ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ВДИГАНЕ НА ТЕЖЕСТИ

Още в Древна Гърция хората се съревновавали кой ще вдигне най-тежкия и най-големия камък. Състезанията били на градския площад, но няма сведения какво се случвало на този, който не успее.

В днешн и дни спортът е едновременно популярен и скандален. Състезанията се провеждат в две движения - изхвърляне и изтласкване.

Първото Световно първенство по вдигане на тежести за мъже е през март 1891, а за жени през 1987 във Флорида.

През 1896 спортът е включен официално в Олимпийските игри, а през 1905 е основана Международната асоциация за вдигане на тежести. Категориите в спорта се разпределят според теглото на състезателите.

В далечната 1928-ма Любомир Бозев поставя световен рекорд по вдигане на тежести от 109кг в полутежка категория. В резултат на проявена небрежност или мързел от страна на федерацията ни тогава, Бозев не е записан за участие в Игрите в Амстердам (1928). Тогава за първи път олимпийският огън гори на стадиона до края на игрите. За първи път парадът на нациите започва от Гърция, а традицията продължава и да днес, а Кока Кола става спонсор на Игрите. В Амстердам за първи път жени са включени в атлетиката и гимнастиката, а България се представя само от фехтовачи и ездачи.

На Игрите в Мелбърн (1956) щангистите, които представят България са Абаджиев и Веселинов. Те не успяват да вземат медал, но спортната общественост ги забелязва. Тогава спортистите ни са малко и разбира се, не във всички дисциплини - около 20 спортисти, но групата е грижливо попълнена от така нужните за българския спорт, бизнес и логистика 180 души!

На Световното в Техеран (1957) Иван Абаджиев печели сребърния медал.

В Рим (1960) спортистите са в пъти повече, а от кумова срама делегатите са прилично количество! Тежкоатлетите ни са Иван Абаджиев, Михаил Абаджиев, Кирил Георгиев, Иван Йорданов, Петър Ташев, Иван Веселинов и Владимир Николов.

В Токио (1964) щангистите Велико Конаров, Станчо Пенчев, Богомил Петров, Петър Ташев и Иван Веселинов привличат вниманието на медиите.

В Мексико (1968) щангистите ни не стигат до медали.

Но в Мюнхен (1972) талисманът на Игрите Валди (цветен плюшен дакел, подаряван на всички гости) носи щастие на нашите щангисти. За първи път се въвежда официално заклеването в честно съдийство. България за първи път се радва на истински и пълни успехи в щангите! Нураир Нурикян, Йордан Биков и Андон Николов са олимпийски шампиони, а Младен Кушев, Атанас Шопов и Александър Крайчев са вицешампиони.

Нораир Нурикян е носител на 4 световни и 7 олимп ийски рекорда. На Световното (1971) е бронзов медалист, със сребърни медали е от Световното и Европейското (1973), бронзов медалист е от Световното и Европейското (1974).

Йордан Биков е с 2 световни и 5 олимпийски рекорда, през 1972-ра е европейски, световен и олимпийски шампион, а е сребърен медалист от Европейското (1973).

Андон Николов е с 6 световни и 9 олимпийски рекорда. Сребърен медалист е от Европейските първенства (1973, 1974 и 1978).

В Монреал (1976) Игрите са открити лично от Елизабет Втора. Нураир Нурикян повтаря олимпийското си постижение и отново е златен медалист. Йордан Митков също е олимпийски шампион и всички слушат българският химн. Сребърни медалисти са Георги Тодоров, Трендафил Стойчев и Кръстю Семерджиев. В полутежката категория бронзов медалист е Атанас Шопов.

Атанас Киров е с 2 световни рекорда, 3 пъти е световен шампион и 4 пъти е европейски шампион.

Георги Тодоров е с 5 световни и 4 олимпийски рекорда, 2 пъти е световен и 3 пъти европейски шампион.

Трендафил Стойчев е с 6 световни и 6 олимпийски рекорда .

Антон Коджабашев е носител на 12 световни рекорда, европейски шампион и световен шампион (1979), европейски шампион и световен шампион (1981), европейски шампион и световен шампион (1982).

В Москва (1980) българската делегация е от почти 300 души. Янко Русев и Асен Златев са златните шампиони. Сребърните са Стефан Димитров, Благой Благоев, Румен Александров и Валентин Христов, който е в свръхтежка категория. С бронзови медали са Минчо Пашев и Неделчо Колев. До медалите не успяват да стигнат Красимир Дъндаров и Пламен Аспарухов.

Янко Русев е носител на 36 световни и 8 олимпийски рекорда, Европейски и Световен шампион за юноши, Европейски шампион - 5 пъти, Световен шампион - 5 пъти, Олимпийски шампион от Москва (1980), Носител на Световната купа (1981).

Асен Златев е с 20 световни и 6 олимпийски рекорда , Европейски шампион - 5 пъти , Световен шампион - 3 пъти , Олимпийски шампион от Москва (1980).

Благой Благоев е с 37 световни и 5 олимп ийски рекорда, трикратен световен шампион и четирикратен европейски шампион, носител на свет овната купа (1982 и 1983).

Валентин Христов е с 31 световни и 5 олимп ийски рекорда, с 2 световни и 3 европейски титли е, Световен и Европейски шампион за юноши, 2 пъти е бил сребърен медалист на световно и 2 пъти сребърен на европейско първенство.

Неделчо Колев е носител на 16 световни и 3 олимпийски рекорда, 2 пъти е световен и 2 пъти е европейски шампион, по 2 пъти е бил сребърен медалист от европейски и световни първенства.

В Лос Анжелис (1984) българските спортисти не участват. Причината е от глупава по-глупава, но е факт: в отговор на бойкота наложен от САЩ и още 62 капиталистически страни, които не участват на Игрите в Москва (1980). Но причината в бойкота на западния свят е именно нахлуването на съветски войски в Афганистан, а не е просто прищявка на комунистическите олигарси! Както и да е, за нас запада по това време беше Корекома, който в детските ни очи бе пълен с тоблерони и шоколадови яйца... Рамо до рамо с нашите съветски братя българските спортисти участват в спартакиади, без наложен допинг-контрол и пропускат пищната церемония по откриването с човека-ракета. Пропускат покрай партийното събрание и пълното информационно затъмнение и Роналд Рейгън, който дава старт на Игрите и да видят с очите си НЕгладуващия упадъчен капитализъм... Смешно и заповеднически определено за спортисти и за вечно тътрещата им се делегация, и то заради глупотевините на "единния и братски комунизъм и пролетарият!"

Наим Сюлейманов, докато се състезава за България има 57 световни рeкорда, Световен шампион за юноши, трикратен Европейски шампион, двукратен Световен шампион, Носител на световната купа (1984, 1985, 1986). Това разбира се, са титлите преди Наим да избяга в Турция и да предизвика международен скандал.

Михаил Петров е с 4 световни рекорда, световен шампион (1985), световен шампион (1986), европейски шампион, световен шампион, носител на световната купа (1987).

В Сеул (1988) българската делегация е от 186 души. Въпреки това, обаче се прибираме с 35 медала. Олимпийски шампиони са Севдалин Маринов и Борислав Гидиков. Сребърен е Стефан Топуров, а бронзов Александър Върбанов.

Севдалин Маринов е с 6 световни и 9 олимпийски рекорда, пет кратен европейски и трикратен световен шампион, олимпийски шампион от Сеул (1988).

Борислав Гидиков е с 1 светов ен и 9 олимпийски рекорда, Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, Световен шампион, Олимпийски шампион от Сеул (1988).

Стефан Топуров е носител на 22 световни и 4 олимпийски рекорда, Световен шампион за юноши , Европейски шампион е 2 пъти, Световен шампион.

Александър Върбанов е с 19 световни и 1 олимпийски рекорда, четирикратен европейски щампион, трикратен световен шампион.

В Барселона (1992) за първи път българската делегация може да си отдъхне без компанията на руските братушки. И въпреки това официалните лица в делегацията, които не са спортисти са 70. По стар навик те дори не спазаряват нови кантари за спортистите! Дори не завързат бизнес-отношения с големи и водещи компании! Все едно друг ще направи нещо, без да сме искали! Но света се развива и това се доказва още на тези олимпийски игри. След 28 годишно наказание заради расистката политика апартейд, ЮАР получава правото да участва в Олимпийски игри. На церемонията по откриването Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри изпяват "Barcelona", а на церемонията по закриването Сара Брайтмън и Хосе Карерас "Amigos Para Siempre". И разбира се, имаме и олимпийски шампион - Иван Иванов. Вицешампиони са Николай Пешалов и Йото Йотов. Бронзът е за тежкоатлета Стефан Ботев. До медалите не успяват да стигнат Пламен Братойчев, Севдалин Минчев, Митко Митев, Петър Стефанов, Нено Терзийски и Иван Христов.

Иван Иванов е със 7 световни и 1 олимпийски рекорда, 5 пъти е европейски шампион, 4 пъти е световен шампион, Олимпийски шампион в Барселона (1992), Носител на световната купа (1990 и 1991).

Николай Пешалов докато се състезава за България е двукратен Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, 6 пъти е Европейски шампион, 3 пъти е Световен шампион, бронзов и сребърен медалист от олимпийските игри в Барселона (1992) и Атланта (1996).

Йото Йотов е с 2 световни рекорда, Световен шампион за юноши, 4 пъти е Европейски шампион, трикратен световен шампион.

Стефан Ботев е със 7 световни рекорда, двукратен европейски и световен шампион, носител на Световната купа (1988).

Нено Терзийски е с 23 световни рекорда, двукратен Европ ейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, четирикратен европейски шампион, трикратен световен шампион.

Севдалин Минчев има 59 медала от световни и европейски първенства, 3 световни рекорда, Световен шампион за юноши, 2 пъти е Европейски шампион.

Петър Стефанов е Европейски и Световен шампион за юноши, Европейски шампион, Световен шампион .

В Атланта (1996) палавият президент Бил Клинтън открива Игрите и пожелава на всички успешна и честна игра. Компания му прави абстрактният талисман на Игрите Ийзи с големите крака. За първи път в Олимпийски игри се прави пълен брандинг, реклама, продажба на билети и се отделя награден фонд за шампионите. В цялата тази еуфория излизат положителни пробите за непозволени вещества на петима спортисти, които по-късно са дисквалифицирани. В тези игри нямаме златен медалист, но имаме вицешампион - Йото Йотов. С бронзови медали са Севдалин Минчев и Николай Пешалов.

В Сидни (2000), от обратната страна на Земята се разразиха много скандали, а един от тях беше свързан с нашите тежкоатлети. Гълъбин Боевски е златен, а Алан Цагаев и Георги Марков са сребърни медалисти. Женският ни отбор също е носител на златни медали. Изабела Рифатова и Донка Минчева бяха блестящи в Сидни, а първата титла в категорията бе именно на Рифатова. Минчева е световна рекордьорка и загрява с 95 кг! По-късно разразилият се скандал с допинг отне медалите на нашите щангисти.

Иван Абаджиев е състезател и дългогодишен треньор на националните и олимпийските ни отбори по щанги. Като състезател се доказва многократно и днес името му е изписано със златни букви в "Залата на славата" в Америка. Тренираните от Иван Абаджиев щангисти се превръщат в любимци на народа и признати по света спортисти.

Гълъбин Боевски е с 6 световни и 2 олимпийски рекорда, Олимпийски шампион, Световен шампион и Европейски шампион .

Донка Минчева е с 1 световен рекорд, световна шампионка, 7 пъти е Европейски шампион .

Златан Ванев е с 1 световен рекорд, 2 пъти е Световен шампион и 3 пъти е Европейски шампион .

Йордан Митков е носител на 12 световни и 3 олимпийски рекорда, Европейски шампион, Световен шампион, Олимпийски шампион.

Антонио Кръстев е с 14 световни рекорда, двукратен европейски шампион, двукратен световен шампион.

Митко Гръблев е Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, двукратен европейски и световен шампион.
И

ван Чакъров е с 2 световни рекорда, Европейски шампион за юноши, Световен шампион за юноши, Европейски шампион, Световен шампион.

Кирил Кунев е Европейски и Световен шампион за юноши, Световен шампион.

Пламен Желязков е с 3 световни рекорда, Европейски шампион за юноши, Европейски и Световен шампион .

Милена Трендафилова има 17 световни рекорда, трикратна световна шампионка, 9 пъти е Европейска шампионка , 4 пъти заема 2-ро място на световното, Носителка на световната купа за жени (1992).

Нели Янкова е 9 пъти Европейски шампион и 2 пъти вицеевропейски и вицесветовен шампион.

В Атина (2004) Милен Добрев е олимпийски шампион, а Величко Чолаков е с бронзов медал.

ЩАНГИТЕ И ДОПИНГА
Каквото и да споменаваме за миналото - настоящето е грозно. Два месеца преди олимпиадата в Пекин (2008) избухна нов скандал с нашите щангисти - 11 са с положителни резултати за наличие на бианаболни стероиди и то възможно от най-долнопробните и евтините! Недопустимо, инсценирано, просто блъф или поредната неясна схема за преразпределяне на медалите... По-грозното в случая е, че преди това от Гърция също бяха уличени в използването на стероиди. Но се реши, че Федерацията ще заплати половин милион евро и щангистите ни ще участват на олимпиада.
Но нека си припомним и миналото.
Обвиняват наши спортисти в употреба на допинг и това позволява отнемането на златния медал на Валентин Христов и на сребърния медал на Благой Благоев (Монреал 1976). Отнеха златото на Митко Гръблев и Ангел Генчев (Сеул 1988). Положителни тестове излязоха и на златните щангисти Изабела Рифатова и Гълъбин Боевски, Иван Иванов и Севдалин Минчев (Сидни 2000).
От къде идва проблема? Кой поема отговорността? Защото от ясно по-ясно е, че спортистите вече не са състезатели!
Слабата борба от страна на федерацията и липсата на решителност и качествена защита от страна на делегацията ни остави спортистите ни сами да се борят за правото си да спортуват, а Боевски заведе дело.
Какво се случи преди олимпиадата в Китай!?
Ивайло Филев
, Демир Демирев, Мехмед Фикретов, Иван Стоицов, Георги Марков, Иван Марков, Алан Цагаев, Величко Чолаков, Милка Манева, Донка Минчева и Гергана Кирилова казаха, че това е номер и бяха оттеглени от отбора, а по-късно се оказа, че резерви няма. Без бой, с подвити опашки и мрънкащи, от управата решиха, че няма да имаме щангисти на олимпиадата и зачакаха резултати, без да дадат отговори на въпросите свързани със спонсорството и субсидиите за подготовката на спортистите. Забраниха и изявленията на спортистите. Изкуството говорене, медиен шум, лобиране, спонсорство и други важни неща и стратегии не бяха предприети нито от БОК, нито от федерацията. Това зарадва Китай и останалите, които спокойно пренаредиха медалите!