ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ГИМНАСТИКА

Гимнастика е спорт, който комбинира физическа сила, гъвкавост и координация. Съвременните състезания включват изпълнения на земя, висилка, халки, кон с гривни, трамплин и греда. Гимнастиката е опасен спорт, поради голям ото натоварване и от получаване то на тежки травми. Спортната гимнастика е един от най-старите Олимпийски спортове. Международната федерация по гимнастика е основана на 23 юли 1881г.
С постановление от 18 март 1896г, Министерският съвет разрешава на Министерството на просвещението да командирова в Атина и "българска мускулатура" - чрез Тодор Йончев, Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев, Шарл Шампо.
" ...всичките от мъжка възраст, не по-горе от 30 години, хора добре развити и образовани..."
Най-голяма заслуга за участието на България в първата олимпиада в Атина (1896) има учителят Тодор Йончев, председател на софийското гимнастическо дружество "Юнак". Той завежда в Атина четирима представители на дружеството, но участва само Шарл Шампо - учител по гимнастика в 1-ва Софийска мъжка гимназия и е главатар на Юнак. Той е един от 12-те швейцарски учители по гимнастика , дошли на работа у нас в края на ХIХ век. Представянето му не е отличено с медал, но заема 5- то място на прескок.
За първи път жени са включени в гимнастиката в Амстердам (1928), но ние залагаме на други дисциплини.
В Берлин (1936) гимнастиците ни Мирчев, Димитров, Христов, Чурешки, Сидов, Обретенов и Стойчев. Нено Мирчев завършва висше образование в Будапеща (1934 - 1938), шампион е на България по гимнастика 17 пъти и е шампион на Унгария, участник е на Игрите в Берлин, най-добър гимнастик е на Балканите (1939 и 1946), удостоен е от БОК (Варна, 1973) с медал и "Диплом за олимпийски заслуги".
В Хелзинки (1952) за първи път участват жени - 8 на брой. Цветана Станчева се класира 6-та на греда. Отборът по гимнастика (мъже) е на 9-то място в крайното класиране, а женският е на 7-мо място.
На игрите в Мелбърн (1956) България изпраща 6 гимнастици (Капсъзов, Стоянов, Тодоров, Станчева, Тарпова и Дольова), но не успяват да вземат медал.
На Игрите в Рим (1960) са благословени от Папата всички спортисти. В Рим съветските гимнастици печелят 15 от 16 медала. Единственият останал - бронзов го печели Велик Капсъзов. Тодор Бъчваров, Георги Христов, Райна Григорова, Любен Христов, Стоян Стоянов, Салтирка Тарпова, Иванка Дольова, Елисавета Милева, Станка Павлова, Никола Проданов и Цветана Рангелова не стигат до медалите.
В Токио (1964) огънят е запален от Йосинори Сакаи - юноша, роден в деня на атомния ад над Хирошима. Гимнастиците ни Лиляна Александрова, Райна Григорова, Марин Николов, Велик Капсъзов, Тодор Бъчваров, Тодор Кондев, Любен Христов, Георги Мирчев и Никола Проданов остават 4-ти или изостават в класациите.
Игрите в Мексико (1968) са открити пищно и съвпадат с датата на стъпването на американския континент от Христофор Колумб (1492). Въпреки голямата делегация, нашите гимнастици не се прибират с медали.
На Игрите в Мюнхен (1972) съоръженията и организацията са на най-съвременното ниво. Въпреки това делегацията ни надвишава 194 души, а гимнастиците ни не успяват да се доберат до призовата тройка.
На Олимпиадата в Монреал (1976) Огъня е пренесен по "електронен" път от Атина до Отава, чрез електронен пулс от истинския огън. Талисманът на Игрите - бобъра Амик не носи голям късмет на нашите гимнастици и те повтарят постиженията си от миналите Игри в Мюнхен (1972).
В Москва (1980) Стоян Делчев печели златен медал на висилка и бронзов медал в многобоя. На почетната стълбичка не успяват да се качат Огнян Бангиев, Пламен Петков, Румен Петков, Янко Раданчев, Данчо Йорданов, Камелия Евтимова, Димитринка Филипова, Галина Маринова, Антоанета Рахнева, Красимира Тонева, Силвия Топалова.
В Сеул (1988) Любомир Герасков е олимпийски шампион на кон с гривни, а Диана Дудева е бронзова медалистка на земя. Любомир Герасков има 2 бронзови медала на кон с гривни и земя от европейското първенство в Ротердам (1987). Диана Дудева се оттегля от гимнастиката след Олимпиадата в Сеул (1988). Омъжена е за Пламен Петков, който e двукратен европейски шампион. Дудева е носител на два медала от европейски първенства - един сребърен и един бронзов. Диана Дудева е патентовала елемент на свое име.
В Барселона (1992) Илиян Александров, Красимир Дунев, Калофер Христозов, Деян Колев, Георги Лозанов, Йордан Йовчев, Снежана Христакиева, Таня Масларска, Силвия Митова, Христина Панайотова, Мария Петрова, Дияна Попова, Светлана Тодорова не успяват да се класират.
В Атланта (1996) Красимир Дунев завоюва сребърен медал на висилка. Америка предлага работа и дом на българските гимнастици Дунев и Йовчев и те приемат.
В Сидни (2000) Йордан Йовчев е с бронзови медали на земя и халки.
В Атина (2004) Йордан Йовчев спечели сребърен медал на халки и бронзов на земя.
Тази година в Залата на Световната спортна слава зае мястото си Стоян Делчев. Европейски шампион на висилка (1977) и абсолютен европейски шампион в Есен (1979) .
На Игрите в Пекин (2008) Йордан Йовчев се класира за финала на халки и не участва на другите уреди. Йовчев остана на последно място във финала на коронната си дисциплина и не можа да се пребори на финала на халки за медал. Йордан Йовчев спечели сребърен медал на Олимпиадата в Атина, а всички специалисти бяха категорични, че е сериозно ощетен, като златото бе дадено на представителя на домакините. На Европейското първенство за юноши в Атина (1991) Йовчев е вицешампион в многобоя. Йовчев се класира отборно на 10-то място на Игрите в Барселона (1992). На Игрите в Атланта (1996) е на 4-то място (халки) и на 6-то място в отборното класиране. На Европейското в Копенхаген (1996) заема 2-ро място (халки), и 4-то място в многобоя. На Световното в Тянцзин (1999) взима бронза и е на 3-то място в многобоя. На Игрите в Сидни (2000) е на 3-то място (халки) и на 3-то място (земя). На Европейското в Патра (2001) печели 1-во място (халки), 2-ро място (земя) и 2-ро място (многобой). На Световното в Гент (2001) е на 1-во място (халки), 1-во място (земя) и 3-то място (многобой). На Световното в Дебрецен (2002) е на 2-ро място (халки) и 2-ро място (земя). На Световното в Анахайм (2003)е 1-ви на халки и на земя. На Европейското в Любляна (2004) заема 2-ро място (земя) и 4-то на халки. На Игрите в Атина (2004)се класира на 2-ро място (халки) и на 3-то място (земя). На Европейското във Волос (2006) е сребърен, на 2-ро място (халки). На Световното в Орхус (2006) е на 2-ро място (халки). На Европейското в Амстердам (2007) е 2-ри на халки, а на Световното в Щутгарт (2007) заема 3-то място на халки. Йордан Йовчев e победител в конкурса "Мъж на годината 2004" и стана "Кавалер на сабята" на клуб "М" - символ на мъжката доблест и чест. Той получи и специално 60-годишно уиски "Джони Уокър" със син етикет.
Николина Танкушева зае 61- в о място в квалификацията при жените в спортната гимнастика на Олимпийските игри в Пекин и не успя да се класира за финала в многобоя. Танкушева е полуфиналистка в Дебрецен ( 2002 ) на земя и прескок. Тогава направи скок, който носи нейното име.

 

БАТУТ

Дисциплината Скокове на батут се отделя от акробатиката през 1988г. От 1 януари 1999г батута става част от гимнастическата програма на олимпийските игри. За пръв път дебютира на игрите в Сидни (2000), като участие взимат мъже и жени в индивидуални състезания.
Пенчо Пенчев
взима бронзов медал на Европейското (1993). Радостин Рачев на Световното в Канада (1996) също е бронзов медалист. На Европейското (1997) Радостин Рачев, Пенчо Пенчев, Цветелин Енев и Десислав Димитров са отборните шампиони. Радостин Рачев играе и индивидуално на този форум и е европейски шампион. На Европейското първенство (1998) в индивидуалните дисциплини е шампион, а отборно е бронзов медалист. Рачев е световен шампион (2001), европейски шампион (2004), 2005-та печели три първи места на световните игри, световното първенство и световната купа.
За съжаление България не е участвала на Олимпийски игри в този спорт, въпреки че домакините изклучително залагат на тези атлети в церемониите по откриването и закриването. Кристиян Калоянов, Цветелин Енев, Радостин Рачев, Димитър Чаушев, Красимир Кочев, Тодор Банов и Миглена Димитрова демонстрират майсторството и класата си по света.
През 2006 г. стартира мащабен проект за изграждането на зала за скокове на батут, а Ямбол да се превърне в национален център за подготовка в този спорт. Тази година стана ясно, че България е кандидат за домакин на Европейското първенство (мъже, жени, юноши и девойки) през 2010 г. Ерик Могенсен - президент на Технически комитет по скокове на батут и член на Изпълкома на Европейски гимнастически съюз дойде на инспекция на спортните съоръжения по повод кандидатурата ни и сподели, че България е готова да приеме Европейското първенство след 2 години.