ВАШАТА СПОРТНА КАРТА!
| събития | история | спортни дружества | спортни клубове | посолства | за нас | галерия | контакти | списанието І

І параолимпийци І авиация І аеробика І акробатика І баскетбол І бадминтон І бекгемън І биатлон І бобслей и шейни І бокс І бънджи скокове І борба І

І бейзбол и софтбол І волейбол и плажен волейбол І вдигане на тежести І ветроходство и сърф І водна топка І гребане І гимнастика и скокове на батут І

І джудо и самбо І еърсофт и пейнтбол І естетическа групова гимнастика І йога І кану каяк и каяк слалом І колоездене І конна езда І кърлинг І лека атлетика І

І стрелба І стрелба с лък І карате І триатлон І пентатлон І муай тай І ориентиране І плуване и синхронно плуване І скокове във вода и гмуркане І ски и скокове І

І сноуборд І сумо І таекуон-до І тенис на маса І тенис І фигурно пързаляне І фехтовка І футбол І художествена гимнастика І хокей на трева І хокей на лед І

І хандбал І шахмат и шахбокс І шортрек І

 

ЛЕКА АТЛЕТИКА

Леката атлетика е съвкупност от различни спортове, които включват бягане, хвърляне и скачане.
Административното управление се осъществява от Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF), която е създадена през 1912 година и включва 213 национални федерации.
В Древността Олимпийските игри представлявали само надбягване. В днешно време атлетиката е един от най-популярните Олимпийски спортове - "царицата на спортовете" и обединява бягане на различни разстояния, бягане с препядствия, дълъг скок, троен скок, висок скок, овчарски скок, щафета, хвъркяне на чук, гюлле, диск и копие и маратон .
На Игрите в Атина (1896) най-важното състезание за гръцката общност е маратона, който е спечелен от техния сънародник-пощальон - Спиридон Луис , който е едва на 17 години . П убликата станала на крака, цветя обсипали пътя му, подар или му часовник с брилянти, чек за 3 652 безплатни обяда и услуги - шивашки, бръснарски, сладкарски, и му построиле дом! Тъй като не е позволено на олимпиадата да участват жени, гъркинята Стамата Ревити протестира против това решение и пробягва самостоятелно целия маратон, ден след като състезанието при мъжете е свършило. Първите олимпийски шампиони са американците Брандън Конъли ( троен скок ) и Томас Бърк ( 100 метра и 400 м гладко бягане ).
Олимпиадата в Париж (1900) е част от ЕКСПО 1900 и за първи път се състезават жени 22! Американецът Алвин Крайнзлайн ( 60, 110 и 220 м тичане с препятствия и скок на дължина ) е шампион, а Рей Еури печели олимпийски медали във вече несъществуващи дисциплини (скок от място на височина). Шампионът по хвърляне на диск е унгарец Рудолф Бауер и хвърля 2 пъти диска си в публиката !
На Игрите в Сейнт Луис (1904) маратонът се превръща в най-брутална дисциплина - в горещо време с прашни облаци по пътищата от преминаващи коли и коне. Това е първата олимпиада, на която спортистите се награждават със златни, сребърни и бронзови медали. Скандалът е свързан с Фредерик Лорц, който влиза пръв на стадиона, но по-късно става ясно, че той се е возил в кола през половината разстояние (около 10 мили), след която тя се е развалила и той тичал до финала. Така или иначе се връчва медалът на друг връчват - Томас Хикс, който пък по време на бягането приемал големи дози допинг от треньора си и на финала е подпиран от няколко доктори. По-късно Хикс умира в болницата.
1908 Игрите не се провеждат в Рим, а в Лондон. За първи път участниците дефилирали с еднотипен за всяка държава екип и групите се превождали от националните знамена на участващите държави. Тук отново най-тежката дисциплина се оказва маратона и скандалът с него дори минава като смешно нямо филмче. Италианецът-сладкар Дорандо Пиетри влиза пръв в стадиона, но пада 2 пъти, от умора сбърква посоката и свива вдясно, вместо наляво и на 70м от финала пада. Оказват му медицинска помощ, става, съдиите му помагат да стане и пресича с тяхна помощ пръв финалната линия. Въпреки че Пиетри е дисквалифициран, кралица Александра го дарява с купа и му казва заветните слова, които все по-често чуваме днес "По-важно е да участваш, а не да победиш!"
На Игрите в Стокхолм (1912) за първи път се използва електронно измерване на времето. Португалецът Франциско Лазаро умира от жега по време на маратона, а американският индианец Джим Торп печели петобоя и десетобоя, но е дисквалифициран, защото бил професионален спортист. През 1982 това правило отпада и медалите му са върнати на наследниците му.
За подготовката на Игрите в Париж (1924) са похарчени 10 милиона френски франка. Организираната атлетика у нас се ражда през 1924 г. Тогава е създадена Българска федерация лека атлетика и е определен олимпийския състав за игрите в Париж (1924) и са поставени първите национални рекорди на Григорий Педан, Камен Ганчев и Любен Дончев, изработена е специална значка и е одобрена униформа, в Париж е акредитиран наблюдател (Николай Василев), журналист (Алексанър Дякович), и делегат за България пред организационния комитет на Игрите (Сава Киров). За Париж отпътуват Кирил Петрунов, Васил Венков, Любен Карастоянов и Антон Цветков.
На Игрите в Лос Анжелис (1932) поради Голямата депресия много страни нямат възможност да изпратят спортистите си на олимпиада. Една от тях е и България. Бразилците намират решение и пътуват с кораби с кафе, но американците ги връщат, а прибират кафето. В тези Игри е въведено за първи път изпълнението на национален химн в чест на победителите. Звезда на Игрите е Милдред Дидриксен, която се състезава в 8 от 10-те дисциплини и набира най-много точки. Полякинята Станислава Валасиевич печели златния медал в бягането на 100 метра, но след смъртта й`е установено, че е двуполова. На финала на 3 000 м с препятствия отброяващия обиколките съдията напуска поста си и състезателите пробягват 3 450 м.
За Игрите в Берлин (1936) Германия залага на бегачите и провежда шествие на огъня от Атина до Берлин, като само в България са доставени 3300 факли. Българските бегачи носят гордо горящите факли, а на празненството пред храм-паметника Александър Невски нашите атлети даже са благославяни за успех. Факт: най-много медали печелят домакините, но сметките им не излизат, поради присъствието на американските шампиони Джеси Оуенс (4 златни медала) и Корнелиус Джонсън. Адолф Хитлер открито показва недоволството си от постиженията на цветнокожите атлети и "пропуска" да ги поздрави. Избухва Втората световна война.
Първата Олимпиада организирана след Войната е в Лондон (1948), но поради липсата на средства и условия за подготовка България не изпраща спортисти на този форум. Затрудненията след войната не позволяват построяването на олимпийско село. За първи път се използва стартово блокче. Един от най-драматичните моменти на олимпиадата е финала на маратона. Белгиецът Етиен Гаили влиза в олимпийския стадион първи, но е напълно изтощен и в последните метри го изпреварват двама бегачи и той печели бронз.
На Олимпиадата в Хелзинки (1952) страната ни е представена в 8 спортни дисциплини, но дебют прави Цветана Берковска.
Първата шампионска титла на универсиадата в Торино (1959) печели Лидия Шарамович.
На Игрите в Рим (1960) етиопецът Абебе Бикила, който тогава е на 28 години печели маратона и става първият африканец олимпийски шампион, който тича бос. В Италия ни представят атлетите Михаил Бъчваров, Димитър Хлебаров, Христо Христов, Тодор Тодоров, Снежана Керкова, Илия Кирчев, Стоян Китов, Цветанка Кръстева, Додьо Патарински и Лидия Шарамович, но не стигат и до един медал в надпреварата.
На Игрите в Токио (1964) делегацията ни е от 85 човека. Атлетите Вирджиния Ангелова, Иванка Христова, Никола Димитров, Евгени Йорданов, Диана Йоргова, Димитър Хлебаров, Снежана Ангелова, Вълко Костов, Георги Стойковски и Райчо Стойчев не стигат до медалите. Виржиния Михайлова е 4-та в хвърлянето на диск, Диана Йоргова е 5-та в скока на дължина, а Георги Стойковски е 7-ми в тройния скок.
Георги Стойковски (троен скок) е първият ни европейски шампион в Будапеща (1966).
На Игрите в Мексико (1968) имаме не само голяма делегация, но и в атлетиката не сме се отбелязали с постижение, което да е признато на стълбицата на шампионите. Михаил Желев, Иванка Христова, Йорданка Благоева, Георги Стойковски, Снежана Юрукова, Катя Лазова, Мария Чорбова не успяват да се приспособят към климата, а и са доста изморени от участието си на еврошампионата преди това.
На Балканските игри в Атина (1968) мъжете печелят отборната титла с 10 златни медала: Трайков (100 м), Терзийски (200 м), Вълчев (800 м), Атанасов (1500 м), Желев (3000 м стипълчейз), Стойковски (троен скок), Миленски (копие), Джуров (десетобой) При жените само Иванка Христова печели злато на гюлле.
Михаил Желев е европейски шампион в Атина (1969). Желев е носител на най-високата награда за лекоатлетите - бегачи на континента - "Златният шпайк". И до днес националният му рекорд от Атина все още не е подобрен.
Първите медали в атлетиката печелим на Игрите в Мюнхен (1972 ). Диана Йоргова (скок на дължина) и Йорданка Благоева (скок на височина) са със сребърни медали, а Василка Стоева (диск) и Иванка Христова (гюле) са бронзови медалистки. При награждаването на 400 метра гладко бягане двамата афроамериканци заели 1-во и 2-ро място си говорят и се шегуват по време на американския химн. МОК ги наказва с доживотна забрана за участие на олимпиада. България е със 194 спортисти и 65 души делегация, но печели 21 медала. Българската атлетика е представена от Диана Йоргова (скок на дължина), Йорданка Благоева (скок на височина), Иванка Христова (тласкане на гюлле), Василка Стоева (хвърляне на диск), Светла Златева (800 м), Лютвиян Моллова (хвърляне на копие), Недялка Ангелова (петобой).
Йорданка Благоева е носителка на сребърен и бронзов медал и е първата българка с рекорд в леката атлетика. Благоева участва в 4 олимпиади - Мексико (1968) , Мюнхен (1972) , Монреал (1976) и Москва (1980), и се шегува, че ако има още един град с М, ще се включи отново. Благоева е носителка и на 2 олимпийски медала от Мюнхен (1972) - сребърен и Монреал (1976) - бронзов. На Олимпиадата в Мюнхен (1972) се случват 2 от най-скандалните моменти в историята на спорта дотогава. Йорданка Благоева и германката Улрике Майфарт са направили по 2 неуспешни опита на 190 см. Благоева прескача летвата, след което вдига победоносно ръце и се насочва към мястото си, но изненадващо летвата пада след цели 17 секунди след опита. За жалост камерите не заснемат какво се случва с летвата по време на радостта на Благоева. Слуховете са, че съдията или нахален фоторепортер са помогнали на летвата на падне и за Благоева остава сребърния медал. 20 дни по-късно на турнира в Загреб Йорданка Благоева поставя нов световен рекорд и прескача летвата на 194 см, с което получава признанието на целия свят. На Европейското първенство в зала в Ротердам (1973) поставя още един световен рекорд в зала. На Олимпиадата в Монреал (1976) взима бронзовия медал. На игрите в Москва (1980) поради контузия не успява да повтори успеха си.
Диана Йоргова е вицешампионка от Европейското (1966), сребърна медалистка е от игрите в Мюнхен (1972) и е европейски шампион в зала (1973). Най-скандалното отчитане на резултат на Йоргова са случва на олимпиадата в Мюнхен (1972), където след продължително няколко минутно мерене от страна на съдиите е взето решението, че Йоргова е скочила със 1см по-малко от германката Хайди Розентал. На пресконференцията след награждаването Диана Йоргова заявява, че не се съмнява в резултата на съперничката си, защото съдиите са почтени хора и Хайди Розендал сваля медала си и го окичква на врата на българката. Йоргова й връща медала.
Лиляна Томова е първата българка, европейска шампионка в дисциплината 800 м. от шампионата в Рим (1974), има и 2 сребърни медала от европейски първенства (1974 и 1976).
Тотка Петрова е европейска шампионка и вицешампионка в щафетата (1974), сребърна медалистка е от европейските първенства (1977 и 1978).
Стефка Йорданова е европейска шампионка в зала в Ротердам (1973). Йорданова е носителка и на бронзов медал от европейското в зала (1971).
На Игрите в Монреал (1976) Иванка Христова става първата ни олимпийска шампионка в тласкане на гюлле. Йорданка Благоева печели втория си медал - бронз в скока на височина. Мария Вергова (диск) и Николина Щерева (бягане на 800м) взимат сребро. Петър Петров е сред финалистите ( спринт на 100м ).
На Европейско първенство в Прага (1967) Иванка Христова (хвърляне на гюлле) е със сребърен медал, на Европейско първенство в Белград (1969) също е сребърна медалистка, на игрите в Мюнхен (1972) е с бронзово отличие, на Европейско първенство в Катовице (1975) отново е с бронзов медал. Христова е европейска шампионка в Мюнхен (1976) и печели златен медал на олимпиадата в Монреал (1976).
Янко Братанов е финалист на две олимпиади в дисциплината 400 метра с препятствия. На игрите в Монреал (1976) финишира 6-ти. В Москва (1980) Братанов остава 8-ми. На европейското първенство в зала в Мюнхен (1976) е шампион, като поставя и нов европейски рекорд.
Игрите в Москва (1980) са свързани с много скандали. Единият от тях е счетоводен - руснаците заяввяват, че Игрите им струват 862.7 милиона рубли, но след проверка на счетоводните отдели на МОК и независими експерти се оказва, че Игрите на СССР струват точно 744.8 милиона рубли. Малка грешчица... Другият скандал е свързан с бойкота на САЩ и още 62 страни, които не участват в олимпиадата, заради нахлуването на съветски войски в Афганистан. Третият е за направени проби на всички спортисти за стероиди и всички били отрицателни, а като гаранция затова служи тежката дума на главният лекар на комунистическия лидер Брежнев. Факт обаче е, че наши шампиони в предишни игри в Москва не само не печелят, но остават назад в класирането. България се представя с 266 спортиста, печели 41 медала, а делегацията ни е от 295 души - 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови. Само двама наши лекоатлета се качват на стълбицата - Петър Петров взима бронза на 100м, а дискохвъргачката Мария Вергова взима сребърния медал. Останалите Ивайло Караньотов, Мария Шишкова, Софка Попова, Павел Павлов, Владимир Иванов, Лиляна Панайотова, Галина Енчева, Свободка Дамянова, Милена Андонова, Росица Стаменова, Бинко Колев, Николина Щерева, Весела Яцинска, Тотка Петрова, Пламен Кръстев, Бонка Димова, Йорданка Донкова, Даниела Вълкова, Янко Братанов, Станимир Ненов, Атанас Младенов, Йорданка Благоева, Йордан Янев, Иван Тупаров, Екатерина Недева, Лидия Гушева, Атанас Чочев, Иво Янчев, Никола Христов, Славчо Стоев, Вержиния Веселинова, Елена Стоянова, Иванка Петрова, Емил Владимиров, Велко Велев, Светла Божкова, Стефан Стойков, Иванка Ванчева, Антоанета Тодорова, Цветана Ралинска и Емануил Дюлгеров остават извън призовата тройка.
Софка Попова има две европейски титли на 60 метра гладко бягане (1980 и 1981). Попова е втора на европейско първенство на 50 м гладко бягане (1981) и се класира на 4-то място на Олимпийски игри в Москва (1980).
Мария Вергова (диск) печели сребърните медали от игрите в Монреал (1976) и Москва (1980), сребърна медалистка е от европейското в Атина (1982) и бронзова от световното в Хелзинки (1983).
Николина Щерева (800 м) е сребърна медалистка от европейското (1974) и е първата ни лекоатлетка, която участва на финала на две дисциплини в една Олимпиадата - Монреал (1976) и печели сребърен медал. Щерева е европейска шампионка (1976 и 1979) и е бронзова медалистка от еврепейското (1981).
На турнира "Дружба" (социалистическата олимпиада 1984) в Москва, Людмила Жечева печели златен медал в скока на височина, а по-късно поставя и световен рекорд от 207 см.
За Игрите в Лос Анжелис (1984) СССР, ГДР и още 14 социалистически страни, сред които и България отказват участие - ход отнел последния шанс за стотици елитни състезатели. Въпреки това обаче Румъния участва на Игрите. За първи път олимпийският огън обикаля и се предава от ръка на ръка на доказалите се спортисти в страната-домакин. Огънят тръгва от Ню Йорк и обикаля 33 щата и спира в столицата Вашингтон и изминава 15000 км и е носен от 3616 атлети и 200 бегачи определени от спонсорите на Игрите. Официално 11 теста за стероиди са положителни, неофициално са повече, а други се обявяват за изчезнали, като някои дори са запазени в тайна.
Гинка Загорчева е световен шампион на 100 м с препятствия. Загорчева успява да подобри световния рекорд на Донкова на 8 август 1987. Загорчева е бронзова медалистка на световното (1983), сребърна медалистка е от европейското (1985), с бронзов и сребърен медал е от европейското (1986) и с 2 бронзови медала от европейското и световното (1987).
Най-големият ни триумф е на игрите в Сеул (1988). Тогава Йорданка Донкова (100 м с препятствия) и Христо Марков (троен скок) печелят титлите, което е и първото ни златно отличие при мъжете. На същата олимпиада Стефка Костадинова (скок на височина) е сребърна медалистка, а Цветанка Христова (диск) е бронзова. Най-големият скандал на Игрите е с Бен Джонсън, който поставя рекорд в спринта, но по-късно дава положителна проба за стимуланти и е дисквалифициран. И до днес Джонсън твърди, че мистериозният Андре Джаксън е сложил допинг в храната му и призова защитници, които не се отзоваха.
Йорданка Донкова е световна рекордьорка (100 метра с препятствия). Рекордът е поставен през 1988 и до днес все още не е подобрен. Донкова поставя 4 пъти световен рекорд през 1986, а също така притежава рекорда на европейските шампионати в същата дисциплина. Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства. Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка - победител в крайното генерално класиране от веригата "Мобил Гран при". Донкова поставя началото на кариерата си още на олимпиадата в Москва (1980) и поставя олимпийски рекорд на игрите в Сеул (1988) от 12,38 секунди. Йорданка Донкова е подобрявала световният рекорд пет пъти, а единствената прекъснала серията й е Гинка Загорчева. Донкова подобрява и собствения си рекорд 2 пъти за един ден в в Кьолн. Донкова участва на олимпиадата в Барселона (1992), където стига до бронза, печели сребро от световното в зала в Лиевен (1993) и злато от европейското в зала в Париж (1994).
Христо Марков (троен скок) е европейски шампион за юноши (1983), световен шампион за мъже в зала (1985) и световен шампион за мъже в зала на открито (1987). Европейски рекордьор е (1985 и 1987). Марков е 4-ти на световното първенство в зала (1987), има 2 сребърни медала от европейски първенства в зала (1987) и на открито (1990). Олимпийски рекордьор е в Сеул (1988). В настоящата историческа ранглиста Марков е на 4-то място. Христо Марков подобрява 4 пъти европейският рекорд в тройния скок като за последно скача 17,92 метра в Рим.
На олимпиадата в Барселона (1992) Цветанка Христова взима сребро, а Йорданка Донкова бронз. Николай Антонов, Георги Даков, Галин Георгиев, Евгени Игнатов, Николай Колев, Асен Марков, Христо Марков, Пламен Минев, Галин Ников, Николай Раев, Иван Танев, Людмила Андонова, Светла Димитрова, Стефка Костадинова, Светлана Миткова, Анелия Нунева, Антоанета Селенска и Стефания Симова не влизат в призовата тройка.
Цветанка Христова (диск) е европейска шампионка (1982), сребърна медалистка е от европейското (1986), бронзова медалистка е на световното (1987) и е с бронзов медал от игрите в Сеул (1988). Христова е световен шампион (1991) и е сребърна медалистка от игрите в Барселона (1992). Състезава се до 45 годишна възраст, като продължава да е № 1 в националните надпревари.
Николай Антонов е европейски шампион в зала (1992) и световен шампион в зала (1991), а същата година бяга и на финала на 200м на световното на открито. Тогава шампион става легендата Майкъл Джонсън, а Антонов е единственият бял спринтьор на финала. Антонов е известен по това време като "най-бързият бял мъж на планетата". Антонов е сребърен медалист от европейските първенства (1988 и 1990).
Ивайло Младенов печели златният медал, който печели на дълъг скок на европейското първенство на открито в Хелзинки (1994).
На игрите в Атланта (1996) в олимпийския парк при бомбен атентат загиват двама души, а 111 са ранени. Игрите не са прекратени и Стефка Костадинова триумфира с титлата. В Атланта (1996) от 2 случая на хванати с непозволени средства единият бе наш - на Ива Пранджева.
Световният рекорд на Стефка Костадинова (209 см) вече 20 години не е преодолян! Стефка Костадинова поставя световен рекорд при скока на височина - 209 см на 30 август 1987г. Костадинова е световна рекордьорка, носител е на златни медала от световни първенства (1985, 1987, 1989, 1993, 1995, 1997) и е европейски шампион в зала и на открито (1985, 1986, 1987, 1988, 1992, 1994), олимпийски шампион е в Атланта (1996) . На игрите в Сеул (1988) печели сребърен медал.
Олимпийската 2000 година започва с Европейското първенство в зала в Гент, а шампиони са Петър Дачев (скок дължина) и Илия Дживондов (400м), сребърни медали завоюваха Ростислав Димитров (троен скок) и Петя Пендарева на 60м, а 2 бронза в хоризонталните скокове взе Ива Пранджева. Призови класирания регистрираха и Венелина Венева в скока на височина и Даниела Йорданова на 3000м.
Христина Калчева е включена в последния момент в групата за Световното първенство в Маебаши (1999) и печели златния медал с личен рекорд 199 см.
На олимпийските игри в Сидни (2000) Тереза Маринова спечели олимпийската титла в тройния скок, а Ива Пранджева бе спряна от скока на дължина и тройния скок заради положителна допинг-проба.
Тереза Маринова е Европейска шампионка за девойки в Недерхаза (1995), Световна шампионка и световна рекордьорка за девойки в Сидни (1996), 8-ма е на Световното първенство в зала в Берси (1997), 6-та е на Световното първенство в Атина (1997), 3-та е на Европейското първенство в Будапеща (1998), 4-та е на Световното първенство в зала в Маебаши (1999), Световна шампионка в Лисабон (2001), 3-та е на Световното първенство в Едмънтън (2001), Европейска шампионка в зала във Виена (2002). Седмица преди игрите в Пекин (2008) Маринова се отказа от участието си, като изтъкна здравословен проблем.
Светла Димитрова години печели световна титла на седмобой за девойки (1986). След 2 години участва и на Олимпийските игри в Сеул (1988) и заема 12-то място. През 1993 се преквалифицира в хърделистка (100 м с препятствия). Димитрова печели европейската титла в Хелзинки (1994) и в Будапеща (1998). През този период е въвлечена в допинг-скандал. 8 месеца след раждането на Кристиян участва на Олимпиадата в Атланта (1996), но нелепа грешка я лишава от медал. Димитрова взима единствения медал (сребърен) за България на световното първенство в Атина (1997). След олимпийските игри в Атина (2004) слага край на кариерата си.
Най-големият успех в бягането на 100 м регистрира Ивет Лалова, която е 4-та на Игрите в Атина (2004), а на 200 м е 5-та. Първият успех на Ивет Лалова е на 4-то място на световното първенство за девойки в Дебрецен (2001), на европейското в Тампере (2003) е първа на 100 м с резултат 11,14 сек и на 200 м с 22,88 сек. На европейското първенство в Мадрид (2005) Лалова е шампионка в коронната си дисциплина 200 м гладко бягане. На 10 юни 2005 г. спринтьорката спечели бягането на 100 м на турнира "Златният шпайк" в Острава, с време 11,03 сек, а на 12 юни, в Улм Лалова спечели бягането на 200 м с време 23,12 сек със значителна преднина пред втората Биргит Рокмайер. Преди старта на 100 м за турнира в Атина от веригата "Супер гран при" след сблъсък с друг лекоатлет счупи десния си крак над коляното и пропусна остатъка от сезон 2005. На 29 май 2007 Ивет Лалова се завърна и спечели спринта на 100 метра на турнира "Артур Такач" в Белград с време 11:26 секунди и взе олимпийска квота. На Летните олимпийски игри в Пекин (2008) най-бързата бяла жена не успя да се класира за финала и завърши на 7-мо място.
Даниела Йорданова е 5-та на 1500 м. и успява да стане бронзова медалистка от Европейско първенство (2006). На Европейското първенство в Гент (2000) е 5-та, 9-та е на Олимпийските игри в Сидни (2000), 5-та е на Европейското първенство в зала, Виена (2002), 7-ма е на Световното първенство в Париж (2003), 4-та е на Световното първенство в зала, Будапеща (2004), 5-та е на Олимпийските игри в Атина (2004), 5-та е на Световното първенство в зала, Валенсия (2008).
Тезджан Наимова печели 2 златни медала на 100 и 200 м на Световното в Пекин (2006). На балканското първенство в зала (2006) постига резултат от 7,13 секунди за 60 м, което я изпраща начело на световната ранглиста, спечели и купата на Европа на 200 м и е втора на 100 м (2006 и 2007).
Венелина Венева на Световно първенство в зала печели бронзов медал (2001), на Европейско първенство в зала (2005) е носителка на бронзов медал, на европейското първенство в Гьотеборг (2006) постига най-големия си успех, като печели сребърен медал с резултат 204см. От Европейско първенство в зала в Бирмингам (2007) Венева печели бронзов медал.
Ваня Стамболова е европейската ни шампионка в Гьотеборг (2006). Тя е първата българка пробягала разстоянието с по-малко от 50 сек. По-късно се установи, че Венева и Стамболова са използвали забранени стимуланти и правата им да се състезават бяха прекратени.
На игрите в Пекин (2008) Ивет Лалова и Инна Евтимова се класираха за четвъртфиналите на 200 м, но не успяха да се наредят сред първите четири в своите серии. Лалова финишира 5-та във втората и най-силна серия. Евтимова също финишира 5-та. Ивет Лалова влезе на четвъртфиналите със 17-ти резултат (23,13 секунди), а Евтимова с 31-ви резултат (23,50 секунди). Цветелина Кирилова отпадна във втора полуфинална серия в бягането на 500 м с препятствия и остана последна. Спас Бухалов и Илиян Ефремов не успяха да се класират за финала на овчарски скок. Бухалов се нареди 25-ти в квалификацията. Илиян Ефремов направи три неуспешни опита на началната височина. Румяна Карапетрова отпадна в квалификациите и остана на последното 26-то място и успя да изпрати копието само на 40.15 м. Десислав Гунев отпадна в предварителните серии в бягането на 200 м, не успя да премине квалификациите в бягането и на 100 м. Момчил Караилиев завърши на 10-то място във финала на троен скок. Гита Додова не се класира за следващата фаза на състезанията по троен скок. Венера Гетова отпадна от финала на хвърляне на диск и зае 16-то място в класирането. Добринка Шаламанова също рано приключи участието си на олимпийските игри в Пекин. Тя успя да пробяга едва 200 метра в края на колоната, след като беше видно, че има проблем. Георги Иванов и Николай Атанасов не успя ха да преодоле ят квалификациите. БФ Лека атлетика спря от участие в Олимпийски игри в Пекин Даниела Йорданова заради положителна допинг-проба.