ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ХОКЕЙ НА ЛЕД

Хокеят на лед е отборен спорт, който се играе върху лед. Той се играе с шайба ( гумен диск ) с диаметър 76,2 мм (3 инча) и дебелина 2,54 см (1 инч). Игровото поле представлява правоъгълник с 61 м дължина и 30 м ширина, обградена от дървена или пластмасова ограда -мантинела, с височина 1,20 м. Самото игрище е разделено на зони. С червени линии са очертани и вратарските полета. Самите врати са малки - височина 1,22 м и широчина 1,83 м, със зрраво опъната мрежа в задната част. Интересен факт е това, че може да се играе и в пространството зад вратата (между вратите и мантинелата). Игровото поле при отборите е по-малко от това при националните отбори и неслучайно резултатите понякога са баскетболни. На леда се състезават 5 полеви играчи - 3 нападатели (център и 2 крила) и 2 защитници (гардове), както и вратар. Обикновено на резервната скамейка седят поне още 2 "петици " , готови за смяна. Средно на мач един хокеист пробягва около 10 км. За това при тях смените са чести и могат да се правят по всяко време на мача. Играчите са снабдени с кънки за лед, но без зъбци, стик (ляв или десен, спямо това с коя е "водещата " ръка на играча) и комплект екип, който съдържа: каска с желязна маска или с визьор предпазващ лицевите части на играча ( при деца и младежи ненавършили пълнолетие е задължителна употребата на предпазител на врата ); нагръдник, наколенки, налакътници, гащи с предпазни "кори" в тях , суспенсуар и чорапи . Крайната цел е победа , чрез отбелязани голове. Затова вратарят е един от най-важните играчи. Стикът му е по-къс и по-широк, за да отразява ударите; кънките му са по-ниски и устойчиви,ножовете им са по-широки от тези на полевите играчи; а на ръцете си има странни ръкавици - "лапа " ("тухла " ) за отбиване на удари и "човка " - оплътнена ръкавица с мрежа между палеца и показалеца - за ловене на шайбата. В хокея е позволено да се води силова борба с противника, който владее шайбата, като го изблъскат с гърди, рамо или бедро или като го изтласкат в мантинелата, но с не повече от две крачки разбег (засилване). Не е позволено да се задържат или спъват със стик, коляно или кънка противниците, да им се противодейства с ръце. Стикът не трябва да се хвърля на леда или да се вдига на равнище по-високо от раменете, за да се попречи на съперниците.
Думата "хокей " вероятно произлиза от френското "hoquet" , което означава "гега на овчар" . С такива "геги" британските войници в Канада гонели празни кутии по леда. Тази игра се харесала на студентите от Монреалския Университет и през 1878 г те съставили първите правила.
Хокеят на лед се оказал много зрелищна игра, която в началото на ХХ век била пренесена и в Европа под името "канадски хокей" . Дне с хокеят е един от най-популярните спортове в Русия, Канада, САЩ, Финландия, Чехия, Швеция, Словакия и Германия. Там хокеят има изградени традиции и силни вътрешни лиги, но световноизвестна та лига е NHL, националната хокейна лига на САЩ и Канада.
Началото на организираното хокейно движение у нас е поставено през 1949г., когато се провежда турнир по-случай V-тия конгрес на БКП с участието на няколко отбора. През 1952 г. е факт и първия държавен шампионат. Мачовете се играят в Рила, на езерото до хижа "Мусала". Участващите клубове са само от столицата - "Червено знаме", "Народна войска" (по-късно - ЦСКА), "Академик", "Строител" и "Ударник" (под това име се състезава "Славия" в периода 1950-1954г.). Шампион е отборът на "Червено знаме", а негов подгласник - "Ударник".
На столичното първенство през 1950 г. Студентите на "Академик" стават първенци. Липсата на изкуствени пързалки и климатичните условия не позволяват да се организират редовни първества. Това кара група ентусиасти през 1952 г. да се качат в подножието на хижа "Мусала", където на едно от рилските езера да поставят началото на организираните първенства. Може би това състезание ще намери място и в книгата за рекордите на Гинес, защото едва ли някой друг е провеждал своето първенство на такава надморска височина ! Отборът на "Академик" е в състав : Ангел Анвгелов , Любомир Нончев, Стоян Коларов, Иван Марковски, Валентин Калев, Ромео Антов, Конрад Павловски и Александър Михайлов и се класира на 3- то място.
През 1953г. шампионатът отново се провежда в Рила. Първо е организирано столичното първенство, в което взимат участие 7 отбора - "Червено знаме" , "Ударник" ("Славия"), "Академик", "Динамо" ("Левски"), ЦДНА (ЦСКА), "Локомотив" и "Строител".
Любопитни неща са ставали по онова време. Така например, мачът между "Червено знаме" и ЦДНА е прекратен 9 минути преди края на последната част при 2:0 за знаменосците, защото се е ...стъмнило. На другия ден срещата е доиграна и завършва 2:1 за "Червено знаме". Първите четири отбора в подреждането на София - "Червено знаме", ЦДНА, "Ударник" и "Строител" трябва да играят за определяне на шампиона на страната. От "Академик" обаче не са съгласни и подават жалба след загубата им от "Строител" с 2:3. Жалбата е уважена и "академиците" попадат във финалната четворка за сметка на "строителите".
На 26 февруари 1953г. тържествено е открито държавното първенство. На церемонията капитаните на четирите отбора-участници издигат флаговете на България и СССР. Напълно в духа на времето около ледената площадка са опънати и огромни портрети на тогавашните първи държавни и партийни ръководители. В хода на шампионата "Ударник" ("Славия") спечелва и трите си мача и взима титлата.
През 1954г. и столичното, и държавното първенство се провеждат на столичния колодрум. Финалната четворка този път е в състав - "Червено знаме", ЦДНА, "Строител" и "Ударник" ("Славия"). За втори път титлата става притежание на "Ударник". В края на същата година става факт поредното безумие. В спортното дружество "Ударник" решават, че хокеят на лед няма да бъде развиван и хокейният клуб е ...закрит, въпреки шампионските титли на отбора в две поредни години!
През 1955г. шампион е "Торпедо" (днешен "Локомотив"), а по-нататък се налага хегемонията на "Червено знаме" - неизменен шампион на страната за периода 1956 - 1961г. Изключението е през 1957г., когато не е проведен републикански шампионат.
През 1956 г. същият състав е попълнен с Димитър Тошков, Владимир Алексиев, Иван Венциславов, Тео Ризов, Никола Иванов, Спас Дагоров и Иван Налбантов и се нарежда на 2- ро място, като губи единствено от "Червено знаме". Поради липса на студено време следващото първество е през 1958 г, а студентите са отново втори.
През 1960 г. с построяването на изкуствената пързалка на стадион "Дружба" се отваря нова страница на хокея. В първенствата участват повече отбори. В шампионата за 1963 г. студентите са трети. В новата генерация са Ивайло Калев, Кирил Симеонов, Иван Янков, Димитър Андреев, Ц в етан Тошков , Дамян Дамянов, Иван и Михаил Георгиеви, Славчо Давидов. През 1960г. е построена първата пързалка с изкуствен лед - зимният стадион "Дружба" ( днешен "Юнак"). Същата година българският национален отбор записва и първия си международен мач - на 25 декември нашите губят от Унгария с 1:7.
През 1963г. пък националите ни участват за първи път на световно първенство - в група "С" (в Стокхолм, Швеция). Постигнати са някои добри резултати - победа над Белгия със 7:3 и равенство с Холандия - 3:3.
През 1962г. "Червено знаме" се влива в ЦСКА и в следващите години до 1967 включително, първенецът се казва ЦСКА "Червено знаме". През 1968г. се извършват нови преобразувания в спортните клубове и ЦСКА "Червено знаме" се трансформира в ЦСКА "Септемврийско знаме". Под това име хокейният отбор на "червеното" дружество става шампион за 1969г.
Два извънстолични клуба печелят титлата в края на 60-те години. През 1968 година шампион на България става "Металург" (Перник), а през 1970 - "Кракра" (Перник). От този период е и първият "внос" на чужди хокеисти в наши отбори - трима чехи играят с екипа на "Академик" и двама руснаци - в "Металург".
Едва след две десетилетия отново чужденци се появяват в българското първенство - през сезона 1989-1990г. четирима руснаци подсилват "Левски-Спартак", а трима идват в "Славия" .
През 1967г. националният ни отбор за втори път участва на световно първенство - отново в група "С". Надпреварата се провежда във Виена (Австрия) и българите се представят отлично - победи над Холандия (10:3) и Франция (3:2), а в крайното класиране нашите са трети.
В началото на 70-те години започва изграждането на още две ледени площадки с изкуствен лед в София - стадионите "Червено знаме" (на 4-ти км) и "Славия". И двата са завършени приблизително по едно и също време - през 1974г. По същото време е пусната в експлоатация и открита пързалка в Стара Загора. През 1979г. и Перник се сдобива със свой зимен стадион.
През 1975г. София за първи път е домакин на световно първенство за мъже! Нашите приемат отборите от група "С". България се класира на второ място и добива право на участие в група "В" на следващата година. От това време е и абсолютният рекорд по зрителска посещаемост на хокейна среща у нас. Около 8000 души наблюдават мача с Норвегия (2:2) на ст."Славия" (тогава пързалката на "белите" е открита и разполага само с покрив над леденото поле).
1976г. е историческа за българския хокей - националите играят за първи и единствен път на Олимпиада (в Инсбрук, Австрия). Регистрирани са 6 загуби от 6 мача. Същата година първа хокейна титла в историята си взима столичният "Левски" (тогава клубът носи името "Левски-Спартак"). Следва серия от няколко шампионски титли за левскарите - 1978-1982г. (през 1977г. шампион на България не е излъчен).
През 80-те години на миналия век шампионатите у нас са оспорвани, а три отбора са с изравнени възможности - ЦСКА, "Левски-Спартак" и "Славия". В началото на същото десетилетие е построен Зимният дворец на спорта в Студентски град в столицата.
Една от сензациите на Олимпиадата в Лейк Плесид (1980) е победата на младият студентски хокеен тим на САЩ над абсолютния фаворит СССР. Срещата между двата отбора става световно известна с прозвището "чудото на леда". На финала американците побеждават Финландия и взимат златните медали.
През 1981 г. студентите още веднъж достигат до бронзовите медали.
"Червените" печелят първото място през 1983 и 1984г., а 1985г. носи първа титла за "белите" след 31-годишна пауза. През 1986г. ЦСКА отново е шампион и едва ли някой тогава е предполагал, че тази титла ще бъде последна (засега) в историята на армейците!
След 1987г. за период от 20 години първото място у нас е било притежание само на два отбора - "Славия" и "Левски". "Синьо-бялата" хегемония бе разчупена едва през 2006г., когато хокеен клуб "Академика" триумфира с титлата.
В началото на 90-те години хокеят на лед се намира в подем и в старата българска столица - Велико Търново. Апогеят е достигнат през 1994г., когато изграденият в града зимен стадион става арена на финалите на републиканското първенство за деца до 14г. Местният тим по хокей на лед "Етро-92" става шампион, надигравайки столичните "Славия" и "Левски". Домакините изиграват и две контроли с връстниците си от "Цървена звезда" като записват загуба (3:4) и победа (4:3).
През 1995г. София за втори път е домакин на световно първенство за мъже - отново в група "С". Участват 9 отбора, които са разделени в три групи по три тима. Нашите са в група с Китай и Казахстан. България губи от Китай с 2:4 и от Казахстан с 1:8. Двете загуби изпращат националите ни да играят за оставане в групата заедно с Югославия и Словения. Регистрирани са нови две загуби - 0:6 от югославския отбор и разгромно 1:14 срещу словенците. Пораженията означават само едно - българският отбор изпада в група "D". В следващите три години - 1996, 1997 и 1998г. националите ни играят в тази група. Едва при участието си през 1998г. в ЮАР те печелят първото място и се връщат отново в група "С".

Основите на хокея на лед в "Славия" са поставени още през 1948 г. В първото организирано републиканско първенство, проведено през 1952 г., "белите" (под името "Ударник") извоюват вицешампионската титла на страната. През следващата 1953 г. е спечелена и първата държавна титла. Успехът е повторен през 1954 г. В края на 1954 г. хокеят на лед е закрит в "бялото дружество" и се завръща през 1960 г., когато е възстановен. От 1985 г. "Славия" се утвърждава като водеща сила в хокея на лед у нас, извоювайки 14 шампионски титли. "Белите вълци" са Шампион на страната: - 16 пъти (рекорд) - 1953, 1954, 1985, 1987, 1988, 1991, 1993, 1994, 1996, 1997, 1998, 2000, 2001, 2002, 2004 и 2005 г; Вицешампион на страната: - 7 пъти -1984, 1990, 1992, 1995, 1999, 2003 и 2006 г; Бронзов медалист: - 2 пъти -1979 и 1986 г; Носител Купа на България 7 пъти -1992, 1993, 1994, 2001, 2002, 2003 и 2004 г; Купа на България - финалист - 3 пъти - 1990, 1991 и 2005 г; Купа на България - трето място - 3 пъти -1976, 1984 и 1986 г.
Известни хокеисти на "белите" през годините са: Димитър Войнов, Валентин Калев, Димитър Генков, Георги Страшимиров, Георги Апостолов, Пантелей Пантев, Георги Миланов, Ивайло Асенов, Йовко Терзиев, Пламен Веселинов, Антон Братанов, Роман Моргунов, Мартин Миланов, Ивайло Велев, Кирил Петров, Стилиян Зарев, Ценко Симов, Радослав Бонев, Цветан Михайлов, Георги Симеонов, Корнели Ангелов и Златко Зиновиев. Известни треньори: Пантелей Пантев, Мирослав Грасев, Валентин Калев и Андрей Забунов.
Безспорно най-голямото име на "белия" хокей в последните две десетилетия е това на Георги Миланов. Той е не само наставник на тима при спечелването на 12 титли и 7 купи от тима на "Славия", но и началник на направлението в клуба, както и на ледената пързалка. Клуб Кънки и Хокей на Лед "Славия" разполага със собствен зимен стадион с капацитет 2000 седящи места. Леденото поле е със стандартни размери - 30 х 60 метра, което позволява провеждане на национални и международни състезания по хокей на лед, фигурно пързаляне и шорттрек (бързо пързаляне с кънки на къса писта). На територията на стадиона има 12 модерно оборудвани съблекални, които са удобно свързани с леденото поле.

Женският национален отбор на България по хокей на лед загуби с 0:82 от отбора на Словакия (2008)! Според някои коментатори "Този "национален отбор" сигурно е бил съставен от пациенти на Пирогов на токчета "!