ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ШОРТРЕК

Шорттрекът е олимпийски спорт, който се провежда на 111-метрова кръгла писта. За по-голяма стабилност при завоите състезателят се опира с ръка на леда и така запазва равновесие при високата скорост. Интересна част от състезанието са различните тактики, които се прилагат от спортистите. Борбата за първото място налага различни стратегии - забавяне, забързване, изпреварване. Победителите се определят след поредица от състезателни серии, в които само класиралите се на челните места продължават в надпреварата. При индивидуалните състезания във всяка серия се надпреварват от 4 до 8 състезателя като при по-късите дистанции те са по-малко, а при дългите - повече. От тях само първите двама или трима продължават в следващия етап.
Името шорттрек се превежда на български като "къса писта" (111 метра), докато класическата ледена писта за бързо пързаляне с кънки е 400 метра.
Шорттрекът е олимпийски спорт от Игрите в Албервил (1992). Първоначално държавата, която доминира над всички в шорттрека, е Канада, но това се променя и в днес Китай, Южна Корея и Япония постигат най-големите успехи.
На игрите в Солт Лейк Сити (2002) много участници в състезанията по шорт трек и ски-бягане бяха дисквлифицирани по различни съображения (включително заловените с допинг руски ски-бегачки, заради чието наказание Русия заплаши да напусне игрите). Отнет бе и златният медал на испанецът от немски произход Йохан Мюлег. Един от най-запомнящите се моменти на Игрите се случва именно на трасето за шорт-трек. Австралиецът Стивън Бредбъри, носител на бронзов медал с щафетата на страната си от Олимпиадата в Лилехамер (1994), далеч не е сочен сред фаворитите. Той изостава още в полуфиналната серия, но все пак успява да достигне до финала, след като съперниците му се сблъскват. Там той също е далеч от темпото на съперниците си, но най-неочаквано и четиримата други участници във финала се сблъскват, оставяйки го съвсем необезпокояван да пресече финалната линия и така да вземе най-неочаквания златен медал на Игрите. Това е не само първото злато за Австралия, а и първото, за която и да е страна от Южното полукълбо в историята на Зимните Олимпийски Игри. Представянето на България (26 души) е забележително, защото за първи път български спортисти печелят в зимни игри повече от един медал. Евгения Раданова извоюва два медала - сребърен на 500 и бронзов на 1500 м.
Българската делегация заминава за Игрите в Торино (2006) с 21 спортисти, а цялата българска делегация наброява общо 53 души. Единственият медал за България спечели Евгения Раданова в дисциплината 500 м шорттрек. Тя спечели сребърния медал. Раданова печели европейската титла на 500 м през 2000, 2001, 2002, 2003 и 2004 година, а през 1999 и 2005 остана втора. Тя е световна рекордьорка в тази дисциплина. През пролетта на 2003 Раданова обяви решението си през лятото да участва в състезания по колоездене на шосе, а през зимата - да печели медали в шорттрека и остана в историята като първата българска спортистка, участвала и на зимни, и на летни игри. Сред мъжете засега у нас това се е удавало единствено на Александър Шаламанов. В Скуо Вали ( 1960 ) той се изявява като скиор алпиец, а само няколко месеца по-късно е на Летните игри в Рим (1960) е футболист от националния отбор. В края на ноември 2001 г. Жени и нейна съотборничка падат заедно на леда по време на тренировка в Германия. Лицето и е срязано дълбоко на две места от кънките. Въпреки тежката физическа и психологическа травма, Раданова успява бързо и със завидна воля да се справи с последиците, завръщайки се отново в челните редици на международния шорттрек.
Длъжни сме да споменем и другите състезатили в шортрека - Марина Георгиева-Николова, Гергана Пацова, Даниела Иванова, Кристина Вутева, Нели Цанкова, Рая Захариева, Петя Георгиева, Кирил Пандов, Асен Пандов, Асен Йорданов, Виктор Димитров, Цветан Цанков, Петър Петров, Тони Попов.