ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

БОКС

Когато боксът се появява на древни олимпийски игри, сътезателите са се били, докато единият не изпадне в нокаут. По-късно римляните използвали гладиатори, които са използвали ръкавици с шипове и са се били до смърт. През 18 век във Великобритания били установени нови правили, по които и до днес се ръководи играта. Известните по цял свят правила на Куинсбъри определили рундът да трае по 3 минути. По-късно обаче, регламентът се променил и мачът вече включвал 4 рунда с продължителност от 2 минути всеки, а между рундовете - по 1 минута почивка. Възрастовите ограничения при бокса са играчът да не е по-млад от 17 години и не по-възрастен от 34 години.
През 1896-та организационният комитет на Атина премахва бокса, защото е много опасен. Въпреки това обаче, боксът се завръща на сцената в Сейнт Луис (1904), поради голямата си известност в САЩ. На Игрите в Стокхолм (1912) домакините отказват да проведат боксовите мачове с оправданието, че Швеция няма да толерира насилие, въпреки че за първи път на Олимпийски игри участват спортисти от петте континента, което символизират и олимпийските кръгове.
Боксът е Олимпийски спорт, но само за мъже, а женският бокс още не е официално приет.
1925-та година у нас е поставено началото на бокса от няколко ентусиасти с 1 чифт ръкавици, донесени от Цариград, като организират мачове помежду си. Най-известният и класен е Аспарух Ангелов - Парето, станал победител в лека категория на първия у нас боксов турнир през 1926 г.
На Игрите в Хелзинки (1952) Борис Георгиев печели първия бронзов олимпийски медал. За България тогава се състезават 63 спортисти в 8 дисциплини. През 1987-ма Георгиев е удостоен с олимпийски орден от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч, а през 2000-та е награден от Международния комитет по феърплей.
На Игрите в Рим (1960) златен медалист е Касиус Клей, известен по-късно като Мохамед Али. България е представена от Димитър Стоилов, Александър Мицев, Шишман Мицев, Васил Папаризов и Петър Спасов.
На Европейско то първенство в Берлин (1964) Ангел Дойчев играе на финала, но остава 2-ри.
На Игрите в Токио (1964) българската делегация е от 85 души. От боксьорите ни Петър Даракчиев, Гюро Гюров, Михаил Мицев, Стефан Панайотов, Кирил Пандов, Петър Петров и Стоян Филчев само Александър Николов стига до медал - бронзов.
На големия т Международен турнир "Оскар" в Белград (1966) Михаил Мицев печели голямата награда .
На Игрите в Мексико (1968) Иван Михайлов и Георги Станков печелят по един бронзов медал.
На Игрите в Мюнхен (1972) Георги Костадинов е олимпийски шампион, а Ангел Ангелов е сребърен медалист.
Пламен Янков е бронзов медалист на Световното (1974).
На Игрите в Монреал (1976) Владимир Колев е сребърен медалист.
На Световно то първенство в Белград (1978) Илия Илиев е с бронзов медал.
На Игрите в Москва (1980) златото грабва Петър Лесов, а Исмаил Мустафов се окичва с бронз. Александър Радев, Цачо Александровски, Йордан Лесов, Маргарит Атанасов, Пламен Янков, Жельо Стефанов, Костадин Фолев, Божидар Иванов и Петър Стоименов не стигат до медалите.
Емил Чупренски е Европейски шампион (1983 и 1985).
На турнира "Дружба" в Хавана (1984) Димитър Славчев се изкачва стълбичката и заема почетното 3-то място .
Борислав Абаджиев е с бронзов медал от Европейското (1985).
Емил Чупренски и Борислав Абаджиев взимат бронзови медали от Световното (1986).
Борислав Абаджиев е Европейски шампион (1987), а Емил Чупренски е вицеевро-пейски шампион (1987).
След бойкота на социалистическите страни на Игрите в Америка (1984), през 1988-ма България се завръща на Олимпийските игри с по-голяма делегация и самочувствие след участия в спартакиадите на социалистическите републики. Именно в Сеул (1988) българските спортисти доказват, че не са за подценяване. Ивайло Христов е златен, а Александър Христов сребърен медалист.
Година по-късно Христо Фурнигов е с бронзов медал от Европейското първенство в Атина (1989). Борислав Абаджиев е вицеевропейски шампион (1989). Световен и Европейски шампион е Серафим Тодоров (1991, 1993 и 1995), а вицешампион (1989). Даниел Петров е 2-ри на Световното (1989), а е световен шампион (1995). Петров е с бронз от Европейското (1991) и взима бронза от Световните първенства (1991 и 1997). Петров взима златото и е Европейски шампион (1993 и 1996).
Игрите в Барселона (1992) са почетени от всички страни. СССР вече не съществува и желязната завеса, която разделяше света остава в историята да напомня на идните поколения за грешките на цяла една система. В "Барцилоната" Даниел Петров е сребърен, а Свилен Русинов е бронзов медалист. На почетната стълбица не успяват да се наредят Киркор Киркоров, Александър Христов, Юлиян Строгов, Серафим Тодоров, Тончо Тончев и Стефан Трендафилов. Под вещото ръководство и след многобройните наздравици на Иван Славков - Батето, в Испанския град участват 145 спортисти, а 79 са официалните ни лица. Да се чуди човек какво са направили за спорта тези делегати и дали са говорили испански поне с каталунския диалект...
В Атланта (1996) олимпийските игри са открити по изключително живописен начин. Олимпийската факла се предава от ръце в ръце и преминава през шампиона Холифийлд, а легендата Мохамед Али се изправя треперещ да запали олимпийският огън на стадиона пред очите на целия свят. Великите боксьори на Америка бяха пазени в строга тайна до последно и света замлъкна. На американска земя Даниел Петров взе златния медал, а Серафим Тодоров и Тончо Тончев сребърните медали.
В Сидни (2000) само Афганистан не участва и причината е в талибанският режим, който забранява спорта и изявите. Южна и Северна Корея участват заедно под един флаг и влязоха на откриването хванати за ръце. От обратната страна на Земята нашите боксьори не успяват да се приберат с медал.
Гърция отдели 10 милиона евро за охрана, полиция и безопаснодт по време на олимпийските игри в Атина (2004). Участваха над 10 000 спортисти, като само българските бяха 100. Разбира се, делегацията ни бе голяма и надвиши 50 души. В Атина само Борис Георгиев успя да се качи на почетната стълбица и взе бронзовия медал.
При жените Галя Иванова е световна шампионка в категорията "суперпетел" (2008), след като победи Анита Кристенсен (Дания). Иванова спечели три от четирите най-реномирани световни титли.
Другата ни боксьорка Деси Кирова, известна в Германия като Дейзи Ланг, защити световната си титла, като победи французойката Надя Дебра.
На Игрите в Пекин срещу всички се изправиха Борис Георгиев и Кубрат Пулев - Кобрата. Борис Георгиев спечели първата си срещя срещу Хавиер Молина (САЩ) с 15:1, а в следващата среща срещу Мункх Ердене Уранчимег (Монголия) се представи трагично. За това спомогна и съдийството, което видя само 3 негови точкови удара, срещу цели 10. Кубрат Пулев загуби по точки от Оскар Ривас (Колумбия) и прекрати участието си още в квалификациите. Кобрата загуби спортменският си дух и заяви "Ако съдията беше на улицата, да съм го пребил!"
Борис Георгиев е най-младият носител на купа "Странджа", сребърен медалист е от Европейското в Темпере и Перм (2000 и 2002), вицешампион е от Световното в Будапеща (2000), бронзов медалист е от Игрите в Атина (2004) и европейски шампион (2006). Пулев печели купа Странджа (2001), многократен шампион е на страната, бронзов медалист е от Световното в Мянян (2005) и бронзов от Европейското в Пловдив (2006).