ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

КОЛОЕЗДЕНЕ

Първият велосипед е изобретен във Франция през 1790г. Бил направен от дърво, но нямал кормило и педали, а придвижването ставало с помощта на краката. Предното колело било много по-голямо от задното и това създавало множество проблеми при регулирането му. От тогава велосипедът се е изменил многократно, докато не е достигнал днешния си вид. В миналото велосипедът се използвал само като транспортно средство.
Първият турнир по колоездене се провел в Париж (1868), а първият Световен шампионат през 1895г. Колоезденето влиза в програма на Олимпийските игри в Атина (1896). Тогава французинът Пол Масон става най-успешният колоездач и печели спринта и сътезанието на 10 000 метра. Състезанията за Световната Купа се провеждат през цялата година на различни места. Най-престижното състезание е Тур дьо Франс (Обиколката на Франция), провежда се в края на юли и е съставено от 20 етапа из цяла Франция, като в някои от етапите маршрутът излиза в Белгия и Испания. Освен Тур дьо Франс популярни са и Джиро д`Италия (Обиколката на Италия) и Обиколката на Испания.
Пловдивското Колоездачно Дружество "Цар Симеон" е едно от най-старите колоездачени дружества в България и е учредено през 1898г от спорт ния деятел Павел Жилков. Бургаското Съюзно Колоездачно Дружество е регистрирано през 1905г.
Обиколката на България е международно многоетапно колоездачно състезание, което се провежда в България от 1924. Обиколката на България е по-старо състезание от Обиколката на Испания, което е третото по ранг колоездачно състезание след Тур дьо Франс (Обиколката на Франция) и Джиро д'Италия (Обиколка на Италия). В обиколката са участвали спортисти от над 40 държави, като по традиция тя е особено популярна сред колоездачите от Полша и бивша Чехословакия. През годините на Студената война Обиколката на България е едно от най-престижните колоездачни състезания в Европа, като привлича опитни състезатели от традиционно силните в колоезденето държави като Италия, Франция и Холандия. След промените през 1989 обиколката губи част от престижа си. Победители през годините в Обиколката на България са: Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров (1924), Марин Николов (1935), Милко Димов (1949, 1950), Стоян Георгиев (1955), Димитър Колев (1956), Ненчо Христов (1957), Боян Коцев (1958, 1959, 1960), Димитър Котев (1961), Иван Бобеков (1962), Борис Бочев (1964), Иван Бобеков (1966), Веско Кутуев (1968), Иван Попов (1972), Ненчо Стайков (1978, 1980, 1984), Венелин Хубенов (1983), Петър Петров (1985, 1987), Бойко Ангелов (1986), Валентин Живков (1988), Павел Шуманов (1990, 1992, 1997), Христо Зайков (1994, 1995, 1996), Красимир Коев (1998), Димитър Господинов (2001, 2002), Ивайло Габровски (2003, 2006, 2008), Евгени Герганов (2007).
Дебютът ни е в Олимпийски игри е в Париж (1924). Откриването е с тържествена церемония в катедралата "Света Богородица" ("Notre Dame"). Това е последната олимпиада организирана от Пиер дьо Кобертен и е продължила 2 месеца и половина. Там Борис Димчев, Ботьо Стоянов, Васил Стоянов и Продан Георгиев са високо оценени за бързина и издръжливост, но не се прибират с медали. Атанас Атанасов, Георги Абаджиев, Манол Георгиев и Милко Клайнер карат на писта. Георги Абаджиев се класира 31-ви, а същата година побеждава в обиколката на България. Водач на групата, която пътува с влак, е дългогодишният диригентът на Музикалния театър и бивш колоездач Илия Стоянов - Чанчи.
На Олимпиадата в Берлин (1936) колоездачът на писта Димитров не се класира, защото се открива дефект в колелото му и е отстранен. Къню Джамбазов влиза в класацията за добро време на 100 км преход и се класира 16-ти. Ненов, Симов и Николов не се класират. В отборната надпревара нашите не влизат в петицата и като в немска шега остават 6-ти. На финала по колоездене германецът Тони Меркенс попречва на холандеца Ари Ван Вилет да завърши преди него. Вместо дискфалификация той е глобен с 100 марки и запазва златния си медал.
Тодор Бояджиев постига 5 републикански рекорда на писта само за 2 години. Те са в 3 дисциплини: 1000 м от място, 200 м с летящ старт и 200 м бързина чрез отстраняване. Константин Бичев постав я рекорд в маратона на 100 км на писта (1956), който все още не е подобрен.
Игрите в Рим (1960) са благодловени лично от Папата на площад "Свети Петър". Датският колоездач Кнуд Енемарк колабира по време на състезание, поради въздействието на амфетамини и по-късно умира в болницата на Рим. Това е вторият смъртен случай по време на олимпиада. Стоян Демирев, Боян Стоимчев, Огнян Тошев, Бончо Новаков и Димитър Котев не успяват да достигнат до медали.
На Игрите в Токио (1964) Стефан Стефанов се класила 14-ти.
Павел Шиваров става шампион на страната за юноши (1965). Участва в най-големия форум на колоезденето за източния блок - Пробега на мира (1969), когато националният ни отбор с треньор Боян Коцев се класира на 6- то място. Павел Шиваров е 5- ти в индивидуалното класиране на пробега, като печели 2 от етапите на пробега. Върхът на състезателната му кариера е в Обиколката на Турция (1968), където се окичва със сребърен медал.
Димо Ангелов заема 4-то място на състезанието "Дружба" в ГДР (1968). На Игрите в Мюнхен (1972) Димо Ангелов (1000 от място) печели най-високи точки и се класира на 6-то място. Димо Ангелов се класира 6-ти и на Световните първенства в Сан Себастиян (1973) и Лиеж (1975).
В Москва (1980) квартета Ненчо Христов, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов се класират 6-ти. Стоян Петров се класира 12-ти, а Андон Петров остава назад в класирането.
Красимир Кънев печели етап от най-престижното състезание за непрофесионалисти в света - Пробега на Мира. Евгени Балев печели 1-вия Балкански Тур (2003), а Светослав Чанлиев се класира 3- ти. Георги Коев става четирикратен Балкански шампион на писта и шосе (2003), но същата година заги в а по време на тренировка.
На Игрите в Барселона (1992) Кирил Георгиев е единственият ни колоездач, но не стига до медал.
На Игрите в Атина (2004) Радослав Константинов (1000 м от място) и Димитър Господинов (шосе) се класират на последни. Евгения Раданова, която е шампионка в шортрека, се състезава в колоезденето на писта и се класира 12-та.
Чанлиев с печели Обиколката на Турция (2005). Евгени Балев е първи на Гранд При "Слънчев Бряг" (2005).
На Олимпийските игри в Пекин (2008) Евгени Балев се класира на последното 89-то, а Даниел Петров не завърши надпреварата. Петров е победител в обиколката на Халкидики (2008).