ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

БОБСЛЕЙ

Бобслей е спорт на заледена писта с шейни за 2-ма или 4-има състезатели. Пистата е леден улей с повдигнати краища на виражите. Шейната - боб, предназначена за 4-ма състезатели, тежи 630 кг, а тази за 2-ма състезатели - 385 кг.

По време на Голямата депресия на Игрите в Лейк Плесид (1932) възможностите за изграждане на писта за бобслей липсват. Президентът на олимпийския комитет намира средства, за доизграждането на пистата, а Франклин Рузвелт открива Игрите. Жителите на малкото градче нямат нито средствата, нито работната ръка, за да направят голямо олимпийско селище. Затова самите състезатели (от малко страни, поради невъзможността да закупят билети за Америка) са разделени - мъжете са настанени в селището, а жените в хотел. Български спортисти тогава не участват.

За Нацистките игри (1936) в Гармиш-Партенкирхен българите заминават с влак в състав от 94 души, от които 11 журналисти и само 23 спортисти, сред които бобслеисти липсват. Игрите са зорко следени и ръководени от Адолф Хитлер, а това са първите олимпийски игри излъчвани пряко по телевизията. Никой от нашите спортисти обаче не успява да се добере до най-големите и тежки медали в историята на Игрите - 100мм в диаметър, 4мм дебелина и тежащи 324гр.

След Втората световна война Зимни олимпиади се провеждат в Сент Мориц (1948), в Осло (1952) и в Кортина Д'Ампецо (1956), но български бобслеисти няма.

В Скуо Вали (1960) организационният комитет решава да не се провежда състезанието по бослей, поради факта, че само 9 нации са заявили участие.

В Инсбрук (1964) италианският пилот по бобслей Еугенио Монти с риск за живота си излиза на пистата, за да се притече на помощ на англичаните Наш и Диксън, защото бобът им се се счупва по време на спускане, а в знак на признателност е награден за спортменство.

Пак в Инсбрук (1976) българската делегация е неоправдано голяма, медали липсват, а състезатели в бобслея нямаме.

В Сараево (1984) в зимните спортове отново нямаме представители в бобслея.

Дебют в бобслея България прави на Игрите в Калгари (1988). В Канада стартират Цветомир Викторов, Валентин Меранзов, Александър Симеонов, Иван Георгиев, Николай Ботев, Тодор Тодоров и Пламен Стамов. Двойката Викторов и Стаменов са 22-ри. Квартетът Викторов, Стамов, Ботев и Симеонов са 22-ри, като оставят след себе си само португалците и квартетът от Ямайка. Но именно отборът на Ямайка остава в историята на тези игри, тъй като демонстрират олимпийски дух още в дебюта си на зимна олимпиада. Бобслеят им се счупва преди финала и те финишират с него тичайки. Игрите в Калгари се прочуват с участието на ямайският отбор по бобслей.

В Албертвил (1992), Цветозар Викторов и Валентин Атанасов се класират 28-ми. Николай и Димитър Димитрови са 39-ти, а Викторов, Димитров, Атанасов и Иванов са 22 -ри.

В Лилехамер (1994) Викторов и Атанасов са 25-ти, но това остава незабелязано, защото от музея изчезва картината на Мунк "Писъкът".

В Солт Лейк Сити (2002) Стефан Василев и Мирослав Данков са 32 -ри .

На Игрите в Торино (2006) бе проведен изключително строг допинг-контрол. Първият спортист, който бе хванат с допинг е бобслеиста Армандо душ Сантуш, а в кръвта му бе отчетено завишено в пъти количество на нандролон.

 

ШЕЙНИ

Шейните в улей са високоскоростен атрактивен леден спорт. Включени са в програмата на Зимните олимпийски игри в Инсбрук (1964). Дисциплините са три: едноместни шейни мъже, едноместни шейни жени и двуместни шейни мъже. Скоростта при спускане е в порядъка на 120 - 140 км/ч. Времеизмерването е с точност до 1 хилядна част от секундата. Голямо значение, при шейните в улей, се придава на аеродинамичния дизайн на шейната и на специфичната позиция и екипировка на атлета. Спускането се осъществява по специално изградено съоръжение, от прави участъци и виражи, притежаващо охладителна инсталация. Шейните на естествени трасета са спорт с динамична техника на управление. Пистата, върху която се извършва спускането е природнозаледена планинска местност. Състои се от прави участъци, "S" комбинации, леви и десни завои (без изкуствено задигане във вид на виражи). Оградена е от обезопазяващи мантинели. Шейната, както и спецификата на управление, са коренно различни от тези при улея. Плазовете са изключително остри и при плъзгането прорязват ледената повърхност, като така придават устойчивост на шейната и състезатезателя при завоите. Основен елемент, при техниката на естествени трасета, е намаляването на скоростта в определени участъци. Осъществява се чрез съприкосновението на шиповете на състезателните обувки, с леда.

Шейните са олимпийски спорт (шейните в улей). Голям медиен интерес към шейните в улей се наблюдава единствено при участие на български състезатели в Олимпийските игри. През останалото време шейните страдат от слабо медийно отразяване. След като спортната дисциплина е в структурата на НСА, вече на този вид зимен спорт се дава възможност за по-висока гласност и популярност, най-вече в спортните среди.

България има участия на състезатели по шейни в три Зимни олимпийски игри.

В Калгари (1988) българи дебютират на олимпийската надпревара при спортните шейни. При жените стартира Симонета Рашева, а на двойка при мъжете се пускат Митко Бачев и Красимир Каменов. България изпраща 27 спортисти. Нито един от тях не стига до медалите. В двойката шейни Красимир Каменов и Митко Бачев се класират последни. Симонета Рачева и Йордан Йорданов в индивидуалното спускане не стигат до предни позиции.

В Албервил (1992), участват Албена Здравкова и дуетът Елко и Иван Карачолови. Албена Здравкова се класира последна. Елко и Иван Карачолови се класират 17-ти. На Олимпиадата в Торино, ( 2006 ) Петър Илиев се класира 31-ви.

Организираното провеждане на състезания по шейни в България се осъществява в началото на 70-те години. Българската федерация по шейни (Българска Федерация по Шейни Улей и Естествени трасета) се сформира през 1985 г. Тогава за първи път България взима участие в международни състезания по шейни в улей. БФШ е официален представител на организирания шейни спорт в България, член е на Международната федерация по шейни (FIL). Под ръководството на Българската федерация се провежда вътрешно първенство по шейни на естествени трасета за възрастовите групи: момичета, момчета; девойки младша въсраст, юноши младша възраст; девойки старша възраст, юноши старша възраст; жени и мъже.

В Национален парк Витоша е изградена писта за шейни на естествени трасета, в местността "Марина поляна" близо до хижа "Звездица". Развиването на шейните като спортно усъвършенстване към НСА се осъществява предимно чрез силови тренировки в спортни зали, както и с тренировъчни спускания по пистата за естествени трасета край хижа "Звездица".