ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ФУТБОЛ

Футболът е колективна игра, която се състои от 2 отбора, по 11 човека във всеки, от които има 10 полеви играчи, а 1 е вратар и 7 резервни играча. За правилното развитие на даден футболен мач следи съдийска тройка, която се състои от един главен съдия и двама помощници, до които главният може да се допитва. Също така двамата съдии-помощници нямат право да вземат решения вместо главния. Съдиите си служат със специални знаменца, с които посочват мястото на нарушението. Играчите в един отбор се делят на вратар, защитници, полузащитници и нападатели. Всеки пост има определени функции - вратаря пази вратата от голове и има право, в определеното около нея наказателно поле, да играе с топката с ръце; защитниците подпомагат вратаря в опазването на вратата, полузащитниците насочват играта към противниковата врата, а нападателите се опитват да вкарат голове. Футболът се играе най-вече с крака, но играчите могат да използват абсолютно всяка част от тялото си, освен ръцете, за да играят с топката. При игра с ръка, противниковият отбор получава шанс един от състезателите му да изпълни наказателен удар, а ако това стане в прилежащото към собствената врата наказателно поле, в което пазещия вратата играч (вратар) може да играе с ръце, се отсъжда дузпа -`лице в лице` с вратаря - пряк удар към вратата от 11 м. Един футболен мач продължава 90 минути разделени на две части по 45 минути с 10-минутна почивка между тях. Понякога се играят 2 допълнителни части, наречени продължения, от по 15 минути без почивка между тях. Според някои правила, в продълженията може да се излъчи победител преди края на вторите 15 мин, ако се използва правилото на "златния" или "сребърния гол". Ако и след това резултатът е равен, се изпълняват дузпи - по 5 от всеки отбор. При нов равен резултат се изпълнява по 1 дузпа от отбор до излъчване на победител. Жълтият и червеният картон са въведени през 1970г. Жълтият картон се присъжда на играч, за да го предупреди за допуснато от него нарушение или неспазване на правилата. Два жълти картона в един мач, присъдени на един и същ играч, довеждат до червен картон, от който следва отстраняване на провинилия се играч от терена. Отстраненият чрез червен картон играч, не може да бъде заместен от резервен.
Футболът датира от много години, като се има предвид, че в древните Китай, Елада и Рим са се играли подобни игри. Официално за родина на този спорт се приема Англия, където са постановени първите футболни правила, а за рождена дата се приема годината 1863. През 1891 се въвеждат странични съдии и отсъждане на наказателен удар (дузпа). Ф утболът се е развил в Англия и е бил разпространен само в рамките на острова. През 19 в. футболът печели все повече привърженици. През май 1904 г. в Париж се основава Международната Федерация по Футбол (ФИФА) - тогава Англия, Франция, Испания, Швеция, Дания и Белгия, а сега ФИФА включва над 204 държави ! В много части на света, най-вече в Европа, Южна Америка и все повече в Африка, футболът предизвиква големи емоции и играе важна роля за всекидневието на отделните запалянковци, местни общности и дори цели държави. Милиони хора играят в любителски отбори или пък редовно посещават стадиони, за да подкрепят своите любимци, или пък просто наблюдават футболните мачове по телевизията. Славата и популярността му нараст в а и футболът е наречен "кралят на спортовете".
На 13 май 1894 г. в България пристига първата футболна топка в куфара на един от новоназначените в българските училища учители по гимнастика Жорж дьо Режибюс. Компания в багажа на швейцареца и прави първата съдийска свирка по нашите земи. Режибюс остава в България само 2 години, но за това време успява да популяризира в максимална степен новия елемент от гимнастическата програма в родните училища - играта "ритнитоп". През следващите 20 години футболът в България ще се развива с много ускорени темпове и ще се положат основите на организираното спортно движение у нас.
Футболът в лиза в програмата на Олимпийските игри в Атина (1896) . Това са първите модерни олимпийски игри и първата олимпиада след като римският император Теодосий I забранява игрите през 393 година. През 1894 на конгрес в Сорбоната, организиран от Пиер дьо Кубертен е създаден " международният олимпийски комитет" (МОК), който определя за домакин на първата олимпиада - Атина. Турнирите по футбол и крикет са отменени поради липса на участници.
На Игрите в Париж (1900) футболът е в основната програма. Въпреки че няма официални медали, футболът е приет за основна дисциплина.
През 1909 г. е основан първият футболен клуб в България - столичния "Футбол клуб".
Ирите в Париж (1924) са много специални за България. Това е и последната олимпиада организирана под ръководството на Пиер дьо Кубертен. Интересът към Игрите е огромен. Приходите, по тогавашния курс на франка, възлизат на 5,5 милиона - най-много от футбола. България изпраща 24 спортиста , които " са издирени талантливи спортисти ". Назначен е треньор на олимпийския отбор по футбол. Изработена е специална значка и е одобрена униформа за собствена символика. В Париж е акредитиран наблюдател (Николай Василев), както и журналист (Алексанър Дякович), а делегат за България пред организационния комитет на Игрите (Сава Киров). За България е изключително важно мнението и присъствието на Леополд Нич, който е роден във Виена и е на 26 години. Играл е ляв халфбек в "Рапид" и има 30 участия в националния отбор на Австрия и още толкова международни срещи. Идването му у нас, според в. "Спорт", е "начало на нова ера за българския футбол". Основните средства - 720 000 хил. лв. осигурява Министерският съвет, а останалите средства са събрани от дарения и томболи. Отборът ни е в състав: Боянов , Гинев, Денев, Христов, Янков, Йовович, Иванов, Крапчански, Люцканов, Манолов, Маринов, Мазников, Матеев, Радоев, Мутавчиев, Ставрев, Стоянов, Цончев, Цветков и Владимиров . Те не успяват да спечелят медал.Тимът ни обаче отпада още на старта след 2:4 от Ейре.
През 1956 г Игрите трябва да бъдат проведени в Мелбърн, но остават единствените олимпийски игри провели се на 2 континента. Поради суецката криза Египет, Ирак и Ливан отказват участие. По същото време Испания, Холандия и Швейцария обявяват, че няма да вземат участие поради намесата на СССР в унгарската революция. Две седмици преди откриването Китай също бойкотира игрите, тъй като на Тайван е позволено да участва като самостоятелна страна. Атлетите от Западна и Източна Германия участват в обединен отбор. Игрите стават известни като " Приятелските игри". Опиянен от сърдечността на жителите на Мелбърн, по предложение на китайски юноша, за първи път състезателите дефилират (при закриването) вместо по нации - по спортове. Българската група е от 180 човека. С бронзово отличие се завръща и футболният отбор: Божков, Диев, Димитров, Горанов, Колев, Ковачев, Манолов, Миланов, Найденов, Панайотов, Ракаров, Стоянов, Стефанов, Стоянов, Янев и Йордан Йосифов. Българският отбор достига полуфиналите и играе с отбора на СССР. Българите се отличават с перфектна скорост, брилянтна стратегия и според съдиите е най-добрият отбор. Неизвестност тегне на финалния мач във футбола - СССР - България 0:0. След две продължения по 15 мин. руснакът Борис Тагушин само подлага крак на топката и резултатът е 1:0. Силното съветско лоби успява, високите температури на терена също са в полза за тях и златото се падна на СССР и те са олимпийският футболен отбор. Югославия печели мача срещу Индия след игра с ръка и взима среброто. За българския отбор е отреден бронза, а публиката освирква съветските шампиони и югославските лъжци.
На Олимпиадата в Рим (1960) България също има отбор: Стефон Абаджиев , Спиро Дебърски, Тодор Диев, Иван Димитров, Никола Димитров, Димитър Якимов, Димитър Ларгов, Никола Ковачев, Манол Манолов, Георги Найденов, Кирил Ракаров. Те не стигат да медал.
България се включва и в Първото Европейско футболно първенсто във Франция (1960). В квалификациите участват 17 отбора. България отпада след мача с Югославия.
България участва и във Второ европейско първенство в Испания (1964). Отборът ни стига до осминафиналите, но губи от Франция.
Олимпиадата в Мексико (1968) остава в историята, където отборът ни по футбол се прибира със сребърни медали. "Могъщият отбор на България разби на пух и прах Тайланд със 7:0!" Срещата с Израел се решава в последните минути в полза на нашите. До последният миг в мача с Мексико резултата е равен 2:2. 3 минути преди финала българите издухаха мескиканците с 3:2", пише Хералд Трибюн. А в световната преса снимката на Цветан Димитров с №7 по време на удар с глава обикаля света!
На Четвърто европейско първенство в Югославия (1976) България играе с ФРГ, Гърция и Малта и се класира трета в групата.
На Шесто европейско първенство в Италия (1980) България играе с Англия, Ейре, Северна Ирландия и Дания, но остава предпоследна в групата.
На Седмо европейско първенство във Франция (1984) България играе с Югославия, Уелс и Норвегия, но остава трета в групата.
До 1984г. в Олимпи йски те игри можели да учасват само аматьори. След среща между ФИФА и Олимпийския комитет по футбол , се стигнало до решението да допуснат и професионални играчи. Условието било те да не са над 23 годишна възраст. Единсвено 3- ма играчи от отбора е можело да надхвърлят тази граница.
В Осмо европейско първенство във ФРГ (1988) България играе с Ейре, Белгия, Шотландия и Люксембург, но остава втора в групата.
В Девето европейско първенство в Швеция (1992) България играе с Швейцария, Шотландия, Румъния и Сан Марино и остава трета в групата.
Христо Стоичков си поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ (1994) с руснака Олег Саленко - по 6 гола. Топ 10 от най-шокиращите резултати от мачове на Мондиали е от САЩ (1994): България - Германия 2:1. Германия, която била достигала до финала в предните 3 световни първенста, излязла в този 1/4-финален мач по пътя си към четвърти такъв успех. Лотар Матеус открил резултата за германците, но два бързи гола от страна на България разрушили всичко. "Лъвовете" влязоха в управлението на футбола у нас, някои се пробваха с управлението на националния отбор, а други влязоха в политиката на страната. В историята на българският футбол остават имената на Борислав Михайлов , Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Ивайло Йорданов, Бончо Генчев, Николай Илиев, Илиян Киряков, Петър Михтарски, Петър Александров, Георги Георгиев, Красимир Балъков, Велко Йотов, Ивайло Андонов и треньорите Димитър Пенев и Красимир Борисов .
В Десето европейско първенство в Англия (1996) България играе с Германия, Уелс, Грузия и Албания, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие на европейски финали.
Н а Игрите в Атланта (1996) се присъединява и женският футбол.
В Единайсето европейско първенство в Белгия и Холандия (2000) България играе с Англия, Полша, Швеция и Люксембург и остава четвърта в групата.
На Олипмпиадата в Атина (2004) регламентът на футбола беше променен - допуснатите женски отбори се увеличиха от 8 на 10, а мъжките отбори си останаха 16.
Димитър Бербатов, Стилян Петров, Мартин Петров, Благой Георгиев, Радостин Кишишев, Валери Божинов, Чавдар Янков, Здравко Лазаров и др. играят в елитни европейски отбори и се превърнаха в посланници на България. Димитър Бербатов стана най-скъпият играч в историята на Манчестър Юнайтед и едновременно счупи рекорда и на вече бившия си тим "Тотнъм", като премина на "Олд Трафорд" за 30,75 млн. паунда (38 милиона евро). Трансферът на Бербатов е най-скъпият досега в историята на "Манчестър Юнайтед". Подобна сума европейските шампиони са плащали само за Рио Фърдинанд (30 млн. паунда) и за Уейн Руни (29 млн. паунда).