Изложба на български съкровища, открити извън земите ни, представя меча на хан Кубрат
От 24 до 30 май в Националната галерия в София ще бъде представена изложба, която включва
меча на хан Кубрат, а също и свързаните с него артефакти и други движими културни ценности
от фонда на Ермитажа. Представянето на тази изложба ще популяризира уникалните предмети, които са част от
съкровището от Малая Перешчепина –
едно от най-значимите български съкровища, открити на територия извън съвременните български земи. Осигурена е държавна гаранция за временната експозиция на културни ценности от колекцията на Ермитажа.
Съкровището от Малая Перешчепина или Перешчепинското съкровище е
най-значимото българско съкровище и едно от двете (наред с Нагисентмиклошкото) извън съвременното българското землище.
Значението му се определя от факта, че в съкровището е дешифриран мечът на Кубрат с дължина 94 см. Изработен в Източната Римска империя, той е подарък от император Ираклий на зет му от 30-те години на 7 век.
Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач,
което информира родителите си, че е открило злато в степта. Мълниеносно мълвата за несметното богатство се разчула из украинското село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла – на 13 километра от Полтава в Запорожието.
Незабавно селяните хукнали към реката с кирки, мотики и брадви
и набързо всеки дом в селото се сдобил с поне по 1 ценен предмет.
Селският учител Виктор Парихин отишъл в Полтава и информирал властите и уредниците в градския музей за откритото съкровище и за разпиляването му по селските къщи. От Полтавския музей сигнализирали археологическата комисия в столицата Петербург за намереното съкровище. Оттам заедно с полиция изпращат археолога Зарецкий, който е полтавчанин и работи за Ермитажа,
да събере разпиляното по селските къщи съкровище.
Археологът с полиция успява да събере и опише близо 800 предмета, сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500 грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети, сред които костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на описаните предмети от
съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро.
Редица изследователи са на мнение, че част от него останала заровена край Малая Перешчепина, а друга е изложена в Полтавския музей, но по време на Втората световна война я отнася
специализирана група под ръководството на главния културен експерт на Райха Алфред Розенберг
(който явно много добре е знаел за стойността на находката) и днес съдбата на тази част от съкровището е неизвестна.
Съкровището е изложено в експозиция на Ермитажа,
озаглавена „Великото преселение на народите“. Съвременни изследвания показват много интересни резултати – че в него има предмети от Византия и артефакти с произход от земите на днешна Гърция, Иран, Индия, Китай, евразийските степи, а също съдържа и предмети с мотиви на викингите, дори сцени от Кама Сутра.
