ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ФЕХТОВКА

Фехтовка е вид борба между двама души, която представлява дуелиране с оръжия като сабя, рапира и меч. За разлика от миналото когато фехтовката е служила за разрешаване на спорове и често е завършвала със смърт, то в днешно време фехтовката е професионален олимпийски спорт. Фехтовката е един от 9- те спорта, включени в програмата на първите съвременни Олимпийски игри. От тогава до сега е включван във всички Олиймпийски игри. Видовете оръжия, с която се практикува са:
Сабя - поражаема повърхност е трупа от кръста нагоре, ръцете, шията, главата
Рапира - поражаема повърхност е само трупа
Шпага - поражаема повърхност е цялото тяло на фехтовача
Прародителят на фехтовката е древният бой с мечове. Той бил познат в Египет, Китай, Индия и Гърция. С течение на времето фехтовката се е развивала и усъвършенствала, печелила е все повече и повече привърженици от цял свят. А през 1474г. в Испания били регламентирани първите правила. През 1530г. били издадени първият наръчник по фехтовка, описващ различните пози и положения при дуела. През ноември 1913г. се основава и Международната Федерация по Фехтовка, през 1920г. се провежда първия Световен Шампионат. Според регламента на играта има 3 поддисциплини в зависимост от оръжието - рапира, шпага и сабя. Дължината на фехтовалната пътека е 14 м. Електронни датчици следят за нанесените удари. Съдиийте следят за спазването на предимствата и ограниченията при атака. Екипировката на състезателите включва специално изработени маски и множество разнообразни подплънки в облеклото. Предназначението на екипировката е не само да предпазава от наеанявания, но и да осигури работата на електронната апаратура при отчитане на тушовете. Отборите се състоят от 3- ма души и всеки от тях се дуелира с всеки от другия отбор. Системата, по която се организират индивидуалните състезания е елиминационна, т. е. всяка загуба води до отпадане.
Историческите данни за появата на фехтовката по нашите земи датират от най-дълбока древност.
Траките се славели като "конеборци","бойци на колесници", притежавали медни доспехи и били въоръжени с дълги мечове и копия, което ни дава основания да смятаме, че специализираните знания за фехтовката са били много добре развити. Употребяваното от траките тежко оръжие е изисквало една изключително сериозна физическа подготовка. И не случайно древните историци ги обрисуват като едри, здрави и снажни мъже, доказателства свидетелстват и че са провеждани единоборства с големи награди, като едно то тях е било бой с меч. През 6 век славяните се заселват на Балканския полуостров, което заселване засилило формирането на военноплеменната аристокрация - били тежко въоръжени, но за разлика от тях са се предвижвали пеш. П рез 7 в. п рабългарите за разлика от траки и славяни са имали вече изградена военноплеменна аристокрация, което ни дава основание да смятаме,че военното дело и в частност фехтовката е била добре развита. Доказателство за това ни дават сведенията за въоръжението на прабългарите, което се е състояло от желязна ризница, шлем, дълго копие и меч, така и трите основни сръчности на прабългарската младеж: езда, стрелба и владеенето на меч. През турската власт едни от най-добрите фехтовачи са били джамбазианите групи от облекчени българи до 25 години. Те избирали коне за войската, но заедно с това се славели като отлични и смели фехтовачи. След освобождението на България и с появата на гимнастическите дружества започва и новото развитие на фехтовката в нашата страна. Много силен тласък в развитието на фехтовката дава армията.Пряка връзка с боевото обучене сава причина за нейното въвеждане и в кавалерията. Устройвали са се фехтовални състезания, а на общите армейски състезания през май 1909 година се излъчил и първенец на сабя.
На Игрите в Атина (1896) фехтовачът Леонидас Пиргос става първият грък олимпийски шампион.
На Ирите в Париж (1900) фехтовката е основна дисциплина.
Регистрирането на българския фехтовален клуб става през 1926 година в София, независимо от ранното му появяване у нас.
Българско участие на олимпийски игри е в Амстердам (19 28 ) . МОК приема две важни решения - в годините на Олимпийските игри да няма световни първенства, а самите игри да не продължават повече от 15 дни. Малко преди Игрите в Амстердам (1928) надеждите угасват и двете решения отпадат, а игрите продължават 5 месеца. Асен Лекарски стартира на сабя, а Димитър Василев на сабя и шпага. Треньор им е Владимир Андреев - бележит фехтовач и бивш началник на Варшавската военна фехтовална и гимнастическа школа, преподавател по фехтовка във Военното на Негово Царско Височество училище (ВНЦВУ), основател на Българския фехтовален клуб (БФК).
През 1929 година България е приета за член на Международната федерация по фехтовка (ФИЕ).
Игрите в Лос Анжелис (1932) е определена като "Олимпиада на съдийските грешки и недоглеждания". Игрите се провеждат по време на Голямата депресия, което води до много малък брой участващи страни и спортисти, поради невъзможността да платят билетите си до САЩ. Президентът на САЩ - Хърбърт Хувър не присъства нито веднъж на олимпиадата, което го прави първият държавен глава неуважил олимпийските игри. Парите похарчени за организиране на олимпиадата надхвърлят 1 000 000 щатски долара, което е рекорд по това време. За първи път от 1896 игрите продължават само 2 седмици.
Олимпийските игри в Берлин (1936) са определени след като нацистите идват на власт в Германия те виждат в олимпийските игри идеална възможност за разпространяване на идеите им и придобиване на широка известност. Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Церемониалът е строг и при безупречен ред. Тържествено внасят огъня, запален за първи път в Олимпия. На 1 август Хитлер открива Игрите. В Берлин Василев играе полуфинал на сабя. На второто оръжие - шпага той е на осминафинал. В крайното класиране Василев е 18-ти от 78 участници.
През октомври 1939 г. се провеждат Първите общобългарски игри, сродени с олимпийските и чрез текста на произнесената клетва: "...Обещаваме да се състезаваме в дух на благородство, за славата на спорта и величието на България ...".
Но истинското развитие на този спорт в страната започва през 1950 г, когато няколко ентусиасти започват да тренират и организират първото републиканско първенство по фехтовка. Сред тези ентусиасти са и представители на студентската ни младеж. Година по-късно е изградена и секция по фехтовка към "Академик". Дружеството става един от основните центрове за развитието на фехтовалния спорт, неговите създатели години наред са гръбнакът на националните отбори на страната. Над 120 шампионски титли- отборни и индивидуални, са извоювани в първенствата на страната от фехтовачите на "Академик", а и на международните пътеки българските академични рицари оставят забележима следа. Бъдещи медици, инженери, икономисти, педагози, юристи са първите състезатели от отборите на "Академик", а три години след учредяването на секцията във ВИФ "Г. Димитров" започват да се подготвят и специалисти по фехтовка. С тяхното обучение се заема завърналият се от курсове в Унгария Йордан Златков. По- късно с подготовката на фехтовачите от "Академик" се заема известният наш специалист Николай Свечников, а след завършване на висшето си образование във ВИф "Г. Димитров" Николай Генов става първият щатен треньор на дружеството през 1960 г. Няколко години по- късно Петър Ножаров става и първият преподавател по фехтовка в СУ "Кл. Охридски".
Следващото участие на български фехтовачи в олимпийски игри е в Рим (1960). България е представена от Асен Даковски и Борис Ставрев.
На игрите в Мексико (1968) българските фехтовачи са Асен Дяковски, Николай Генов и Валентина Катеринска.
Игрите в Москва (1980) са изключително помпозни. Символ на игрите е руското мече Миша. 1370 медии получават правото да излъчват Игрите. РВ Москва са регистрирани официално 9 подобрени световни рекорда, поставени са 18 олимпийски рекорда и са регистрирани 9 най-добри резултата в атлетиката. Олимпийският флаг е донесен и ескортиран от 22 атлети носещи бели гълъби. Докато звучи Олимпийският химн, белият флаг с петте цветни пръстена е издигнат на пилона. В този момент са пуснати стотици гълъби. Тройният Олимпийски златен медалист Виктор Санеев, тичайки влиза на стадиона, носещ Олимпийския факел. На стадиона пред Флага той предава Факела на Олимпийския златен медалист Сергей Белов. Атлета носещ огъня преминава по бяла пътека над редовете със зрители до бокала над източните трибуни и запалва Олимпийския огън. Хиляди гълъби политат към небето под акомпанимента на "Ода на спорта", написана за Откриването от съветския композитор Едуард Артемиев. Фехтовката е представена от Георги Чомаков, Васил Етрополски, Христо Етрополски, (сабя) Николой Маринчешки. Б ратя Етрополски са на крачка от медала. Васил е 4- ти на сабя, а неговият брат Христо - 5- ти.
1983-та Васил Етрополски постига уникален рекорд - регистрира 124 победи за сезона, печели световната титла, световната купа и турнира на звездите. Подобен успех има и руснакът Сидяк, но в колекцията му липсва трофея от турнира на звездите. Въпреки че фехтувачите ни нямат медал от олимпийски игри страната ни достойно е представена в Международната федерация - 15 години доайенът на българската фехтовка Виолета Катеринска е член на световната централа.
Георги Чомаков печели 3- то място на европейското първенство в Лисабон ( 1981 ) на сабя - индивидуално . Георги Чомаков и Николай Маринчешки печелят сребърни медали отборно наСветовното първенство в Барселона ( 1985 ), носители са на бронзови медали в София ( 1986 ) и сребърни медали в Лозана ( 1987 ) .
Иван Николов се класира на 4-то място на европейско първенство, а Илия Мечков и Ани Ангелова участ ват в олимпийските игри в Атланта (1996) .