ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА

Художествената гиманастика е комбинация между гимнастика и балетен танц. Включва няколко категории: въже, топка, лента, обръч и бухалки. Възможни са индивидуални и отборни изпълнения. Като основни качества на играчите се изискават изключителна гъвкавост, издръжливост, пластичност и чувство за ритъм. Включени са стъпки от класическия балет, както и движение от спортната гимнастика.

Международната федерация по художествена гимнастика е основана в средата на 20 в, а през 1964 г. се организира и първото Световно първенство. България е световна сила в художествената гимнастика. Гордостта ни са 2 трикратни световни шампионки Мария Гигова и Мария Петрова и множество европейски и световни титли, както в индивидуалното така и в ансамбъла. Двете грации - Гигова и Петрова влязоха в "Книгата на рекордите Генес" с най-много титли и медали по художествена гимнастика.

През 50-те години Елена Попова, Цветана Атанасова, Елисавета Юлова, Людмила Кечеджиева, Златка Пърлева, Доля Петрова и Жечка Кръстева са нашите гимнастички.

Първият национален отбор по художествена гимнастика е в състав: Иванка Чакърова (капитан), Цветана Атанасова, Юлия Генчева, Юлия Трашлиева, Елка Мичева, Дарина Йосифова, Жулиета Шешманова, Иванка Владимирова и Мария Чипрянова.

В Копенхаген (1967) ансамбълът ни, с треньори Юлия Трашлиева и Лилия Мирчева и състезателки: Р. Стефанова, В. Маринова, В. Еленска, Д. Бочева, С. Пеева и С. Милушева на съчетание с 6 обръча е най-добрият отбор и завършва с най-високата оценка. Съвсем неочаквано обаче съдиите решават, че медалът на българските гимнастички ще се отнеме, тъй като пластмасовите обръчи са се разширили от топлината с 1 см и отнемат бронзовите медали. На турнира Мария Гигова играе без уред, в съпровод "Лебедово езеро", но съдиите отчитат, че гимнастичката е просрочила времето на съчетанието си с цели 2 секунди.

Мария Гигова е трикратна световна шампионка през 1969, 1971, 1973 г.

На 16 март 1978 г при самолетна катастрофа загиват Жулиета Шишманова, Румяна Стефанова, корепетиторката Снежана Михайлова, състезателките Албена Петрова и Валентина Кирилова и съдийката Севделина Попова. В периода на Златните момичета на България 80-те години минават в нестихващ интерес, а България печели много титли от Световни и Европейски състезания. През този период старши треньор на грациите ни е Нешка Робева - единствен треньор в света, успяля дя извоюва с професионализъм и хъс 7 световни титли, от които 174 златни, 88 сребърни и 63 бронзови медала. Златните момичета на Бългърия имат силно присъствие както в спорта, така и в обществения живот. Тогава журналисти и специалисти определят Илияна Раева - женствена, Анелия Раленкова - драматична, Диляна Георгиева - рокаджийка, Лили Игнатова - чаровница и Юлия Байчева - мечтателка.

Илиана Раева е Европейска шампионкапрез1980 г.

Анелия Раленкова е световна шампионка през 1981 г. и е европейска шампионка 1982, 1984г. На Световното първенство в Страсбург (1983) шампионка в многобоя е Диляна Георгиева, Анелия Раленкова се класира втора, а Лили Игнатова - трета. Успехът е зашеметяващ! На почетната стълбичка многократно се качват само български гимнастички, флагът и на трите места е българския, химнът на България звучи многократно!

Лилия Филипова е златна медалистка от европейското първенство през 1984 г.

Красимира Божилова печели по 2 златни медала на европейско и световно първенство през 1984 и 1986г.

Петя Чолакова печели 2 пъти златните медалиот европейското и световното през 1986 г.

Диляна Георгиева е Световна шампионка през 1985 г. На Световното във Валядолид българският триумф отново се повтаря - шампионката в многобоя е Диляна Георгиева, втора е Лили Игнатова, а трета е Бианка Панова. Българският флаг е разпределен на трите места и многократно звучи българския химн.

Лили Игнатова и Бианка Панова са европейски шампионки през 1986г.

Световна шампионка през 1987 е Бианка Панова. На Световното първенство във Варна (1987) Бианка Панова печели всички златни медали, а оценките са само 10-ки - уникален случай в историята на художествената гимнастика! Панова поставя и рекорд, който все още не е подобрен - максимален брой точки! На следващите места в многобоя отново застават българки - Адриана Дунавска (втора) и Елизабет Колева (трета). И отново се случва това, на което само Българските гимнастички са способни - издигат се едновременно и многократно 3 български флага и звучи българският химн! Коментарът на спортната журналистка Вера Маринова след съчетанието на Бианка Панова с бухалки остава в историята: "...В такива моменти на човек му се приисква да пее или да плаче..., нека останем в залата и да повикаме на воля..."

Ансамблите ни през годините са спечелили 9 световни титли. Ансамбълът ни държи рекорда и остава недогонен, поне засега! Коментарите на журналистката и гимнастичка Вера Маринова са много, но един от многото, запазени и записани в историята е от Световното във Варна (1987): "... Те не играха, а рисуваха фигури по терена! По-хубав финал не сме и мечтали! И тук сме Световни шампиони!"

Европейски шампионки през 1988 са Адриана Дунавска и Елизабет Колева. Художествената ни гимнастика печели първия си медал още при дебюта си на игрите в Сеул (19 88 ). Адриана Дунавска взима сребро в многобоя. В този период Адриана Дунавска е първата ни олимпийска медалистка от Игрите в Сеул (1988). Тогава медиите я определят за уникална и динамична! Елизабет Колева е първата ни шампионка при девойките (1988).

Димитринка Тодорова е европейска шампионка за девойки през 1989г.

Юлия Байчева е европейска шампионка през 1990г.

Зорница Каленска е европейска шампионка за девойки през 1991г.

Мария Петрова е носителка на 3 световни ( 1993, 1994, 1995 ) и 3 европейски ( 1992, 1993, 1994 ) титли. Петрова е носител и на Европейската купа. Тя е последната ни абсолютна шампионка, спечелила максимум титли за период от 3 години.

Теодора Александрова е Европейски шампионки за Девойки през 1995г.

На Игрите в Атланта (1996 ) гимнастиката вече е променена до степен, в която българските грации или не могат да се вместят в изискванията или трудността на изпълнението на задължителните елементи е отчетена като ниска или средна. Тогава ансамбълът ни също стига до отличието - Ивелина Талева , Валентина Кевлиян, Ина Делчева, Вяра Ваташка, Мая Табакова и Мария Колева с печел иха среб ърния медал . По случай 100-годишния олимпийски юбилей на церемонията по откриването е поканен най-възрастният жив олимпийски медалист - 97 годишният словенец Леон Щукел. В олимпийската програма правят дебют спортовете плажен волейбол, планинско колоездене и софтбол. На церемонията по откриването пее Селин Дион, а на закриването - Глория Естефан.

На Световното първанство (2001) Симона Пейчева е вицешампион и печели 3 златни медала на отделните уреди. На Световният форум е забелязана и Елизабет Паисиева, която е определена за изключително пластична и се споделя мнението на специалистите, че от нея тепърва ще се очакват големи постижения в спорта.

На Игрите в Атина ( 2004 ) ансамбълът ни отнове е с медал - бронзов .

През 2008 ансамбъла в състав Зорница Маринова, Йоанна Танчева, Йолита Манолова, Мая Пауновска, Татяна Тонгова и Цвета Кусева с треньори Адриана Дунавска и Мариела Пашалиева спечели 2 сребърни медала на турнира по художествена гимнастика за Световната купа в Портимао с 5 въжета; спечели 2 златни и 1 сребърен медал на международния турнир по художествена гимнастика в Каламата (Гърция) и станаха първи в многобоя и в съчетанието с обръчи и бухалки и втори - с пет въжета. Симона Пейчева се класира 6-та на обръч и 7-ма на въже. При девойките Мария Митева взе сребро на топка, а на лента се класира 5-та. Цветелина Стоянова взе бронз на обръч. Пейчева спечели и четирите първи места във финалите на отделните уреди на международния турнир по художествена гимнастика в Манчестър. Втора в многобоя също е българка - Елизабет Паисиева. При девойките в многобоя спечели Цветелина Стоянова, а Габриела Кирова, която бе втора, взе златните отличия във всичките четири финала на отделните уреди. Златен медал на международен турнир в Египет завоюва Ваня Кирова, а сребърен - Силвия Митева.

На Игрите в Пекин (2008) Симона Пейчева е на 9- то място във временното класиране след изиграването на третото съчетание в квалификациите. Елизабет Паисиева е 1 6 -та. Момичетата на Адриана Дунавска завършиха 5- ти в квалификациите . Ансамбълът на България в състав Йолита Манолова, Цвета Кусева, Мая Пауновска, Зорница Маринова, Танята Тонгова и Йоана Танчева се класира за финала за своето изпълнение на 3 обръча и 2 чифта бухалки и се класираха за финала. Ансамбълът ни зае 5- то място след изиграването на първото си съчетание с 5 въжета на олимпийския турнир в Пекин.