австро-Унгария. Прекарала е известно време в Европа като дете. На 30 години се мести в Чикаго, където живее до края на живота си.

Когато през 2011 г. Джон Малууф дава интервю за Капитал Light и споделя своите намерения да издаде книга със снимките на Вивиан Майер, той още не предполага какъв отзвук ще постигне. Осем години по-късно книгата е хит. Вече е реализиран и документалният му филм „Да откриеш Вивиан Майер“ (2015 г., с номинация за „Оскар“), а далечен роднина на Майер от Франция, Джон Малууф и щатът Илинойс се опитват в съдебен спор да разрешат авторските права.

От филма научаваме много за характера ѝ – най-подробни са спомените на едно от децата, които е гледала в продължение на шест години – Ингрид. Тя още помни как с нейната бавачка са обикаляли по разни крайни квартали и необичайни места, които малкото момиче е възприемало като страхотно приключение. Самата Ингрид вижда своите детски снимки, правени от Вивиан Майер, чак след като Джон Малууф ги открива.

Вивиан Майер е документирала и пътуванията си до Лос Анджелис, Манила, Китай, Банкок, Италия, Франция. Известната фотографка Мери Алън Марк казва за нея „красиви снимки, чувство за композиция, светлина, тя е била добра във всичко“. Така Майер се нарежда до творци като Даян Арбъс, Робърт Франк, Хелън Левит, Гари Уиногранд и самата Мери Елън Марк.

За всички остава загадка защо Майер не е искала да покаже фотографиите си.

А може би част от магията на кадрите и запечатените мигове се крие именно във факта, че те са натурални, правени без мисъл за тяхната евентуална публика.

Историята на Вивиан Майер предизвика дебат относно това дали е етично да се извади на показ животът на един човек, който вече е починал и няма близки, но който приживе изключително много е държал на уединението и дискретността. Според нейните изследователи Вивиан Майер е толкова добра фотографка, че творчеството ѝ трябва да бъде споделено.

След Лос Анджелис, Париж и Сао Пауло над сто цветни и черно-бели снимки ще бъдат показани в СГХГ от 23 април до 2 юни. Изложбата „В нейните ръце“ с куратор Ан Морен идва в България благодарение на фондация МУСИЗ, създател на платформа „Майстори на фотографията“ за представяне на световно признати фотографи в България.

Гергана Мудова, програмен мениджър на фондация МУСИЗ, коментира пред capital.bg:

На какво трябва да обърнат внимание посетителите на изложбата на Вивиан Майер?

Наследството на Вивиан Майер, открито случайно от Джон Малуф, включва над 120 000 негатива – снимки и филми. За себе си тя казва, че е „нещо като детектив“, който документира сцени от улицата. Силно повлияна от Анри Картие-Бресон, Майер използва като него архитектурни и геометрични елементи в снимките си, съчетавайки вертикални, хоризонтални и диагонални линии, извивки и сенки, обръща специално внимание на кадрирането.
Във фотографиите ѝ присъстват множество портрети в различни вариации и ракурси, нейни двойници, събрани един в друг като матрьошки. Вплетен в тези ленти е и автопортретът, който днес се възприема като нейна запазена марка.

Ако тя снимаше днес, щеше ли да има платформа, подобна на Humans of New York?

От всичко, които знаем за нея, не бих предположила, че тя би имала необходимост да споделя паралелния свят на фотографското изкуство, в който е намирала бягство, забавление и утеха – абсолютно забранена зона за всички неканени наблюдатели. Предполагам, че част от интереса към нея се крие в този интимен момент, който всеки от нас изпитва, гледайки снимките ѝ сега, когато тя не може да заключи вратата.
Най-впечатляващото е как иронията, която тя самата толкова е търсела и постигала с фотографиите си, години по-късно настига и нея: абсолютно неизвестната Вивиан Майер, напълно анонимната бавачка от Чикаго, така ревностно охранявала и успяла да съхрани личния си живот, буквално за една нощ се превръща в събитие. За дни е обявена за един от най-големите американски фотографи, а историята ѝ отрежда място в компанията на Хари Калахан, Робърт Франк и Уокър Еванс.

Защо според вас не е станала известна приживе, защо не е потърсила начин за изява – изложба например?

Нейното несигурно социално положение я води към един спокоен и изолиран живот. Вивиан Майер е живяла затворено, настоявала е да има ключалка на стаята във всеки нов дом, в който се нанасяла и не допускала никого в личното си пространство. Феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена и ексцентрична, но дисциплинирана и безпощадно смела в позицията си.

Как успяхте да докарате тази изложба, част от световния афиш, в София?

За шеста година организираме големи изложби и вече имаме мрежа от международни контакти с галеристи и фондации. Едни от важните партньори, благодарение на които успяваме да докараме значими изложби в България, е галерия Хауърд Грийнберг. Той е един от най-големите галеристи в света и именно той и неговия представител за Европа – и diChroma Photograpy държат правата за представянето пред публика на снимките на Вивиан Майер. Те принадлежат на т. нар. Колекция Малууф, създадена от Джон Малууф, а той е избрал да работи с Хауърд Грийнбърг. Най-голямата трудност да се организира подобно събитие у нас е финансирането и тук помогна Столична община.

Моля, последвайте ни: