чт. май 23rd, 2019

Със затоплянето на климата дърветата растат по-бързо, но умират по-млади

Екип от университета в Кеймбридж установи, че с покачването на температурите дърветата растат по-бързо, но също така са склонни да умират по-млади, съобщават от учебното заведение. Когато тези бързо растящи дървета умират, въглеродът, който съхраняват, се връща към въглеродния цикъл.

Резултатите, отчетени в списание Nature Communications, имат последици за динамиката на въглероден цикъл в глобален аспект. Тъй като климатът на Земята продължава да се затопля, растежът на дърветата ще продължи да се ускорява, но времето, през което дърветата съхраняват въглерод, така нареченото време на пребиваване на въглерод, ще намалее.

По време на фотосинтезата дърветата и другите растения абсорбират въглероден диоксид от атмосферата и го използват за изграждане на нови клетки. Дългоживеещи дървета, като борове от високи възвишения и други иглолистни дървета, открити по високите северни ширини, могат да съхраняват въглерод в продължение на много векове.

„Тъй като планетата се затопля, тя кара растенията да растат по-бързо, така че мисленето е, че засаждането на повече дървета ще доведе до отделянето на повече въглерод от атмосферата“, казва проф. Улф Бюнген от географския отдел на Кеймбридж.

„Но това е само половината от историята. Другата половина е тази, която не е взета под внимание: че тези бързо растящи дървета държат въглерод за по-кратки периоди от време“, обяснява той.

Проф. Бюнген използва информацията, съдържаща се в дървесните пръстени, за да проучи предишните климатични условия. Дървесните пръстени са толкова отличителни като пръстовите отпечатъци: широчината, плътността и анатомията на всеки годишен пръстен съдържа информация за това какъв е бил климатът през тази конкретна година. Като вземат проби от живи дървета и проби от мъртви дървета, изследователите могат да реконструират как климатичната система на Земята е действала в миналото и да разберат как екосистемите са действали в отговор на температурните колебания.

За настоящото изследване, проф. Бюнген и неговите сътрудници от Германия, Испания, Швейцария и Русия, са взели проби от над 1100 живи и мъртви планински борове от испанските Пиренеи и 660 проби от сибирска лиственица от руския Алтай – и двете високопланински горски обекти са на хиляди години. Използвайки тези проби, изследователите са успели да реконструират общата продължителност на живота и растежа на младите дървета, които растат по време на индустриалните и прединдустриалните климатични условия.

Изследователите са открили, че суровите, студени условия, водят до забавяне на растежа на дърветата, но също така правят дърветата по-силни, така че да могат да живеят до голяма възраст. Обратно – дърветата, които растат по-бързо през първите 25 години, умират много по-рано от бавно растящите им роднини. Тази отрицателна връзка остава статистически значима за проби от живи и мъртви дървета в двата региона.

Идеята за времето на пребиваване на въглерод първоначално се предполагаше от Кристиан Кьорнер – почетен професор в университета в Базел, но за първи път се потвърждава от данни.

Връзката между скоростта на растеж и продължителността на живота е аналогична на връзката между сърдечния ритъм и продължителността на живот, наблюдавана в животинското царство: животните с по-бързи сърдечни скорости са склонни да растат по-бързо, но имат средно по-кратък живот.

„Искахме да тестваме хипотезата „Живей бързо, умри млад” и открихме, че за дърветата в студен климат изглежда, че това е истина“, заключи проф. Бюнген.