вт. апр. 23rd, 2019

Отбелязваме 40 години от полета на първия българин в космоса

На 10 април 1979 г. България става част от космическите държави. С полета на Георги Иванов на кораба „Союз 33“ страната ни е шестата, изпратила човек в космоса след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.

Българската телеграфна агенция тогава предава:

„На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“, пилотиран от международен екипаж в състав: летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов“.

Георги Иванов е включен във важна космическа програма, която предвижда след скачването на кораба „Союз – 33“ с орбиталния комплекс „Салют – 6“ – „Союз – 32“ да бъдат извършени съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“ с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г. Космонавтите трябва да извършат 28 експеримента и изследвания в областа на физиката на космоса, дистанционното сондиране на Земята от космоса, космическата биология и медицина и микрогравитационните технологии.

Различни видове  храни са създадени специално за полета от българските учени от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология. Сред храните са лютеница, балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини. Изпратени са и българските системи и прибори като „Спектър 15“ и „Средец“.

Символично първият български космонавт е взел в космоса и шепа пръст от Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.

Кой е първият ни космонавт?

Георги Иванов Какалов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година. Завършва Военното училище в Долна Митрополия със специалност инженер-летец, след което служи като пилот в армията и става кандидат на науките в областта на физиката. Той е един от четиримата българи, селектирани за първата космическа мисия с участието на наши сънародници от Москва.

Когато става ясно, че са България ще изпрати първи космонавт за обучение в Русия, стотици кандидати подават документите си. Одобрените обаче са само четирима: Александър Александров, Георги Йовчев, Иван Наков и Георги Иванов. Те са изпратени на щателни медицински прегледи и тестове в Москва. На следващ етап отпадат Йовчев и Наков. Така за титуляр от българска страна е избран Георги Иванов, а негова резерва е Александър Александров.

Така се стига до датата 10 април, 1979 година. Космическият кораб „Союз 33“ с ръководител на полета Николай Рукавишников и първият български космонавт на борда поемат към открития космос. След като „Союз 33“ вече е извън земната орбита, трябва да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. Космическият кораб обаче започва да се придвижва със скорост, по-голяма от предвидената. Така се включва автоматично коригиране на скоростта, което обаче води до прегаряне на част от двигателя, поради което скачването става невъзможно. Двамата космонавти трябва спешно да се върнат на Земята.

„За изплашване не може да има време човек в такива моменти“, споделя Георги Иванов.

„Страх не може да няма. По-скоро вълнение“, обяснява той.

Космонавтите имат 12 часа за почивка. Георги Иванов използва част от времето, за да прави снимки.

След като мисията е прекратена, Иванов и Рукавишников се приземяват по метод на „свободно падащо тяло от голяма височина“.

Този случай влиза в христоматиите по космонавтика, а след него се правят значителни подобрения на двигателите, за да не се допускат повече такива грешки.

След този полет България вече официално влиза в списъка на космическите държави, признати от Организацията на обединените нации.

След промените в България през 1989 г. Георги Иванов преминава в сферата на бизнеса. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 г. След прекратяване на италианското участие Георги Иванов заедно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „Ер София“ през 1991 г., която работи с 6 самолета „АН-12“, един „АН-26“ и „АН-24“. През 1998 г. компанията купува на изплащане самолети „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“.

От 1999 г. „Ер София“ се занимава с изграждането на игрища за голф и хотели. Игрищата, построени в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.

Георги Иванов е автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).