ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ПЛУВАНЕ

Плуването е познато от древността и като доказателство са скални рисунки на повече от 6 000 години, а първите писмени доказателства са на повече от 2000 години. Факт е и че древните гърци често плували.

В Япония около 36 година пр. Хр. се провеждат състезания по плуване между самураите, а през Средновековието едно от изискванията към рицарите е да могат да плуват.

Първият закрит плувен басейн е открит в Англия (1862), а Капитан Матю Уеб е първият човек преплувал Ла Манша (1875) за 21 часа и 45 минути.

Първите занимания по плуване у нас датират от 1 август 1879 г. в Русе. Тогава е създаден Българският военоморски флот и сред първите ученици са предимно войници и деца. Постепенно интересът към плуването се разпростира до Лом, Варна, Бургас и София.

Плуването е част от първите модерни Олимпийски игри в Атина (1896). Тогава Алфред Хайос печели 2 златни и става първият олимпийски шампион по плуване.

В Русе е дадено началото на първите организирани занятия по плуване в местното гимназиално дружество.

През 1900 г. в Софийската минерална баня е построен плувен басейн с размери 16 на 7,5 м.

На Игрите в Париж (1900) плуването е един от основните спортове, но тогава, за съжаление България няма представители.

През 1904г Петър Белев издава първото ръководство, наречено "Плаването".

В Чикаго (1904) е одобрен за домакин на Игрите, но Теодор Рузвелт го подменя със Сейнт Луис, заради Световното изложение и по повод 100-годишнината от присъединяването на Луизиана към САЩ. Олимпиадата и провеждащото се ЕКСПО се сливат и Игрите продължават прекалено дълго. Състезанията по плуване се провеждат в изкуствена река - на територията на изложението. Плувците стартират от сал, който се претоварва от тежестта на участниците и бързо потъва. От плъзгането плувците падат във водата.

В Лондон (1908) е основана Международната федерация по плуване (FINA). Тогава е и олимпиадата в Лондон, в която България отново не участва.

Първият международен успех е през 1912 г. на Соколския събор, когато Никола Дреновски става първи на 100 и 1500 м свободен стил.

На Игрите в Стокхолм (1912) за първи път жени взимат участие в плуването.

През 1914 г. е преплуването от нос Галата до Варна, което се смята за най-съществен успех. Организират го инженерите Бърнев, Кърджиев и д-р Дерменджиев.

На 1 юли 1920г. е учреден Българския народен морски сговор (БНМС), който дава тласък на развитието на плуването. В по-големите градове край морето, реките и езерата се организират състезания, които стават масови. Треньори и съдии обаче няма, а резултатите се измерват "на око". Това е и причината оттогава да не са регистрирани рекорди. Българския народен морски сговор (БНМС) започва да прави курсове за учители по плуване, прави опити и да издаде Правилник за спортните състезания (1927-1929).

За участие в Игрите в Антверпен (1920) Германия, Австрия, Унгария, България и Турция не са поканени да участват.

За игрите в Париж (1924) български плувци въобще не участват!

През 1928 г. в Пловдив е построен първият открит басейн с гръмкото наименование "Първата българска лятна баня и училище за плуване".

За началото на спортното плуване в България има две тези. Първата е, че на 28 септември 1931 в София, когато на басейн "Дианабад" се провеждат Балкански игри по плуване. Втората теза е, че на 18 май 1923 във Варна е учреден Български Народен Морски Сговор (БНМС) - организацията първа ръководила и администрирала плувния спорт в тогавашна България. През 1931 г. първият открит 50-метров басейн вече е факт. Построява го Димитър Пехливанов, деятел на плуването и собственик на развъдник за риба край София. Уникалното съоръжение на "Дианабад", което е с олимпийски размери, отваря врати на 19 юли. Комплексът разполага и с кула за скокове във вода, чиито площадки са от 1,3, 5 и 10 метра. Първото официално международно състезание в басейн е регистрирано на 28 септември 1931 г. на "Дианабад". То се смята и за първата Балканиада, в която участие взимат съставите на България и Гърция. Оттогава започва и официалното записване на резултати и рекорди. Тази дата се смята и за рожденна на българското спортно плуване. Близо 1000 души присъстват на първото състезание на "Дианабад". Гърция участва с 9 състезатели, а България с 18. Най-добре от нашите се представя Кирил Блажев - 3- ти на 100 м свободен стил (1:19,4 мин).

През 1933 г. България е приета за член на Международната федерация по плуване за аматьори (FINА). Дълго време обаче българското плуване е ръководено от две организации - БНМС и Българската национална спортна федерация (БНСФ), която е основана на 16 декември 1923 г.

За олимпиадата в Берлин и Гармиш-Партенкирхен (1936) в проектоолимпийския състав са включени Марта Калчева и Вера Петрунова - с универсални умения в леката атлетика, тениса, плуването и ските, но този проект е спрян.

На Игрите в Хелзинки (1952) и в Мелбърн (1956) един от най-добрите плувци е Бъд Спенсър, който по-късно става актьор.

На Игрите в Монреал (1976) Източногерманският женски отбор по плуване успява да спечели само 2 златни медала, а по-късно е установено, че са им прилагани тестостеронни инжекции от техните треньори и лекари.

Най-известната българска плувкиня е Таня Богомилова - олимпийска шампионка от Сеул (1988), а най-известният български плувец е Петър Стойчев (осемкратен носител на Световната купа на FINA по плувен маратон). Други известни наши плувци са Антоанета Френкева, Соня Дангалакова, Жанет Славчева, Стефан Георгиев, Георги Михалев, Денислав Калчев и Михаил Александров. Мария Николова, Ангел Чакъров и Юлиан Русев са първите ни плувци участници в Олимпийски игри.

Стефан Попов - Замората е един от първите български състезатели, трикратен шампион на България на 200, 400 и 1500 м свободен стил (1951). Замората е специалист по кроул, а е най-добър на 1500 м свободен стил. След края на състезателната си кариера Стефан Попов - Замората става треньор и подготвя огромен брой български плувци.

Красимир Туманов печели сребърен медал от европейското за юноши в Осло (1976).

Петър Кочанов е със сребърен медал от европейското за юноши във Флоренция (1978).

На Игрите в Москва (1980) ни представят Цветан Голомеев, Петър Кочанов, Пламен Дончев, Красимир Туманов, Петър Стоянов, Бранимир Попов, Юлиян Василев, Добринка Минчева, Стоянка Дангалакова, Таня Богомилова, Румяна Добрева, Ани Костова и Ани Монева. Те не успяват да стигнат до олимпийски медал.

Георги Михалев е двукратен европейски вицешампион от европейското за юноши в Мюлуз (1983) и е европейски шампион за юноши в Люксембург (1984).

Игрите в Лос Анжелис (1984) са боекотирани от соцлагера и нашите спортисти буквално са лишени от възможността да покажат възможностите си. Алтернативата им е социалистическите олимпийски форуми Дружба.

Георги Михалев е Европейски шампион за юноши на 100 м. и 200 м. гръб, Люксембург (1984).

Денислав Калчев е един от най-добрите български плувци за всички времена. Той е първият ни финалист на 100 м бътерфлай на световното първенство в Рим (1984). Печели титла на 100 м съчетано плуване в спринтовия шампионат на Европа - Ставангер (1994). Калчев е бронзов медалист и от европейското в Рощок (1996). Калчев печели 3-то място на 100 м бътерфлай на Европейско първенство на 25-метров басейн и 8-мо място на Европейското на 50-метров басейн. Националният му рекорд от 1994 г. оцелява 14 години и е подобрен от Георги Палазов през 2008 г.

Михаил Савов е европейски шампион за юноши в Рим (1987). Савов е бронзов медалист и от европейското за юноши в Рим (1987).

Борис Борисов е със сребърен медал от европейското първенство по плуване за юноши в Рим (1987).

Антоанета Френкева е първата българска плувкиня с 2 олимпийски медала - сребърен на 100 м и бронзов на 200 м бруст от Игрите в Сеул (1988). Бронзова медалистка на 100 м бруст от турнира за купата на Европа (1987). Балканска шампионка.

Щафетата ни в европейското в София (1985) е носител на бронзов медал, а виновниците затова са Бистра Господинова, Таня Богомилова, Невяна Митева и Радосвета Чинкова.

Соня Дангалакова печели сребро на Европейското първенство в София (1985).

Ваня Аргирова печели бронзов медал на европейското в София (1985).

Таня Богомилова бронз на Европейското в Рим (1983) и е европейски шампион в София (1985). Богомилова печели сребърен и бронзов медал от световното в Мадрид (1986) и печели 4 бронз ови медала от европейските първенства в София (1985) , Атина (1991). Таня Богомилова е единствената ни олимпийска шампионка по плуване. Печели златен медал на 100 м бруст на олимпиадата в Сеул (1988). Богомилова печели среброто на Европейското в Бон (1989).

Участие в олимпиадата в Барселона (1992) взимат Денислав Калчев, Драгомир Марков, Георги Петров, Кристиян Минковски и Мария Здравкова. Те не стигат до медали.

Добромир Петров е европейски шампион за юноши в Лийдс (1992).

Атанас-Буби Гинчев е рекордьор на 100 и 200 м свободен стил.

Ани Дангалакова въпреки че е дъщеря на олимпийска шампионка е многократна републиканска шампионка по плуване и участничка в Летните олимпийски игри в Атина (2004) .

Нина Рангелова печели 3-то място на олимпийската квалификация в Солун и завърши втора във втората серия на 200 метра свободен стил на Олимпийските игри в Пекин (2008). Тя постави нов национален рекорд - 2:00:66 мин.

Михаил Александров участва в олимпийските игри в Атина (2004) и е национален рекордьор в няколко дисциплини. Печели 2 бронзови медала на Европейското първенство в Дебрецен (2007) в дисциплините 100 и 200м бруст и е сребърен медалист на 200 м съчетано от европейското за юноши в Глазгоу (2003). В полуфиналната серия на 100 м. поставя национален рекорд 58,52 секунди. Постижението му на 200 м. 2:06,91 във финала също е национален рекорд. Александров остана на 11-а позиция в крайното класиране на игрите в Пекин (2008).

Петър Стойчев е осемкратен носител на световната купа по плувен маратон. През 2007 г. поставя световен рекорд по най-бързо преплуване на Ла Манш, поставен на 24 август 2007 г. Той е първият преплувал пролива за време под 7 часа - 6:57.50 часа. Състезава се в дисциплините 400 м и 1500 м свободен стил. Петър Стойчев носи българсото знаме на церемонията по откриването на олимпийските игри в Пекин (2008). Стойчев е бронзов медалист от европейското за юноши в Рим (1983). Петър Стойчев е сребърен медалист и от европейското за юноши в Истанбул (1993). Участник е на олимпиадите Сидни (2000) и Атина (2004), световен вицешампион е на 10 км от Хаваи (2000), носител е на 4 бронзови медала от световни първенства - на 25 км от Барселона (2003), Мадрид (2004), Монреал (2005), Неапол (2006) и на 10 км от Монреал (2005). Стойчев се класира на 1-во място на олимпийската квалификация в Пекин (2008).

В момента плуването е вторият по популярност индивидуален спорт в света, а с поред експерти - в бъдеще плуването ще стане спорт номер едно на планетата. Никой от държавните и статистическите структури не знае точният брой на плувните басейни за спортно плуване в България (25 и 50 м), но се предполага, че са над 300. На изискванията на международните стандрати отговорят обаче само десетина от тях.

 

СИНХРОННО ПЛУВАНЕ

Синхронно плуване комбинира плуване, гимнастика и танци. Отначало спорта е наричан воден балет, фигурно плуване, художествено плуване и накрая е утвърден като синхронно плуване.

В Древния Рим по време на празници са се провеждали различни игри и демонстрации във вода.

Първите демонстративни изпълнения са проведени във Великобритания (1882).

Спортът възниква в Канада (1900) и се практикува предимно от жени.

През 1932 г. англичаните организират първия европейски шампионат.

Синхронното плуване започва да се практикува влиза в националната програма за състезания на САЩ (1945).

Франция провежда своя първи шампионат през 1952 г.

За първи път се включва в Олимпийски игри в Хелзинки (1952) като демонстративен спорт, а е включен в официалната програма на олимпийските игри в Лос Анжелис (1984).

Първото международно състезание се провежда в Амстердам (1958), като в него взимат участие 9 страни.

На олимпиадата в Рим (1960) над 100 американски плувкини участват в откриването, след което на малки групи правят демонстрации във Виена, Париж и Лондон.

Синхронното плуване е включено в програмата на европейските шампионати по плувни спортове (1977), на Олимпиадата в Москва (1980) МОК решава, че в следващите Игри в Лос Анджелис (1984) вече ще е олимпийски спорт.

В България първата демонстрация е от 8 плувкини-студентки (1960). Същата година ВИФ (НСА) го включва в програмата си, като факултативна дисциплина за специалистките по плуване.

Началото на състезателното синхронно плуване започва със сформирания от Бистра Димитрова отбор към дружество"Академик" в София (1982), а няколко месеца по-късно се полага началото и на спорта във Варна, в лицето на Мария Бинева. Тогава в отбора са включени Жени Харизанова, Николета Попова, Радостина Кузова, Анна Георгиева, Галина Матеева, Елка Йорданова, Свилена Нушева, Виктория Димитрова, Недка Тодорова, Радка Георгиева, Златина Стайкова и Маргарет Марчева.

Първият Републикански шампионат се провежда в София (1983).

С откриването на единствения Делфинариум на Балканите във Варна (1984) с делфините участват и момичетата от ансамбъла на Мария Бинева и стават неразделна част от спектаклите.

София е домакин на Европейското първенство по плувни спортове (1985), а за откриването му е поканен ансамбъла Бистра Щерева, Мирослава Божилова, Ина Златева, Аблена Христова, Звездалина и Михаела Щереви, Миглена Шкуртова и Цвета Тянкова.

На турнира "Купа Куба" (1987) България е представена от дуета Бистра Щерева и Ина Златева и соло Галина Ангелова и печелят 3-ти места.
В Espana-Open, Палма де Майорка (1992) участваме соло, дует и ансамбъл - Боряна Йорданова, Мая Златева, Ани Маринова, Катерина Бахчеванова, Галина Ангелова и Калина Горбанова, Силвия Николова и Антоанета Христова.

Калина Горбанова и Галина Ангелова отиват на финал и се класират на 9-то място на Европейското първенство за девойки в Оулу (1992) и заемат 4-то място на дует на Купа Европа в Освиенциум и 4-то място с националния ансамбъл на България, заедно с Мая Златева (1994).

На турнира на средиземноморските държави в Малта (1995) сме представени от Даниела Славова и Жени Николова.

На игрите в Атина (2004) дуета Ася Анастасова и Богдана Зарева заеха 20-то място.